Полагане на палисади до 50 см

Бордюрът само отделя настилката от тревата. Палисадата поема и малка разлика в нивата, например повдигната леха, стъпаловиден преход до терасата или ръба на лек хълм в градината. Височина до 50 см е удобна за обикновен двор: задържа пръстта, не изглежда тромаво и не изисква сложни изчисления.

Имайте предвид, че част от палисадата винаги остава в земята. Елемент с дължина 50 см се вижда над терена по-малко, приблизително две трети от дължината си. Ако трябва да задържите по-голям наклон или зад палисадата ще стои кола или тежък товар, това вече е подпорна стена. Тя заслужава преценка от специалист и по-дълбок, обикновено бетонен фундамент.

Бетонните палисади са много устойчиви. Издържат на студ, влага и натиск на пръстта и при добро поставяне служат дълги години. Предлагат се в сив и цветен вариант, както и с повърхност, имитираща камък или дърво. При наклони, около къщата и при входа за кола те са очевидният избор.

Дървените палисади изглеждат естествено и се монтират бързо. Дървото в земята обаче рано или късно се поддава на влагата и гниенето, дори когато е импрегнирано. Подходящи са по-скоро за декоративни бордюри на лехи, отколкото за задържане на пръст.

Пластмасовите и композитните палисади са леки, не гният и почти не изискват поддръжка. Здравината им обаче е по-ниска, затова са подходящи за визуално разделяне на площи, а не за поемане на денивелация.

Простото правило е: колкото по-голям натиск ще поема палисадата, толкова по-сигурно е да изберете бетон и бетонно легло.

1. Очертаване на линията. С канап и колчета се отбелязват трасето и височината на горния ръб. При дъги помага маркуч или спрей.
2. Изкоп. Изкопава се канал, достатъчно дълбок за основата, леглото и вкопаната част на палисадата. Обикновено това означава поне една трета от дължината на елемента плюс основата.
3. Основа. На дъното се насипва чакъл или трошен камък и се трамбова добре. Този слой поема натоварването и същевременно отвежда водата.
4. Легло. При леки бордюри е достатъчно уплътнено чакълено легло. При наклон, по-голямо натоварване или мека почва палисадите се поставят в бетон, който обикновено се забърква полусух, с влажност колкото на земя.
5. Поставяне. Палисадите се поставят една по една по канапа и се наместват с гумен чук. Постоянно се проверяват вертикалността, равнината и височината с нивелир или лазер.
6. Задна опора и дренаж. От страната, където ще има пръст, палисадите се подпират с бетон, а зад тях се насипва дренажен чакъл, при мокър терен и с дренажна тръба.
7. Засипване и свързване. Накрая каналът се засипва, пръстта се уплътнява леко и околността се свързва с тревата, лехата или павета.

Защо толкова внимание към основата? Почвата замръзва през зимата и напролет се напоява с вода. Ако основата не е здрава и пропусклива, палисадите започват да се накланят след първата зима.

По-лесна и по-бърза е права линия на равен терен със здрава почва, до който се стига с ръчна количка и материали. Работата се затруднява от:

• наклон и нужда от задържане на пръст, което изисква бетонно легло и задна опора,
• дъги и променлива височина, при които всеки елемент се нагласява поотделно,
• глинеста или преовлажнена почва, където са нужни по-дълбока основа и дренаж,
• корени на дървета, камъни или стари бетонни основи в изкопа,
• труден достъп до имота и много изкопана пръст, която трябва да се извози,
• подземни тръби и кабели по трасето, чието точно местоположение трябва да се уточни преди копаенето.

Ако при копаене попаднете на газопровод или усетите миризма на газ, спрете веднага, отдалечете се и се обадете на 112. Повреден или открит електрически кабел не пипайте, а го оставете на електротехник или на електроразпределителното дружество.

Нисък бордюр на равен терен можете да направите и сами. Ако палисадата ще задържа наклон, стои до входа за кола или над нея ще минава тежка техника, оставете работата на фирма.

1. Проверете дали по трасето не минават тръби или кабели.
2. Очертайте линията с канап на колчета и задайте височината на горния ръб.
3. Изкопайте канал с резерв за основата, леглото и вкопаване на поне една трета от палисадата.
4. Насипете чакъл и го уплътнете с ръчна трамбовка или с наета виброплоча.
5. Пригответе полусух бетон по указанията на производителя и разстелете леглото.
6. Поставете първата палисада, проверете я с нивелир и добавяйте следващите плътно една до друга.
7. Наместете всеки елемент с гумен чук по канапа.
8. Добавете бетонна опора от задната страна и я оставете да се втвърди според данните на производителя.
9. Насипете дренажен чакъл зад палисадите, след това пръст и я уплътнете леко.

• Слабо уплътнена основа. Палисадите слягат неравномерно и линията започва да се вълни.
• Твърде плитко поставяне. Късата вкопана част не издържа натиска на пръстта и елементите се накланят.
• Липсващ дренаж. Водата зад палисадата натиска, през зимата замръзва и постепенно я избутва навън.
• Неподходящ материал. Дърво или пластмаса на наклон, където е мястото на бетона.
• Без задна опора. Палисадите стоят само в чакъл, въпреки че задържат пръст.
• Непроверена равнина. На по-дълъг участък и малкото отклонение се вижда ясно.

• линията е права или плавно извита според плана,
• горните ръбове са в една равнина или в уговорения наклон, без стъпала между елементите,
• палисадите стоят вертикално и не помръдват при натиск с ръка,
• отзад има бетонна опора и дренажен чакъл там, където палисадата задържа пръст,
• фугите между елементите са равномерни,
• връзката с настилката, тревата или лехата е чиста и без дупки,
• след дъжд зад палисадата не стои вода,
• околността е почистена и излишната пръст е извозена.