Уплътняване на основата с виброплоча

Уплътнява се на няколко етапа и всеки следващ стъпва на предишния. Не става дума за едно минаване с машината върху готовия трошен камък.

• Уплътняване на дъното на изкопа: след като се махне хумусът и меката почва с корени, първо се уплътнява самото дъно. Ако то е меко или глинесто, трошеният камък над него ще "работи" и ще слягa.
• Носещ пласт на слоеве: трошеният камък се разстила на пласт, обикновено от около 10 до 20 см. По-леката плоча се справя с по-тънък пласт, по-тежката и с по-дебел. Всеки пласт се уплътнява отделно и едва тогава идва следващият.
• Минавания със застъпване: плочата се води равномерно на ивици, които леко се застъпват. За един пласт обикновено са нужни приблизително от 3 до 6 минавания, за предпочитане редувано надлъжно и напречно.
• Проверка на нивата и равнината: след всеки пласт с мастар и канап се проверяват височината и наклонът. При настилка до къщата наклонът е навън от сградата, обикновено около 1 до 2 %.

Внимавайте за едно нещо, което по-старите упътвания често объркват: леглото от фина фракция точно под паветата не се уплътнява преди редене. То само се изтегля с мастар на равнина. Виброплочата влиза отново в работа едва след като паветата са наредени, и то с гумена подложка, за да се наместят камъните, без да се нацепят.

Добре се уплътнява трошен камък с непрекъсната зърнометрия, тоест смес от по-едри и по-дребни фракции. Едрите зърна носят товара и пропускат водата, дребните запълват празнините между тях. Обла речна баластра или материал само от една фракция по-скоро се размества под плочата, отколкото да се уплътни.

Общата дебелина на основата зависи от това какво ще минава отгоре:

• алея и тераса: обикновено стига по-тънък носещ пласт, често някъде между 15 и 25 см,
• входна алея и паркомясто за лека кола: основата е по-дебела, обикновено приблизително от 30 до 50 см, и се полага на няколко пласта, като долният е от по-едра фракция,
• по-тежки превозни средства: състава на пластовете трябва да определи проектант или опитен изпълнител.

Защо толкова пластове? Един дебел пласт се уплътнява само отгоре, а в дълбочина остава рохкав. Няколко по-тънки пласта дават равномерна здравина по цялата дебелина. При глинеста почва, която не пропуска вода, си струва да помислите за отводняване, а понякога и за геотекстил между почвата и трошения камък, за да не се смесват материалите.

Трудността на работата, а оттам и цената, зависят главно от:

• вида на почвата: песъчлива, добре дренираща почва се държи много по-добре от мокра глина,
• броя и дебелината на пластовете: под входна алея за кола уплътняването е в пъти повече, отколкото под пешеходна алея,
• достъпа: тесни места, стъпала, зони покрай стени и бордюри изискват по-малка машина или ръчна работа,
• влагата и времето: разкаляната основа трябва да изсъхне, а прекалено сухата да се навлажни леко,
• наклона на терена: на склон плочата се управлява по-трудно и се напредва по-бавно,
• подземните мрежи: ако кабели или тръби минават плитко, първо трябва да се установи трасето им и да се заобиколят.

• Твърде дебел пласт наведнъж: отгоре изглежда здраво, но отдолу с времето слягa.
• Малко минавания или твърде бързо движение: площта изглежда готова, но на места остава мека.
• Пропуснати краища: покрай бордюрите и стените основата е най-слаба и паветата там хлътват първи.
• Неподходяща влажност: сухият трошен камък не се уплътнява, преовлажненият се превръща в кал.
• Неподходящ материал: обла баластра, строителни отпадъци с примеси или почва с органични остатъци.
• Неуплътнено дъно на изкопа: дори добре подбран трошен камък върху меко дъно с времето пропада.

При пешеходна алея или тераса можете да се справите и сами с плоча, взета под наем. При входна алея за кола или при слаба почва помислете за специалист. Преди да копаете, поискайте от съответните дружества (ВиК, електроразпределение, газоразпределение) да ви посочат трасетата на подземните мрежи. Ако при изкопа повредите газопровод или усетите миризма на газ, напуснете мястото и се обадете на 112. Повреден електрически кабел не пипайте, ремонтът е работа само за правоспособен електротехник.

1. Очертайте площта, нивата и наклона с канап и колчета.
2. Махнете хумуса, корените и меката почва до стабилно дъно.
3. Уплътнете дъното с няколко минавания на плочата и заменете меките места с трошен камък.
4. Поставете бордюрите или друг краен ограничител според избрания начин на изпълнение.
5. Разстелете първия пласт трошен камък, приблизително от 10 до 20 см според теглото на плочата.
6. Проверете влажността: стиснат в шепа, материалът трябва да държи формата си, но от него да не тече вода.
7. Минете площта на застъпващи се ивици, като започнете от краищата и вървите към средата.
8. Повторете минаванията напречно, докато плочата спре да оставя видими следи.
9. Проверете височината и равнината с мастар, допълнете неравностите и уплътнете отново.
10. По същия начин положете и уплътнете следващите пластове до нивото под леглото от фина фракция.

По време на работа носете здрави обувки, ръкавици и антифони. С машина с двигател с вътрешно горене не работете в затворено помещение. На склон водете плочата нагоре и надолу по наклона, никога напряко. Близо до стари стени и мазета работете внимателно, защото силните вибрации могат да навредят на слаби конструкции.

Преди да се започне леглото от фина фракция и редене на паветата, минете заедно с изпълнителя през този списък:

• дъното на изкопа е уплътнено още преди полагането на трошения камък,
• трошеният камък е полаган на пластове и всеки е уплътнен отделно,
• след стъпване с тежки обувки и след минаване на плочата не остават следи,
• покрай краищата и бордюрите няма меки или хлътнали места,
• мастар, поставен върху повърхността, не показва големи луфтове или гърбици,
• наклонът е навън от къщата и водата няма къде да застоява,
• дебелината на основата отговаря на договореното според натоварването,
• при входни алеи и по-големи площи е направено и изпитване на носимоспособността, ако е договорено, например със статично натоварване с щампа.