Монтаж на дървена и WPC тераса

Позицията монтаж на дървена или WPC тераса включва трасиране на площта, поставяне и нивелиране на носещата подконструкция върху подготвената основа, монтаж на дъските с винтове или скрити клипси, рязане на дъските по мярка и поставяне на завършващи лайсни или челни дъски. Част от работата е и проверката на наклона и фугите.

В позицията обикновено не влизат изкопът, основата от трошен камък и нейното уплътняване, бетонните фундаменти, самите дъски и подконструкцията като материал, стълби, парапет, пергола и обработката на дървото с масло. Тези дейности и материали се изчисляват отделно. При огледа е добре да запишете точно какво е включено в офертата и какво не.

Терасата най-често се изгражда след завършване на къщата, при оформяне на двора или при ремонт на стара бетонна тераса, която се е напукала и по нея не може да се ходи, без да се спънете. Преди поръчката е добре да имате отговор на следните въпроси:

• каква ще е височината на терасата спрямо прага на вратата и терена, за да не се получи стъпало на входа,
• накъде ще се оттича водата от терасата и от покрива над нея,
• върху какво ще лежи подконструкцията: трошен камък, фундаменти, регулируеми подложки или бетон,
• дали върху терасата ще се анкерира нещо, например пергола, тента или парапет,
• дали дъските ще са успоредни или перпендикулярни на къщата и откъде терасата се гледа най-много.

Пергола, парапет или навес не могат да се закрепят само към дъските или подконструкцията. Такива елементи се нуждаят от собствени фундаменти или закрепване към носеща конструкция, и това трябва да се знае преди монтажа на подконструкцията. Проверете в общината дали за вашата тераса е нужно разрешение или уведомление, особено ако е повдигната или покрита.

Сибирска лиственица, бор и европейски видове

Сибирската лиственица е сред най-разпространените избори. Тя е сравнително твърда, съдържа смола и при редовна поддръжка издържа години. На слънце посивява, което е естествено, а защитното масло само забавя процеса. По-евтин вариант е импрегнираният под налягане бор, ако се обработят и срезовете. Необработеният смърч не е подходящ за тераси, защото бързо гние. Дъбът е устойчив, но по-скъп и може да отделя танини, които оставят петна по бетона под него.

Термодърво

Това е дърво, обработено при висока температура, например бор или ясен. Обработката намалява попиването на вода и подобрява стабилността на размерите. Недостатъкът е по-голямата крехкост, затова дъските се пробиват предварително и не бива да се натоварват като носещи елементи.

Екзотични видове

Бангкирай, ипе, масарандуба или кумару са много твърди и устойчиви, но по-скъпи и по-трудни за обработка. Почти винаги изискват предварително пробиване и висококачествени винтове от неръждаема стомана. При покупка е разумно да поискате доказателство за произхода на дървесината, например сертификат FSC или PEFC.

WPC

WPC е композит от дървесно брашно и пластмаса. Не се цепи на трески, не изисква масло и цветът му е по-устойчив. От друга страна, при топлина се разширява значително, на слънце се нагрява повече и в тъмните нюанси през лятото може да е горещ за босите крака. Българското лято е горещо, затова светлите тонове и правилните фуги са особено важни. Плътните профили са по-устойчиви и пружинират по-малко, кухите са по-леки и по-евтини, но по-чувствителни на удари и изискват по-гъста подконструкция. При WPC подконструкцията, клипсите и винтовете трябва да са от системата на производителя, иначе гаранцията може да отпадне.

Терасата е толкова добра, колкото е основата под нея. Върху терен най-често се отстранява хумусът, полага се геотекстил срещу плевели и се насипва уплътнен слой трошен камък. Върху него се поставят бетонни плочи, фундаменти или пластмасови регулируеми подложки, на които лежи подконструкцията. Гредите не бива да лежат директно на земята или в мокър чакъл. Под тях трябва да циркулира въздух, иначе дървото овлажнява, а WPC се деформира.

Подконструкцията е от дърво, WPC или алуминий. Дървените греди трябва да са от устойчива дървесина, в идеалния случай същата като дъските, и да са обработени. Алуминиевата подконструкция е по-скъпа, но не гние и остава права. Разстоянието между гредите се определя от производителя на дъските. При WPC за домашна употреба често е около 30 до 35 cm, а за обществени места и по-малко. При дървото зависи от дебелината на дъската и обикновено е около 40 до 50 cm.

Цялата тераса се изпълнява с наклон приблизително 1 до 2 % от къщата навън, за да не стои вода по дъските. Дъските с канали се редят така, че водата да тече по дължината на каналите, а не напреки.

1. Трасиране на площта, определяне на котата спрямо прага на вратата и посоката на наклона.
2. Отстраняване на хумуса, уплътняване на земната основа, полагане на геотекстил, насипване и уплътняване на трошения камък.
3. Поставяне на плочи, фундаменти или регулируеми подложки в растер според разстоянието между гредите.
4. Полагане на гредите или алуминиевите профили, нивелиране с наклон и свързването им помежду им.
5. Спазване на отстояние на подконструкцията от фасадата, производителите на WPC обикновено посочват поне 10 mm.
6. Удвояване на гредите по ръбовете и при снаждане на дъските, за да има всеки край на дъска собствена опора.
7. Оставяне на WPC дъските да се аклиматизират на място според указанията на производителя.
8. Поставяне на стартов профил или първата дъска и работа от къщата навън.
9. Закрепване на дъските с клипси или винтове от неръждаема стомана, с предварително пробиване при дърво и твърди видове.
10. Спазване на фугите между дъските и в краищата според материала, дължината на дъската и температурата при монтажа.
11. Подрязване на ръбовете в линия и затваряне на челата със завършващи лайсни така, че проветряването под терасата да остане свободно.
12. При дървена тераса нанасяне на масло, най-добре и по долната страна и срезовете още преди монтажа.

Дървото работи с влагата, WPC с температурата. Затова фугата между дъските не е козметика, а пространството, в което материалът се разширява, и пътят, по който се оттича водата. При дървото обикновено се оставят надлъжни фуги от около 5 до 8 mm според ширината и влажността на дъската. При WPC фугата често се определя от клипсите и те не бива да се притискат. В краищата на дъските и до стените се оставя дилатация според таблицата на производителя, до фасадата често около 20 mm.

Винтовете трябва да са от неръждаема стомана. Поцинкованите корозират при дъб и някои екзотични видове и оставят тъмни петна. На всяка дъска и всяка греда обикновено се поставят два винта, с отстояние от ръба и края на дъската, за да не се цепи дървото. При WPC отворите се пробиват по-широки от диаметъра на винта и винтовете не се затягат със сила. Главата трябва да е наравно с повърхността. Скритите клипси дават чист вид, но смяната на една дъска по-късно е по-трудоемка.

• подконструкция директно на земята или на тревата: дървото овлажнява и гние отдолу, WPC се огъва на вълни,
• без наклон: водата стои по дъските, дървото посивява неравномерно и през зимата се образува лед,
• твърде рядка подконструкция: дъските пружинират, пукат се, а кухите профили се чупят,
• липсващи фуги: през лятото дъските се издуват и натискат стената на къщата,
• затворено проветряване: челни дъски до земята затварят пространството и под терасата се задържа влага,
• необработени срезове: краят на дъската попива вода най-бързо и започва да се пука и гние,
• обикновени поцинковани винтове: корозират, чупят се и оставят петна,
• тераса точно под прага без отводняване: при дъжд водата стига до вратата и в зидарията,
• снаждане на дъски без двойна опора: краищата се повдигат и в тях се спъва.

В практиката често терасата изглежда безупречно през първата година, а проблемите се появяват след втората зима. Най-често подконструкцията е трябвало да е по-високо над терена или липсва проветряване. Затова при приемането си струва да погледнете и под терасата, не само повърхността.

Най-много проблеми има там, където терасата се среща с къщата. Между подконструкцията и фасадата се оставя разстояние, за да не докосват дървото или WPC топлоизолацията и мазилката. Ако къщата е с топлоизолация, цокълът зад терасата трябва да е от водоустойчив материал, например екструдиран полистирен с цокълна мазилка. Водата от дъските не бива да се стича към цокъла, затова наклонът винаги е от къщата навън.

Ако над терасата няма улук, дъждът от покрива пада в една линия и дъските в тази ивица стареят много по-бързо. Решението е улук или ивица чакъл с дренаж до къщата. При вратите височината на терасата се съобразява така, че между дъската и прага да останат няколко сантиметра и водата при силен дъжд да не стига до входа. На балкон и тераса в жилищна сграда е нужно съгласие на общото събрание на етажната собственост или на управителя, защото става дума за общи части на сградата.

Ръбовете на терасата се завършват с челна дъска, лайсна или издаденост на дъските. Издадеността след последната греда трябва да е малка, при WPC системите производителите посочват най-много около 5 cm, иначе ръбът се огъва при стъпване. Стълбите се изграждат върху собствена конструкция с еднаква височина на стъпалата, а не от свободно издадени дъски.

Терасите в България най-често се изграждат от дърводелски фирми, фирми за озеленяване и оформяне на дворове и специализирани монтажници на тераси. Добре е изпълнителят да е регистрирана фирма, която издава документ за плащането и дава гаранция за работата. За по-големи строителни обекти фирмите се вписват в Централния професионален регистър на строителя, а за проста дворна тераса попитайте за опит и застраховка. Разумно е да разгледате завършени обекти, да попитате дали фирмата вече е монтирала избраната система и кой дава гаранция за материала. Някои производители на WPC поддържат списъци с обучени монтажници, което може да е важно за гаранцията. В офертата трябва да са посочени видът на подконструкцията, разстоянието между гредите, начинът на закрепване и какво става с основата.

Работата се улеснява от:

• равна, уплътнена и предварително подготвена основа,
• проста правоъгълна форма без чупки,
• дъски с дължина, която пасва на размера на терасата с минимум рязане,
• системна подконструкция и клипси от един производител,
• добър достъп до мястото и пространство за рязане.

Работата се удължава от:

• демонтаж на стара тераса или настилка,
• голяма денивелация на терена и нужда от висока подконструкция,
• заобикаляне на колони, сифони, светлинни шахти и дървета,
• диагонално редене и шарки със смяна на посоката,
• твърда екзотична дървесина, която трябва да се пробива при всяко закрепване,
• вградено осветление и стълби по мярка.

Разходете се по цялата площ и следете дали някоя дъска пружинира или скърца. Поставете нивелир напреки и надлъжно на терасата, наклонът трябва да е от къщата навън. Излейте кофа вода до вратата и вижте накъде се стича. Погледнете фугите, трябва да са еднакви и прави. Винтовете трябва да са в една линия и вкопани наравно. Погледнете отстрани под терасата дали подконструкцията не лежи на земята и има ли откъде да минава въздух.

Списък за приемане на работата

• дъските не пружинират и не скърцат, включително по ръбовете,
• наклонът е от къщата навън и никъде не стои вода,
• фугите между дъските са равномерни,
• до фасадата и в краищата има дилатация според производителя,
• всяко снаждане на дъски има собствена опора в подконструкцията,
• винтовете са от неръждаема стомана, вкопани и в редица,
• подконструкцията не лежи на земята и под терасата има проветряване,
• срезовете на дървото са обработени с масло или восък,
• изпълнителят е дал информация за материала, гаранцията и поддръжката.

Дървената тераса се мие с вода и препарат за дърво, с четка по посока на влакната, а след изсъхване се маже с масло на тънки слоеве. Не се маже на пряко слънце. Обикновено това се прави веднъж или два пъти годишно, най-често напролет и наесен. WPC е достатъчно да се мие с вода и мек препарат, а мазните петна от скара се почистват възможно най-бързо. От фугите редовно се изваждат листа и нечистотии, за да може водата да се оттича.

В ценоразписа на NUMIQ монтажът на дървена или WPC тераса е посочен като труд на m², включително дребни консумативи, без дъските, подконструкцията и другия основен материал. Ориентировъчната цена на труда в България е около 27,30 € на m². Цените се различават според региона и града, в София и по морето обикновено са по-високи.

Цената се влияе от формата на терасата, броя срезове и ъгли, заобикалянето на колони и сифони, твърдостта на дървото и нуждата от предварително пробиване, начина на закрепване и височината на подконструкцията. Малка тераса със стълби и чупки струва повече на квадратен метър от голям правоъгълник. Изкопът, основата от трошен камък, фундаментите и уплътняването се изчисляват отделно. Цените им ще намерите в статиите Изравнителна подложка под павета и Уплътняване на основа с виброплоча. Ако вместо дъски обмисляте настилка, вижте Павета и бордюри.