Ламаринена обшивка на фасада с ъглов фалц

Всяка ламаринена лента има отстрани вертикално извити краища. Съседните краища се допират и се огъват заедно под ъгъл. Получава се вертикално ребро, което на фасадата виждате като характерна тънка линия. Лентата е закрепена към основата чрез скрити метални скоби, които остават вътре във фалца. Така ламарината никъде не се пробива в площта и водата няма откъде да влезе.

Защо ъглов, а не двоен фалц? При двойния фалц краищата се прегъват два пъти. Връзката е по-плътна и е подходяща главно за покриви с малък наклон, където водата се задържа по-дълго. По вертикална стена водата се оттича бързо, затова тук ъгловият фалц е напълно достатъчен. Прави се по-бързо и изглежда чисто.

Има и клик система, при която пресованите краища на панелите просто щракват един в друг. Монтажът е по-бърз на големи равни площи. При фасада с много прозорци, ъгли и чупки обаче класическият фалц остава по-прецизен.

Ламарината никога не лежи директно върху зидарията. Става дума за вентилируема фасада, при която между топлоизолацията и ламарината има въздушна междина. Въздухът в нея се издига нагоре като в комин и отвежда влагата. Така стената остава суха и рискът от мухъл намалява.

1. План за разполагане: тенекеджията начертава къде ще минат отделните ленти, така че фалцовете да вървят симетрично спрямо прозорците и ъглите.
2. Конзоли и носеща скара: в стената се анкерират конзоли, а върху тях се монтира дървена или метална скара, която изравнява равнината на стената.
3. Топлоизолация: между конзолите се поставя изолация, обикновено негорима минерална вата.
4. Фасадна мембрана: пази изолацията от вятър и влага. Трябва да е предназначена за фасади с отворени фуги.
5. Вентилационна междина: обикновено поне 20 до 40 mm, с проходни отвори долу при цокъла и горе при атиката.
6. Ленти и скоби: лентата се поставя на скобите, които я държат без пробиване.
7. Затваряне на фалца: на дългите участъци с фалцова машина, в ъглите и при детайлите с ръчни инструменти.
8. Детайли: обшивка на атиката, подпрозоречните первази, шпалетите, цокъла и преминаванията със системни елементи.

• Поцинкована стомана с полимерно покритие: разпространен и достъпен избор. За фасада си струва по-качествено покритие с по-висока устойчивост на UV лъчи, иначе цветът от южната страна може с времето да избледнее. При българското лятно слънце това има значение.
• Алуминий: лек, затова е подходящ при ремонти, където стената не може да поеме голямо натоварване. При температурни промени обаче се разширява повече от стоманата, така че правилното поемане на разширението е още по-важно.
• Титан-цинк: с времето образува сива защитна патина, в която дребните драскотини се губят, и не се нуждае от боядисване. В подходяща среда издържа много десетилетия. Пригответе се за по-дълъг срок на доставка.
• Мед и неръждаема стомана: много трайни и с изразителен вид, при еднофамилни къщи се срещат по-рядко.

Дебелината на ламарината за фасади обикновено е 0,6 до 0,8 mm. Внимавайте при комбиниране на метали: ако вода се стича от мед върху поцинкована стомана, възниква галванична корозия и стоманата бързо се поврежда. Затова избирайте металите на една фасада така, че да са съвместими.

Две фасади с еднаква площ могат да се различават напълно по трудоемкост. Равна стена без отвори върви бързо, фалцовата машина минава цялата лента наведнъж. Всеки прозорец, ъгъл, ниша или отвор за вентилация и осветление пък означава допълнителна ръчна работа.

• Чупки по сградата: външни ъгли, дъги и отстъпени части изискват прецизно оформяне.
• Брой прозорци: шпалетите и первазите са сред най-трудоемките места.
• Височина на сградата: при по-високи сгради е нужно скеле. Ако правите и покрива, то се монтира само веднъж.
• Състояние на основата: кривата стара зидария изисква повече работа по изравняване на скарата.
• Дължина на лентите: при дълги ленти, според производителя обикновено над 3 m, са нужни и плъзгащи се скоби.
• Времето: при студ ламарината се оформя по-трудно и някои детайли не могат да се изпълнят.

Това е работа на височина с професионални инструменти, затова я поверете на опитен тенекеджия. Ако живеете в сграда в режим на етажна собственост, фасадата е обща част. Преди да поръчате нещо, говорете с домоуправителя и съседите. Ако обшивката е част от саниране, проверете условията на съответната програма за подкрепа още преди избора на материал.

Самата ламарина издържа дълго. Повредите почти винаги идват от монтаж, който не отчита как се държи металът.

• Само неподвижни скоби при дълги ленти: през лятото металът се разширява, няма накъде да се движи и площта се набръчква или анкерите се изтръгват.
• Твърде малко скоби: броят им трябва да следва ветровото натоварване за района и височината на сградата, а не навика на фирмата. Иначе има опасност от повреда при буря.
• Запушена или липсваща вентилационна междина: влагата остава в конструкцията и кондензира по изолацията.
• Уплътнител вместо детайл: уплътнителят изсъхва и се напуква. Връзката трябва да е решена чрез формата на ламарината.
• Недозатворен фалц: място с разхлабен фалц пропуска дъжд, нагнетен от вятъра.
• Лош план за разполагане: тясна лента в ъгъла на фасадата не може да се поправи впоследствие.

На практика се случва и фирма с добри референции за покриви да прави фасада за първи път. Затова питайте за завършени фасади и ги разгледайте на живо.

• фалцовете са успоредни и затворени по цялата дължина,
• погледната отстрани, площта не е вълнообразна,
• лентите са разположени симетрично спрямо прозорците и ъглите,
• вентилационните отвори при цокъла и атиката са проходни и защитени с мрежа,
• подпрозоречните первази имат капинос, който отвежда водата от стената,
• ъглите и преминаванията са решени със системни елементи, а не с уплътнител,
• по ламарината няма драскотини, вдлъбнатини или остатъци от защитното фолио,
• получили сте отделна гаранция за материала и за монтажа, както и документи за използваната ламарина.