Монтаж на пароизолация

Във всяко жилище се образува много водна пара: при готвене, къпане, сушене на пране вкъщи и дори при дишане. Топлият влажен въздух естествено се стреми навън. Ако проникне в изолацията и там се охлади, се превръща във вода. Мократа изолация държи по-слабо топлината, дървените ребра и греди овлажняват, появява се мухъл, а гипсокартонът и металните профили също се увреждат.

Има едно основно правило: пароизолацията винаги е от топлата страна на изолацията, тоест към стаята. Никога между изолацията и външната страна, защото там тя обратно би задържала влагата в конструкцията.

На практика се срещат две ситуации:

• пароизолация в покривната конструкция: фолиото се полага под ребрата или под изолацията между тях в скосените части на мансардата и се свързва с останалите слоеве на покрива,
• пароизолация в таван от гипсокартон: фолиото се поставя над гипсокартонените плоскости, под топлоизолацията на тавана.

При таван от гипсокартон редът на слоевете от стаята нагоре е такъв: гипсокартонена плоскост, носещи профили, пароизолация, топлоизолация и накрая таванската или покривната конструкция. В мансардите двата варианта често се срещат: равният таван преминава в скосовете и точно този преход трябва да остане непрекъснат.

В разговорния език на всички фолиа се казва пароизолация, но между тях има съществени разлики:

• класическата пароизолация (полиетиленово фолио или фолио с алуминиев отразяващ слой) спира почти напълно преминаването на пара и е подходяща за обичайните утеплени конструкции,
• парозадържащата мембрана само забавя парата и позволява на конструкцията контролирано да изсъхва, избира се при дифузионно отворени покриви,
• „интелигентната“ мембрана променя пропускливостта си според влажността: през зимата пази изолацията, а през лятото позволява изсъхване към помещението. Често се използва в мансарди и при ремонт на по-стари къщи.

Кой тип е правилен, зависи от цялата конструкция: каква е покривната мембрана, каква е изолацията и дали покривът е вентилиран. Ако не сте сигурни, поискайте конструкцията да бъде прегледана от проектант или опитен майстор. При фолио с отразяващ слой посоката се определя от указанията на производителя, обикновено лъскавата страна гледа към стаята.

Освен самото фолио, толкова важни са и системните аксесоари: лепящи ленти за снадките, трайно еластичен лепило-уплътнител за връзката със зидарията и маншети за преминаващи кабели, тръби и осветителни тела. Добре е фолиото и лентите да са от един производител, за да залепват надеждно помежду си.

1. Проверка на основата: трябва да е суха, чиста и без остри издатини, които биха скъсали фолиото.
2. Полагане на топлоизолацията без пролуки, за да няма топлинни мостове.
3. Разпределяне на ивиците фолио така, че снадките да са възможно по-малко.
4. Поставяне на фолиото с правилната страна към помещението, свободно, без да се опъва докрай, и прикрепване с телбод по ход на работата.
5. Застъпване на ивиците, обикновено с около 10 cm или според производителя, и залепване на всяка снадка със системна лента.
6. Свързване по периметъра със стените, калканите и надзидовете с уплътнител и притискане с летва или профил.
7. Уплътняване около комина, тръбите и кабелите с маншети или лента.
8. Проверка на всичко преди затваряне и едва след това монтаж на профилите и гипсокартона.

На практика се оказва полезна инсталационна междина: под фолиото се закрепват летви или носещи профили и гипсокартонът се окачва едва под тях. Така кабелите и кутиите за луните минават в тази междина и не се налага фолиото да се пробива. Ако по покрива се правят и други работи, например контралати или тенекеджийски детайли около комина и капандурите, добре е да се съгласуват така, че готовото фолио да не бъде повредено.

Електрическата инсталация в тавана трябва да се прави само от правоспособен електротехник.

Сложността, а с нея и цената, зависи главно от това колко детайла трябва да се решат, а не толкова от площта. По-лесен е равният таван в нова сграда с правилна форма и малко преминавания. Повече работа има при:

• мансарда, в която равният таван се съчетава със скосове и трябва плавно да се премине от едната равнина в другата,
• много вградени луни, отвори за вентилация с рекуперация или тонколони в тавана,
• покривни прозорци, комин и надзидове, около които фолиото се оформя и уплътнява,
• ремонт със стара, неравна зидария, където връзката се уплътнява по-трудно,
• „интелигентни“ мембрани и по-качествени системни аксесоари,
• работа на височина под билото, за която е нужно скеле.

Лентите и уплътнителите имат свой температурен диапазон. На студ или върху прашна основа не залепват добре, затова работата в неотопляемо подпокривно пространство през зимата понякога се отлага.

• Фолио от грешната страна. Тежка грешка, защото влагата тогава остава затворена направо в конструкцията.
• Застъпване без залепване. Самото застъпване на ивиците не уплътнява, макар да изглежда така.
• Евтина универсална лента. С времето се отлепя и снадката престава да уплътнява.
• Липсваща връзка със зидарията. Фолио, което само е допряно до стената, оставя непрекъсната фуга по целия периметър.
• Пробито фолио. При монтажа на профилите лесно се скъсва или пробива и никой не го поправя.
• Отвори за луни, изрязани по-късно. Често се случва отворите да се изрежат в готовия таван, а пароизолацията около тях вече никой не уплътнява.
• Прекъсване в ъглите и на прехода към скосовете. Точно тези места се подценяват често.

Последствията обикновено не се виждат веднага. Влажни петна, мухъл в ъглите или по-високи сметки за отопление се появяват след няколко сезона, когато таванът отдавна е затворен и ремонтът означава разглобяването му.

Пароизолацията трябва да се огледа, преди да бъде покрита с гипсокартон или облицовка. По-късно вече не се вижда. При приемането проверете:

• фолиото е поставено с правилната страна към помещението според указанията на производителя,
• всички ивици се застъпват и всяка снадка е залепена по цялата дължина, без гънки и отлепени краища,
• по периметъра фолиото е свързано със стените и калканите с уплътнител или лента,
• преходът между равния таван и скоса е непрекъснат,
• комин, тръби и кабели имат маншети или са старателно облепени,
• по площта няма дупки, скъсвания или пробиви от телчета и винтове,
• използваните ленти и уплътнители са от същата система като фолиото,
• при по-сложен обект плътността е проверена с тест за въздухоплътност (blower door).