Полагане на керамични и бетонни керемиди

Керамичните керемиди се правят от изпечена глина. При правилен монтаж издържат десетилетия и дълго запазват цвета си. Глазираните модели имат по-гладка повърхност, водата се оттича по-бързо и мъхът се захваща по-трудно. За по-стари или по-слаби покривни конструкции производителите предлагат и олекотени керамични керемиди.

Бетонните керемиди са много точни по размер, затова се полагат бързо и равномерно. Те са здрави, но обикновено по-тежки, така че покривната конструкция трябва спокойно да издържа теглото им. За модерни къщи често се избират плоски модели с прост профил.

При избора сравнете най-вече три неща:

• теглото на керемидите и дали конструкцията ще го понесе (при ремонт на стара къща е добре инженер конструктор да огледа гредите),
• минималния наклон на покрива, който производителят посочва за дадения модел,
• външния вид и дали покривът ще пасне на съседните сгради.

Някои хора обмислят и ламаринен покрив на фалц. Той е по-лек и се справя с по-малки наклони, но при дъжд е по-шумен и изглежда различно от класическия покрив с керемиди.

Керемидите са само горният слой на покрива. Ако нещо под тях не е наред, и най-хубавите керемиди няма да помогнат. Преди полагането трябва да са готови:

• покривната конструкция, тоест дървените греди, обработени срещу насекоми, гъбички и влага,
• подпокривна хидроизолация, обикновено дифузионно фолио, което хваща водата, навята под керемидите, и я отвежда към улука,
• контралетви, които оставят проветрива междина между фолиото и керемидите,
• покривни летви на разстояние, посочено в техническия лист на конкретната керемида,
• при обитаемо таванско помещение и топлоизолация между гредите, а от вътрешната страна пароизолация.

Защо толкова се говори за разстоянието между летвите? Всеки модел керемида има точно определена стъпка. Отклонение от няколко милиметра стига, за да не прилепнат керемидите една към друга. Появяват се процепи и покривът започва да тече. Затова стъпката винаги се мери по данните на производителя, никога на око.

Също толкова важно е проветряването. Въздухът, който минава под керемидите от стрехата към билото, изнася влагата. Ако междината липсва или е твърде ниска, влагата кондензира, дървото се навлажнява, а изолацията губи от ефекта си.

Класическите керемиди обикновено се полагат на покриви с наклон приблизително над 22°. За по-малък наклон има модели и решения с допълнителна хидроизолация и уплътнение. Точната граница обаче винаги я определя производителят на конкретната керемида.

Добрият покривджия не започва с керемидите, а с измерване. Разпределя цялата площ така, че да има възможно най-малко рязане и редовете да излизат точно по краищата и при билото.

1. Измерване на покрива и разпределение на редовете и колоните керемиди.
2. Монтиране на куките и улуците още преди керемидите.
3. Нареждане на първия ред при стрехата, който задава равнината на целия покрив.
4. Полагане на керемидите отдолу нагоре с правилно застъпване в редовете.
5. Закрепване със скоби, особено по краищата, при билото и на местата, изложени на вятър, според указанията на производителя.
6. Изпълнение на детайлите: челата при калканите, уламите, билото с капаци и вентилационна лента.
7. Обшиване с ламарина на комина, покривните прозорци и другите отвори.
8. Проверка за плътност и почистване на изрезките и праха от рязането.

Тенекеджийските работи около комина, прозорците и в уламите са местата, откъдето покривът тече най-често. Затова е добре тенекеджията да работи заедно с покривджията и детайлите да се решават веднага, а не като ремонт после.

Това е работа на височина. Тя е за опитен екип със скеле или друга защита срещу падане. Полагането на керемиди сами не се препоръчва.

Най-лесен е голям двускатен покрив без отвори. Там покривджията реди цели керемиди в равни редове и губи малко време. Работата се удължава и оскъпява при:

• начупен покрив с капандури, валми и улами, където се реже много,
• повече комини, покривни прозорци и други отвори,
• стръмен покрив или труден достъп до къщата, например тясна улица без място за скеле,
• малък наклон, който изисква допълнително уплътняване,
• ремонт, при който първо се свалят и извозват старите керемиди и евентуално се поправят гредите.

В планинските райони, където пада много сняг, обикновено се слагат и снегозадържатели. Те се планират още при разпределението на керемидите.

Ремонтът на протичащ покрив е неприятен и скъп. Повечето проблеми се избягват, ако полагането се направи добре още от първия път. На практика често се срещат тези грешки:

• липсващи или твърде ниски контралетви, така че покривът не се проветрява и гредите овлажняват,
• неточна стъпка на летвите, при която керемидите не легнат плътно,
• керемиди на по-малък наклон от допустимия, без допълнително уплътнение,
• слабо или липсващо закрепване на крайните и билните керемиди, които вятърът после отнася,
• лошо обшит комин, прозорец или улама,
• полагане в дъжд или студ, когато фолиото и уплътненията не залепват както трябва.

Помага и разумната поръчка на материал. Керемидите обикновено се поръчват с резерв около 5 до 10 % за рязане и счупване. Доставката по-късно на същата партида може да е трудна, защото цветът леко се различава между производствените серии.

При приемането огледайте покрива отвън и от таванското помещение. Проверете най-вече:

• редовете керемиди са прави и керемидите прилягат равномерно една към друга,
• крайните, билните и изложените на вятър керемиди са закрепени със скоби,
• билото е затворено с капаци, а проветряването при стрехата и билото е свободно,
• обшивките на комина, прозорците и уламите са плътни и водата се оттича в правилната посока,
• улуците имат наклон и водата се оттича към водосточните тръби,
• от таванското помещение не се виждат мокри петна или скъсано фолио,
• по покрива и в улуците не са останали изрезки и боклук,
• получили сте техническите листове на керемидите и документите за гаранцията.

Добре е да надникнете в таванското помещение и след първия по-силен дъжд. Така евентуален дребен проблем ще излезе наяве още в гаранционния срок.