Монтаж и вграждане на скрито тяло в стена

Под „скрито тяло“ хората разбират различни неща. Най-често става дума за тялото на вграден смесител за душ или вана, тяло на смесител за мивка, монтиран в стената, или за WC модул, тоест метална рамка с вградено казанче. Начинът на работа е сходен. Разликата е в размерите и в това колко от стената трябва да се изкърти.

За смесителя е достатъчен отвор за самото тяло и канали за студената и топлата вода. При WC модула в зидана стена често се преработва по-голяма част от стената, или рамката се поставя пред стената и се обшива с гипсокартон. В стена от гипсокартон не се къртина нищо: тялото се завинтва към металната конструкция или към монтажна плоскост.

Ако бутонът на тоалетната има подсветка или електронно управление, захранването към него трябва да изведе правоспособен електротехник, а не водопроводчикът.

Отбелязване на мястото

Първо водопроводчикът отбелязва оста на тялото, височината и мястото на водните изводи според инструкцията на производителя. Смесителят за душ обикновено се поставя приблизително на 100 до 120 см от пода. Точната височина зависи от ръста на хората в домакинството и от това дали имате и душ пита отгоре. При WC модула височината на тоалетната чиния и на бутона се настройва по инструкцията, а рамката има маркировки за това. Добрият майстор мисли и за разположението на плочките, за да не попадне ръкохватката неудобно върху фуга или ръб на плочка.

Изкъртване на отвора и каналите

Каналите се правят с фреза за канали с прахосмукачка, а отворът за тялото с боркорона или перфоратор. Дълбочината зависи от тялото, на практика обикновено е около 7 до 12 см. Каналите вървят вертикално или хоризонтално, не по диагонал. Така по-късно лесно може да се прецени къде в стената минава тръбата.

Поставяне на правилната дълбочина

Това е най-важната стъпка. Повечето тела имат на защитния пластмасов капак отметки за минимална и максимална дълбочина. Те се отнасят до готовата повърхност на стената, включително лепилото и плочките. Затова тялото се нивелира спрямо бъдещата облицовка, а не спрямо голата зидария. То трябва да е хоризонтално и отвесно, иначе розетката или бутонът ще стоят накриво.

Закрепване и свързване

Тялото се закрепва механично към стената с винтове или скоби и след това се фиксира с разтвор или гипсова смес. Само монтажна пяна не е достатъчна, защото при въртене на ръкохватката и при хидравлични удари тялото може да се разклати. След това се свързват подаващите тръби: многослойни (PEX-AL-PEX), PPR или медни, според системата, която имате в жилището.

Изпитване на налягане и хидроизолация

Преди стената да се затвори, се прави изпитване на налягане според указанията на производителя на тръбите. Едва когато връзките са плътни, стената се замазва. В мократа зона при душа следва хидроизолация със специални маншети около изводите, за да не прониква вода зад плочките.

Колко трудна, а оттам и колко скъпа ще бъде работата, зависи най-вече от стената, в която се вгражда тялото.

• газобетон и гипсокартон са най-лесни, режат се бързо и без усилие,
• тухла е често срещана, но при кухите тухли отворът трябва добре да се запълни, за да държи тялото,
• бетон и стоманобетонен панел са най-твърди, къртенето е бавно, шумно и прашно, а често се попада на арматура,
• стара смесена стена (тухла с бетон, различни поправки) крие изненади и тялото се закрепва по-трудно.

Работата се удължава и когато водата трябва да дойде отдалеч, тръбите трябва да минат през друго помещение, старата инсталация първо трябва да се смени или смесителят е по-сложен с няколко изхода. Помага, ако банята е изкъртена до голата зидария и вече сте избрали конкретния смесител и плочките.

В панелните блокове стените около банята често са носещи. В носеща стена не се кърти как да е. Особено хоризонталните канали и по-големите отвори могат да отслабят конструкцията. Ако не сте сигурни дали стената е носеща или колко дълбоко може да се влезе в нея, потърсете съвет от инженер конструктор, преди да започне къртенето.

Често срещано решение е инсталационна предстена от гипсокартон. Тялото се монтира в нея и в носещата стена изобщо не се кърти. Банята губи няколко сантиметра, но конструкцията остава незасегната, а тръбите се прокарват по-лесно.

• грешна дълбочина на тялото: ако е твърде навътре, удължителят може да не стигне, ако е твърде плитко, розетката стърчи от плочките,
• тялото не е нивелирано: ръкохватката или бутонът стоят накриво и това не може да се поправи без къртене,
• липсващо изпитване на налягане: нехерметичната връзка се проявява като влажно петно по стената или у съседа отдолу,
• закрепване само с пяна: с времето тялото се размества и поврежда уплътненията или плочките,
• пропусната хидроизолация около изводите: водата прониква зад плочките и зидарията се навлажнява,
• изхвърлена инструкция: при сервиз или смяна на картуша резервните части се търсят трудно.

На практика често се случва клиентът да избере плочките едва след като тялото е монтирано. Ако избраната плочка заедно с лепилото е с друга дебелина от предвидената, тялото вече не пасва. Затова е добре фаянсаджията и водопроводчикът да знаят облицовката предварително.

Преди стената да се затвори и да започне облицовката, минете заедно с майстора през тези точки:

• тялото е здраво закрепено и не мърда при натиск,
• то е хоризонтално и отвесно, оста съвпада с отбелязаното,
• дълбочината отговаря на отметките върху капака спрямо планираната облицовка,
• студената и топлата вода са свързани от правилната страна,
• изпитването на налягане е направено и връзките са сухи,
• защитният капак на тялото е останал поставен, за да не влезе разтвор вътре,
• около изводите в мократа зона има хидроизолационни маншети,
• снимали сте стената с трасето на тръбите, преди да бъде замазана,
• инструкцията и документите на тялото са прибрани за бъдещ сервиз.