Монтаж на ревизионни вратички

Най-често ги има в банята или в санитарното помещение на панелен апартамент, където зад гипсокартона минават водопроводният и канализационният щранг. Слагат се и на предстенни конструкции за окачена тоалетна, в окачени тавани с инсталации и в технически шахти в къщите. Когато нещо тече, минутите имат значение. Ако имате вратичка пред крана, спирате водата веднага. Ако нямате, трошите фаянса.

В етажната собственост щрангът обслужва целия вход. При авария до него може да се наложи да стигне водопроводчик, съсед или домоуправителят. Затова планирайте отворите така, че всеки спирателен кран и всяка ревизия да са достъпни, без да се демонтира нищо. Газовата инсталация е отделен случай. Там закритото пространство трябва да се проветрява и кранът да е винаги достъпен. Всяка работа по газовата инсталация се извършва само от правоспособен специалист.

Тук става дума за две близки задачи: обикновен монтаж на ревизионна вратичка в каквато и да е основа и монтаж на гипсокартонена ревизионна вратичка на щранг.

Според материала

• пластмасовите вратички са леки и не ръждясват. За баня са напълно достатъчни и са обичаен избор за места, които се отварят рядко,
• металните вратички от поцинкована или неръждаема стомана са по-здрави. Подходящи са за мазета, гаражи и технически помещения, има и пожароустойчиви модели,
• гипсокартонените вратички имат алуминиева или стоманена рамка и пълнеж от гипсокартонена плоскост. След шпакловане и боядисване се сливат със стената,
• скритите вратички под фаянс имат рамка, в която се лепи същата облицовка като на стената. Отварят се с натискане или с магнит.

За какво да помислите при вратичка на щранг

Размерът зависи от това какво има отзад. За един кран стига малък отвор. За водомер, който някога ще се сменя, или за ревизията на канализацията ви трябва отвор, в който влизат двете ръце с инструмент. Дебелината на рамката трябва да отговаря на обшивката: за една плоскост се ползва една рамка, за два слоя друга. Височината се определя от кранове: вратичката трябва да е точно пред тях, а не малко встрани. Повърхността обикновено е боядисана или облицована. Ако ще лепите фаянс, проверете при производителя какво тегло издържа вратичката. В баня се използва влагоустойчив гипсокартон.

1. Измерва се положението на кранове, връзки и водомери и според тях се избират мястото и размерът на вратичката.
2. Отворът се отбелязва по монтажния размер от инструкцията на производителя, а не по външния размер на вратичката.
3. Отворът се изрязва: гипсокартонът с макетен нож или трион, зидарията и бетонът с диамантен диск и прахоуловител.
4. При гипсокартон около отвора се добавят профили, за да не стои рамката само в плоскостта.
5. Рамката се поставя в равнина, проверява се с нивелир и се мерят диагоналите, след това се закрепва с винтове, дюбели или по системата на производителя.
6. Вратичката се поставя и отварянето се проверява още преди шпакловката.
7. Връзката със стената се шпаклова, шлайфа, боядисва или облицова, като механизмът и фугата се пазят.

Най-лесно е вратичката да се монтира в нова гипсокартонена предстенна конструкция, която още не е затворена. Тогава рамката се планира заедно с профилите и нищо не се преправя. Монтажът в готова стена отнема повече труд: трябва да се открият профилите, отворът да се изреже, без да се повреди околното, понякога да се добави подсилване и да се поправи боята или фаянсът.

Повече време отнемат и бетонът и твърдата зидария, големите или нестандартни размери, скритите вратички под фаянс, където всичко трябва да е на милиметър, и тесните места, например зад тоалетната. Обратно, няколко еднакви вратички на един обект се правят по-бързо, защото работата се повтаря.

• твърде малка вратичка, която на вид стига, но ключът за крана не влиза,
• грешно място, вратичката е до крана или зад шкаф или пералня, поставени по-късно,
• неподсилен отвор, рамката стои само в плоскостта и с времето се разхлабва от отварянето,
• крива рамка, вратичката се търка, не приляга, а при моделите без видима рамка неравността личи и след боядисване,
• залята фуга, боя, шпакловка или лепило за фаянс залепват вратичката завинаги,
• обикновен гипсокартон в баня, който от влагата омеква и се изкривява.

Ако имате обшивка на водопроводен или канализационен щранг и малко опит с гипсокартона, можете да се справите сами. При газов щранг и в общите части на сградата оставете работата на специалист.

1. Проверете с детектор къде минават профилите и тръбите зад плоскостта.
2. Отбележете отвора по монтажния размер от инструкцията и го проверете с нивелир.
3. Пробийте ъглите и изрежете отвора с трион за гипсокартон, бавно и право.
4. Добавете профили по периметъра на отвора и ги закрепете към конструкцията.
5. Поставете рамката, изравнете я със стената и я завийте.
6. Сложете вратичката и проверете дали се отваря без съпротивление.
7. Залепете фугата и механизма с тиксо, шпакловайте връзката и след изсъхване шлайфайте.
8. Боядисайте или облицовайте и махнете тиксото, преди повърхността да е изсъхнала напълно.

• вратичката е точно пред кранове и водомери и може да се работи с двете ръце,
• рамката е здрава, не мърда при натиск и шпакловката около нея не се пука,
• вратичката се отваря и затваря плавно, магнитът или ключалката държи,
• вратичката е в една равнина със стената и фугата е равномерна по целия периметър,
• в баня е използван влагоустойчив гипсокартон и фаянсът върху вратичката не надхвърля препоръчаното тегло,
• във фугата и в механизма няма боя, шпакловка или лепило,
• пред вратичката няма нищо, което да пречи да се отвори.