Монтаж на душ канал с бетониране

Редът на работа зависи от конкретния модел, затова водопроводчикът винаги следва инструкцията за монтаж на производителя. Принципът обаче е сходен:

1. Проверява се канализационната тръба: дали е проходима и чиста и дали положението и наклонът ѝ позволяват свързване.
2. Основата се почиства и изравнява. Тя трябва да е здрава, без пукнатини и кухини.
3. По стените се полагат периферни дилатационни ленти, за да не опира замазката директно в стената.
4. Каналът се поставя на регулируеми крачета или стойки. Височината се настройва така, че горният ръб по-късно да е на едно ниво с плочките, а с нивелир се проверява хоризонталността по дължина и напречно.
5. Оттокът на канала се свързва с канализацията, обикновено с пластмасови канализационни тръби. Връзката трябва да е плътна, но леко еластична.
6. В канала се налива вода и се гледа дали тя се оттича равномерно и дали връзката не капе.
7. Каналът се облепва с лента, за да не влезе бетон в него, и постепенно се обетонира. Сместа се разстила равномерно, за да не го избута встрани.
8. Замазката се изтегля с наклон към канала и се оставя да узрее.

Защо толкова проверки още преди бетона? Защото всичко под замазката по-късно се поправя само с разбиване. Няколко минути с нивелира и една кофа вода спестяват много нерви.

Каналите се правят от пластмаса или от неръждаема стомана. Пластмасовото тяло е леко и за обикновен домашен душ е напълно достатъчно. Каналите от неръждаема стомана са по-издръжливи и се избират там, където душът се ползва много или е нужно по-здраво решение.

По-важни от материала са посоката на оттока и монтажната височина:

• Хоризонтален отток излиза встрани и се свързва с тръба, прекарана в пода. Той е най-разпространен, но изисква достатъчна дебелина на подовите слоеве.
• Вертикален отток върви право надолу, например през плочата под банята или в предварително оставена тръба. Използва се, когато в пода няма място за хоризонтално прекарване.
• Ниски канали с по-малка монтажна височина помагат при ремонти, където подът не може да се вдигне много. В панелните блокове това е често срещан случай.

Каналът най-често се поставя по дължината на стената. Тогава подът пада само в една посока, плочките се режат по-лесно, а водата се оттича равномерно. Качествените подови сифони имат воден затвор срещу миризми и се произвеждат по БДС EN 1253. Струва си да проверите това в техническия лист.

В ново строителство монтажът е по-лесен. Височината на замазките се планира предварително, канализацията се прекарва точно където трябва, а наклонът се оформя още при бетонирането. При ремонт често се оказва, че старият под е твърде нисък или че канализацията минава другаде, а не където е нужно. Тогава се фрезова канал в плочата, тръбата се премества или целият под се повдига.

Сложността и съответно обемът на работата растат най-вече при:

• малка височина на пода, заради която трябва нисък канал или фрезоване,
• преместване или удължаване на канализационната тръба,
• неравна или напукана основа, която първо трябва да се ремонтира,
• подово отопление, което трябва да се съобрази с мястото на канала и дебелината на замазката,
• труден достъп, например апартамент на висок етаж без асансьор.

Самото бетониране още не прави душа водоплътен. Циментовата замазка пропуска вода, затова върху готовата и узряла основа се нанася еластична хидроизолационна обмазка, обикновено на два слоя. В първия слой се вграждат уплътнителни ленти в ъглите, по прехода между стена и под и около канала. Много канали имат залепена от производителя уплътнителна яка, която се вгражда направо в обмазката.

Най-рисковите места са връзката на канала с хидроизолацията и ъгълът, където каналът опира в стената. Теч там често се проявява чак след месеци, например като влажно петно на стената в съседната стая или на тавана на съседа отдолу. В етажна собственост такъв теч бързо става общ проблем.

Когато хидроизолацията изсъхне според указанията на производителя, душът се залива с вода и се оставя така. Плочките се лепят едва когато е ясно, че водата не изтича никъде. При замазката внимавайте и за времето: циментовата замазка обикновено има нужда от няколко дни, докато по нея може да се ходи, и от повече, докато върху нея може да се хидроизолира и лепи. Точните срокове посочва производителят на сместа. Докато узрява, замазката трябва да е защитена от течение и пряко слънце.

• Грешен наклон. Обичайно се прави около 1,5 до 2 % към канала. При по-малък наклон водата застоява в ъглите, а при неравномерен изтича извън душа.
• Изместен канал. Ако не е добре подпрян, бетонът при полагането го повдига или наклонява. Тогава решетката не е на едно ниво с плочките.
• Тънък слой бетон над тръбата. Тръбата трябва да е покрита с достатъчно дебела замазка, обикновено около 4 см, иначе има опасност от пукнатини.
• Твърда или неплътна връзка с канализацията. Тя води до миризма и вода под замазката.
• Пропуснати ленти или само един тънък слой обмазка. Пестенето от хидроизолация излиза най-скъпо, защото поправката означава разбиване на плочките.
• Плочки без проба с вода. Тогава грешката се търси чак след като банята е готова.

При приемането е добре да минете през тези точки още преди лепенето на плочките и после отново накрая:

• горният ръб на канала е на нивото на бъдещите плочки и е хоризонтален,
• каналът не помръдва при натиск и около него няма кухини,
• налятата вода се оттича равномерно и в душа не остават локви,
• връзката с канализацията е изпробвана преди бетонирането и не е капела,
• замазката около канала няма пукнатини,
• хидроизолацията е на два слоя, с ленти в ъглите и около канала,
• пробата със заливане с вода е направена преди лепенето на плочките,
• водният затвор е на място и от оттока не мирише на канал,
• решетката и сифонът могат да се извадят за почистване,
• имате инструкцията за монтаж и техническия лист на канала за случай на рекламация.