Изолация в гипсокартонена конструкция

В обикновената стена между две стаи изолацията има предимно звукоизолираща роля. Ватата в кухината заглушава разговора, телевизора или музиката от съседното помещение. Чудеса обаче не прави: ако звукът минава през тавана, пода или през неплътни връзки, самата вата няма да го спре. Много повече помага съчетанието от вата, двойна обшивка и еластична връзка с околните стени, пода и тавана.

Под покрива и при предстенна обшивка на външна стена въпросът е преди всичко топлината. Тук не е достатъчно само да сложите вата, важна е и пароизолацията откъм помещението. Без нея влагата от стаята прониква в изолацията, може да кондензира там и постепенно да доведе до мухъл.

Защо в гипсокартона почти винаги се слага минерална вата, а не стиропор? Ватата е мека, запълва кухината без пролуки, не гори и заглушава звука много по-добре. Стиропорът е твърд, по-скоро пренася звука и обикновено не е подходящ за гипсокартонени конструкции.

При преградна стена и при таванско помещение начинът е сходен, разликите са главно в детайлите:

1. Изгражда се носещата конструкция от профили и едната страна се обшива с гипсокартон.
2. Електротехникът прекарва кабелите в кухината и монтира конзолите. Инсталациите трябва да са готови, преди да дойде ватата.
3. Минералната вата се нарязва малко по-широко от светлото разстояние между профилите, обикновено с около сантиметър. Така тя се притиска между профилите и не се свлича.
4. Ватата се полага отдолу нагоре, плочите или рулата се допират плътно едно до друго, без пролуки и без излишно натискане.
5. Около конзолите, тръбите и кабелите изолацията се изрязва по мярка, а не се пропуска.
6. Под покрива или при външна стена откъм помещението се опъва пароизолационно фолио, снадките се залепват с лента, а фолиото се свързва плътно към околните стени и проходите.
7. Накрая се обшива и втората страна с гипсокартон.

Дебелината на изолацията обикновено следва ширината на профилите. В стена от профили с ширина 50 мм се слага вата с приблизително същата дебелина, в по-широки профили по-дебела. Кухината трябва да е запълнена изцяло, половин пласт дава осезаемо по-слаб резултат.

• стъклената минерална вата е лека, реже се лесно и напълно стига за обикновени преградни стени и тавански помещения,
• каменната минерална вата е по-тежка и по-плътна, избира се там, където е нужна по-висока пожароустойчивост или по-добра звукоизолация,
• звукоизолационните плочи или ленти са произведени специално за преградни стени и лесно се притискат между профилите,
• рулата са удобни за таванско помещение и окачени тавани, където се полагат между и под гредите.

При пожароустойчивите стени решава не само ватата, а цялата система. Вида на изолацията, нейната плътност и състава на обшивката определя производителят на системата или проектът. Ако стената трябва да има определена пожароустойчивост, спазвайте точно предписания състав.

Най-лесна е права стена с равномерно разстояние между профилите, където ватата просто се поставя в готовите полета. Повече време отнема, когато има:

• много инсталации, конзоли и тръби, около които трябва да се изрязва,
• неравномерно разстояние между профилите, при което всяко парче се реже по мярка,
• скосявания, ъгли и пространство между гредите под покрива,
• работа над главата при окачени тавани, където ватата трябва да се укрепи срещу падане,
• свързване на пароизолацията около покривни прозорци, комини и греди,
• няколко пласта изолация или по-голяма изисквана дебелина.

На практика често се случва изолацията да е в стената, но да не работи както трябва. Обичайните причини са:

• пролуки между парчетата вата или празни места до профилите, през които изтичат и звук, и топлина,
• прекалено притисната вата, която губи изолационните си свойства,
• твърде тясно нарязана вата, която с времето се свлича и горе в стената остава кухина,
• липсваща или скъсана пароизолация под покрива или незалепени снадки,
• контакти, монтирани точно един срещу друг от двете страни на стената, което създава акустичен пробив,
• липсваща уплътнителна лента под крайните профили, така че стената е твърдо свързана с тавана и пода и звукът минава през конструкцията.

Последната грешка е особено неприятна в панелните блокове, където звукът и без това се пренася лесно през плочите. Нова стена без уплътнителна лента там често разочарова.

Полагането на вата в преградна стена или предстенна обшивка в стая може да се справи и сръчен човек без опит. Електрическата част оставете на електротехник, а таванското помещение с пароизолация по-добре на специалист, там решават детайлите. При работа с минерална вата носете ръкавици, очила, респиратор и дрехи с дълъг ръкав.

1. Проверете дали всички инсталации в стената са готови и одобрени от електротехника.
2. Измерете светлото разстояние между профилите на няколко височини.
3. Нарежете ватата с остър дълъг нож върху подложка, малко по-широко от измереното.
4. Поставяйте ватата в полетата отдолу нагоре и леко я притискайте между профилите.
5. Допирайте парчетата плътно едно до друго, без да оставяте фуги до пода и тавана.
6. Изрежете ватата около конзолите и тръбите, малките пролуки запълнете с остатъци.
7. Преди обшиването прекарайте ръка по стената и проверете дали никъде не липсва вата и дали не стърчи над профилите.
8. Изчистете остатъците и праха и проветрете помещението.

Проверете изолацията още преди обшиването на втората страна, след това вече не виждате в стената:

• кухината е запълнена по цялата площ и височина, без пролуки до профилите,
• ватата се държи сама, не се огъва и не се свлича,
• дебелината на изолацията отговаря на ширината на профилите или на договорения състав,
• около конзолите и инсталациите няма празни места,
• под крайните профили има уплътнителна лента,
• под покрива пароизолацията е цяла, снадките и връзките са залепени и фолиото не е скъсано,
• при пожароустойчивите стени е използван точно материалът, който предписва системата.