Монтаж на отводнителен улей в бетон

Работата започва с трасиране и определяне на нивата. Майсторът опъва канап или използва лазер. Така знае къде ще бъде горният ръб на решетката и накъде ще тече водата. Едва след това се копае.

Изкопът трябва да е по-широк и по-дълбок от самия улей, защото около него ще има бетон. Дъното се трамбова. В зависимост от почвата и натоварването отгоре се полага уплътнен слой трошен камък. Върху него идва слой бетон, в който улеите се нареждат един след друг.

Улеите се нареждат от най-ниската точка, тоест от изхода или шахтата, срещу посоката на водата. Всеки елемент се подравнява по канапа, връзките влизат една в друга, а в началото се поставя челна тапа. След това улеят се обетонира от двете страни. При пластмасовите улеи решетките остават поставени по време на бетонирането. Иначе натискът на бетона може да огъне стените им.

Накрая улеят се свързва с отвода и около него се завършва настилката, например с павета или бетон. Преди да минат коли, бетонът трябва да набере достатъчно здравина. Според времето и вида на сместа това обикновено отнема няколко дни.

Най-важното е какво ще минава по улея: хора или коли. Улеите и решетките се делят на класове на натоварване по стандарта БДС EN 1433. За пешеходна зона и тераса обикновено стига най-ниският клас (A15). За вход на лек автомобил се избира клас, подходящ за паркинги (обикновено B125), а при по-тежки превозни средства още по-висок. Класа ще намерите в документацията на производителя.

• пластмасовите улеи са леки, режат се лесно и са подходящи за тераса, алея и вход за лек автомобил, ако производителят го допуска за съответния клас,
• полимербетонните и бетонните улеи са по-тежки и по-твърди, понасят по-добре натоварване и се използват при входове за коли, паркинги и дворове с движение,
• поцинкованите стоманени решетки са обичайни за пешеходни площи и тераси,
• чугунените решетки се избират там, където минават коли, защото са здрави и се закрепват стабилно.

Правилото е просто: и улеят, и решетката трябва да са от същия или по-висок клас на натоварване от този, който ще има площта. Здрава решетка върху слаб улей няма да реши проблема.

Водата в улея трябва да има накъде да тече. Някои улеи са с вграден наклон в дъното. Други се полагат хоризонтално и водата се оттича благодарение на дълбочината на улея и изхода. Ако наклонът се прави при полагането, в практиката обикновено се избира около 0,5 до 1 % според препоръката на производителя. Това са приблизително 5 до 10 mm на метър дължина. При улей с дължина пет метра и наклон 1 % разликата във височината е около пет сантиметра.

Също толкова важна е самата площ. Паветата или бетонът трябва да имат наклон към улея. Иначе водата просто ще мине покрай него.

Отводът се решава според имота:

• свързване с дъждовна или смесена канализация,
• заустване в попивателен блок или попивателна яма, ако почвата позволява,
• отвеждане към резервоар за дъждовна вода.

В практиката все по-често се предпочита дъждовната вода да остане в имота. Така тя попива в почвата или се използва за поливане.

Най-лесно е при нова площ: улеят се монтира преди настилката, а шахтата или попивателната яма са точно до него. Тогава работата върви бързо и ясно.

Повече труд изискват:

• допълнителният монтаж в готова настилка, когато трябва да се реже и разбие паважът или бетонът и после да се възстанови,
• дългото трасе с няколко ъгъла или разклонения, или изход далеч от улея,
• по-високият клас на натоварване, който означава по-масивно обетониране и по-тежки елементи,
• лошата основа, например глинеста или насипна почва, която трябва да се смени или укрепи,
• подземните мрежи, тесният достъп или ръчното копаене без техника.

В практиката често се случва улеят да е монтиран твърде високо. Тогава решетката стърчи над настилката, водата се спира пред нея, а колелата я разбиват. Горният ръб на решетката обикновено трябва да е няколко милиметра под околната повърхност. Производителите посочват около 3 до 5 mm.

• малко бетон отстрани: с времето улеят се размества и настилката около него се разтваря,
• бетониране без поставени решетки при пластмасовите улеи: стените се огъват и решетката после не ляга,
• неуплътнена основа: улеят слягa и в него се образува вдлъбнатина със застояла вода,
• липсваща дилатационна фуга при дълги бетонни площи: бетонът се напуква до улея,
• забравена челна тапа или нехерметичен изход: водата тече под улея и подкопава основата,
• площ с наклон в обратна посока: улеят остава сух, а водата отива към къщата.

Къс пластмасов улей до тераса или алея можете да монтирате и сами, ако имате нивелир, канап и малко търпение. При вход за коли и при свързване с канализация е по-разумно да повикате фирма.

1. Изяснете накъде ще отива водата и подгответе изход, шахта или попивателна яма.
2. Трасирайте улея и опънете канап на височината на бъдещия горен ръб на решетката.
3. Изкопайте канал, по-широк и по-дълбок от улея, според указанията на производителя.
4. Уплътнете дъното, насипете трошен камък и уплътнете отново.
5. Разстелете слой земновлажен бетон.
6. Положете първия елемент при изхода и продължете срещу посоката на водата.
7. Подравнете всеки елемент по канапа и проверете с нивелир.
8. Поставете челната тапа и уплътнете връзката с изхода.
9. Сложете решетките и обетонирайте улея от двете страни.
10. Оставете бетона да набере здравина и чак тогава завършете настилката около улея.
11. Излейте кофа вода в улея и вижте дали цялата се оттича.

• решетката е по цялата дължина леко под нивото на околната повърхност и никъде не стърчи,
• улеят е в една линия без стъпала при връзките,
• решетките лежат стабилно, не тракат и при входа за коли са застопорени,
• след изливане на вода в улея не остават локви,
• водата се оттича към изхода и никъде не изтича под улея,
• бетонът отстрани е плътен, без пукнатини и кухини,
• площта около улея е с наклон към него,
• класът на натоварване на улея и решетката отговаря на това, което минава по площта,
• до улея има лесен достъп за почистване и решетките се изваждат.