Полагане на палисади над 50 см

Ниските палисади до 50 см служат главно за ограждане: отделят пътеката от тревата или оформят ниска леха. При по-голяма височина ролята им се променя. Пръстта зад тях натиска, след дъжд става по-тежка, а палисадата трябва да издържа този натиск години наред, без да се наклони.

Високите палисади са подходящи най-вече в тези случаи:

• изравняване на терена около нова къща или вила на склон,
• терасиране на градината на няколко равни площи,
• укрепване на насип до алея или място за паркиране,
• повдигнати лехи и отделяне на зоната за отдих от зеленчуковата градина.

В сравнение с класическата бетонна стена изглеждат по-леки и по-естествени. Когато обаче височината расте или зад стената ще минава кола, това вече не е обикновена градинска работа. Тогава си струва решението да се прегледа от инженер конструктор.

Бетонни палисади

При височини над 50 см те са най-честият избор. Здрави са, понасят добре и студ, и влага, и почти не искат поддръжка. Предлагат се в различни цветове и повърхности, често с имитация на камък или дърво, така че лесно ги съчетавате с павета или с фасадата.

Палисади със стоманена армировка

При по-високи стени и по-голям натиск на почвата се използват армирани елементи. Армировката увеличава носимоспособността и намалява риска елементът да се счупи под натиск. Дали са ви нужни, определя производителят в техническите си данни или инженерът според височината и натоварването.

Дървени палисади

Изглеждат естествено, но при по-голяма височина и постоянен контакт с почвата издържат значително по-кратко и изискват обработка. По-подходящи са за декоративни части от градината с малко натоварване, а не за основна подпорна стена.

При избора не решава само външният вид. Важни са видът на почвата, височината на денивелацията, колко вода има наоколо и дали зад стената ще има само трева или и настилка. Ако производителят посочва максимална височина на подпорната стена за даден елемент, спазвайте я.

За да си представите какво се случва в двора, ето обичайната последователност при опитна фирма:

1. Проверява се къде минават подземните проводи и тръби, а линията на палисадите се трасира с канап и колчета.
2. Изкопава се траншея за фундамента. Дълбочината зависи от височината на палисадите, почвата и натоварването. Производителите често посочват, че в основата трябва да влезе приблизително една трета от дължината на елемента.
3. Дъното на изкопа се уплътнява, при нужда се добавя и уплътнява слой чакъл.
4. Приготвя се бетонно легло и палисадите се нареждат една по една в пресния бетон.
5. Височината, линията и вертикалността се проверяват постоянно с нивелир, канап или лазерен нивелир.
6. Бетонира се и задната страна, за да станат палисадите едно здраво цяло.
7. Бетонът се оставя да набере якост според указанията на производителя, обикновено няколко дни, и чак тогава се засипва.
8. Зад стената се полагат дренажна тръба, геотекстил и чакълест насип, който се уплътнява на пластове.
9. Свързват се околните площи, например настилка, стъпала или трева.

Ако палисадите опират до павета, накрая фугите се запълват с пясък, който се разпределя с метла.

Защо високите палисади понякога се накланят след няколко години? Почти винаги причината е водата или слабият фундамент. Напоената след дъжд пръст е по-тежка и натиска стената много повече от сухата. Ако водата няма къде да се оттече, натискът расте, а основата постепенно се разкисва.

Затова зад палисадите не се засипва с изкопаната пръст. Използва се чакъл или трошен камък, който пропуска водата, а на дъното се слага дренажна тръба, изведена там, където водата може безопасно да се оттича. Геотекстилът отделя чакъла от почвата, за да не се задръства с времето. Теренът над стената трябва да има лек наклон в посока от нея, а не към нея.

Също толкова важно е уплътняването на пластове. Ако насипът се изсипе наведнъж, по-късно слягва, дъждът разкисва пръстта зад стената и палисадите поемат неравномерен натиск.

Сложността и обемът на работа се различават много от двор до двор. Работата се улеснява от равен и достъпен терен, където може да влезе мини багер и да дойде бетоновоз, от плътна, стабилна почва и от къса права линия.

Работата се затруднява от:

• стръмен склон и голяма денивелация,
• лош достъп, когато материалът се пренася на ръка или с количка,
• мокра, глинеста или насипна почва,
• извивки, стъпала и връзка с настилка или стени,
• проводи близо до изкопа и много пръст за извозване,
• кола зад стената, което изисква по-масивно решение.

Полагането на собствен труд при тази височина не се препоръчва. Става дума за подпорна конструкция и грешката проличава чак след години, когато стената започне да се движи заедно с почвата.

• плитък изкоп или малко бетон във фундамента, след което палисадите се накланят,
• липсващ дренаж и насип с пръст вместо с чакъл,
• засипване, преди бетонът да е набрал якост,
• бетониране при минусови температури без защита,
• неточен монтаж, който изглежда зле и натоварва стената неравномерно,
• подценяване на натиска на почвата при височина, която вече е за инженер,
• палисади, предназначени за по-ниско приложение, вградени във висока подпорна стена.

При приемането си струва да минете по цялата дължина на стената и да обърнете внимание на следното:

• палисадите са вертикални, а горният ръб следва зададената височина или плавен наклон,
• линията е права, без изместени или потънали елементи,
• между палисадите няма големи фуги, през които да се сипе пръст,
• бетонът във фундамента е плътен, без видими кухини,
• зад стената има чакълест насип и дренаж с ясно изведен край,
• теренът над стената е с наклон в посока от палисадите,
• елементите не са напукани или олющени,
• връзката с настилката, стъпалата и тревата е чиста и стабилна,
• изпълнителят ви е предал информация за използвания материал и препоръките на производителя.

По-късно е достатъчно да оглеждате стената от време на време, особено след силни дъждове и след зимата: дали не се накланя, не се пука и дали дренажът отвежда водата.