Изсичане на канали за водопровод в бетон

Добрата работа започва още преди да се включи машината. Майсторът първо уточнява къде ще бъдат изводите за смесителите, тоалетната, пералнята и кухненската мивка. После планира възможно най-кратко трасе с възможно най-малко колена и връзки.

1. Спиране и източване на водата в засегнатата част на жилището, ако се работи до съществуващи тръби.
2. Търсене на скрити инсталации с детектор и сравняване с наличните чертежи, особено за ток, газ и отопление.
3. Очертаване на трасетата по стената с молив, нивелир или лазер, само вертикално и хоризонтално.
4. Покриване на пода и мебелите с найлон, уплътняване на вратите и подготовка на прахосмукачка за праха.
5. Прорязване на две успоредни линии с фреза на нужната дълбочина.
6. Изкъртване на бетона между линиите с лек къртач или секач.
7. Почистване на канала, проверка на дълбочината и ширината и премахване на ронливите парчета.

След това водопроводчикът поставя тръбите в изолационни шлаухи, закрепва ги и преди да ги затвори, прави изпитване под налягане. Каналът се запълва с циментов разтвор или подходяща ремонтна смес едва когато инсталацията издържи налягането.

При бетон днес обикновено се работи с фреза за канали с два диамантени диска. Тя реже точно, дълбочината се настройва предварително, а с включена прахосмукачка прахът е значително по-малко. Стената не поема излишни удари, затова мазилката и бетонът около канала остават здрави.

Ръчното изсичане с чук и секач или само с къртач, без предварително прорязване, има смисъл там, където фрезата не влиза: в ъглите, зад щранговете, до касите на вратите. То е бавно, каналът става по-широк и неравен, а около него често се отчупва по-голямо парче, което после трябва да се запълва.

Защо това има значение? Тесният и прав канал се замазва бързо, изисква малко разтвор и под фаянса не остават гърбици. Разбитата стена, напротив, трябва да се поправя на по-голяма площ.

В панелните блокове повечето стени и всички плочи са от стоманобетон. Много от стените в жилището са носещи, а армировката в тях често е само на няколко сантиметра под повърхността. По-дълбокият канал лесно я засяга. Прерязаната армировка отслабва панела, който носи и апартаментите над вас.

• В носещи стени правете канали само след преценка от инженер-конструктор. Особено внимателно се подхожда към хоризонталните канали, защото те отслабват носещата стена повече от вертикалните.
• В тавани и подови плочи канали за водопровод не се правят.

Когато трасето не може да заобиколи носещата стена, обичайното решение е предстена от гипсокартон или инсталационна система. В нея тръбите минават без къртене. В банята това често е удобно и по друга причина: в предстената се побира казанче за конзолна тоалетна.

Трудността на работата, а оттам и крайната цена, зависи от няколко неща, които можете да прецените предварително:

• материалът на стената: обикновеният бетон се реже по-лесно от твърдия стоманобетон с гъста армировка,
• дължината и броят на каналите: всеки извод и всяко разклонение означава още един разрез и още къртене,
• дълбочината: по-дебелата тръба с изолация иска по-дълбок и по-широк канал,
• достъпът: малка баня, ъгли, работа около щранга или обзаведено жилище забавят работата,
• празното помещение: в жилище без мебели и без стар фаянс се работи по-бързо и по-чисто,
• неизвестните инсталации: ако липсват чертежи, търсенето на кабели и други тръби отнема повече време.

На практика често се случва каналите да минават косо, за да е трасето по-кратко. След няколко години някой пробива стената за рафт и уцелва тръбата. Вертикалните и хоризонталните трасета се отгатват лесно и без чертеж.

Друга грешка е твърде плиткият канал. Тръбата тогава стърчи, мазилката над нея се пука, а по тръбата за студена вода може да се образува конденз. Твърде дълбокият канал пък излишно отслабва стената, а в панела стига до армировката. Обикновено се посочва дълбочина около 3 до 5 см и ширина приблизително 4 до 6 см. Точните размери обаче винаги зависят от диаметъра на тръбата с изолацията и от материала на стената.

Често тръбите се затварят без изпитване под налягане и без снимка. Течаща връзка под фаянса означава да се разбива готовата стена. Тръбата за топла вода е добре да е в шлаух. Така тя може леко да се движи при промяна на температурата, без да напуква мазилката. Това важи особено за полипропилена, който при нагряване се разширява забележимо.

И накрая безопасността: бетонният прах е вреден за белите дробове. Нужни са респиратор клас FFP2 или FFP3, очила, антифони и прахоулавяне. Ако при работата се повреди газопровод, спрете веднага. Не включвайте електроуреди и не палете огън. Проветрете, излезте от жилището и се обадете на 112 и на аварийната линия на газоразпределителното дружество. Ако засегнете електрически кабел, изключете предпазителя и повикайте електротехник.

Преди каналите да се замажат, си струва да прегледате с майстора няколко неща:

• каналите минават само вертикално и хоризонтално по уговореното трасе,
• дълбочината и ширината отговарят на тръбата с изолацията, тръбата никъде не излиза над повърхността на стената,
• ръбовете на каналите са прави, а мазилката около тях не е подбита,
• няма повредени електрически, газови или отоплителни инсталации,
• в носещите стени са спазени указанията на инженер-конструктора,
• тръбите са закрепени, в шлаухи и са минали изпитване под налягане,
• има снимки на трасетата, на които се виждат разстоянията до ъглите и пода,
• каналите са запълнени плътно и наравно с повърхността, готови за мазилка или фаянс.