Наклонен таван и окачен таван от гипсокартон в мансарда

Работата прилича на обикновен таван от гипсокартон. Разликата е в основата: дървената покривна конструкция цял живот се движи с температурата и влажността. Затова гипсокартонът не се закрепва директно към дървото. Монтира се чрез окачвачи и профили, които поемат малките движения.

1. Проверка на покривната конструкция: сухо дърво, здрави ребра, без следи от течове или дървояди.
2. Полагане на топлоизолация между ребрата, обикновено минерална вата, така че да запълни цялото пространство без пролуки.
3. Монтаж на окачвачите към ребрата, поставяне на CD профилите в тях и на UD профили по периметъра. Разстоянието между профилите зависи от вида на плоскостите и указанията на производителя на системата, обикновено около 40 до 50 см.
4. Полагане на втори слой изолация под ребрата, между профилите. Той покрива дървото и намалява топлинните мостове.
5. Опъване на пароизолация от топлата страна, тоест към стаята. Снадките се залепват, а фолиото се свързва въздухонепропускливо с калканните стени, прозорците и проходите.
6. Завиване на плоскостите към профилите с разминаване на снадките. Отрязаните ръбове се скосяват, за да се шпакловат добре.
7. Шпакловане на фугите с армираща лента, шлайфане и подготовка на повърхността за боядисване.

Когато в тавана има и осветление, се прави т.нар. инсталационна междина: между пароизолацията и плоскостта остават няколко сантиметра за кабелите и кутиите на осветителните тела. Така фолиото не се пробива при всяка луна.

Монтажът се прави от скеле или стабилни подести, а не от стълба, подпряна на ребро. Захранването на осветлението в тавана трябва да изпълни правоспособен електротехник.

За жилищна мансарда обикновено се използват гипсокартонени плоскости с дебелина около 12,5 мм, произведени по БДС EN 520. При по-висока влажност, например над баня, се слага влагоустойчива плоскост. Където е нужна по-голяма огнеустойчивост, например около комин, се използват противопожарни плоскости, понякога на два слоя. Двата слоя плоскости намаляват и шума от дъжд и вятър, който в мансардата се чува повече.

• наклонените части вървят по ребрата и завършват при поповата греда или при ниската мансардна стена,
• хоризонталният окачен таван се окачва под клещите или таванските греди и оформя равната част на тавана,
• комбинацията от двете е най-честият случай. Важно е чупката между наклона и хоризонталната част да е права и снадката там да е решена правилно.

Профилите, окачвачите, винтовете и шпакловката трябва да са от една система. Смесването на части от различни производители изглежда дреболия, но често точно то е причината за по-късни пукнатини или провисване.

Трудността при наклонения таван е много различна при отделните мансарди. Една и съща площ може да се изпълни бързо, а може и да отнеме много повече време.

• работата улесняват равната и правилна покривна конструкция, простата форма на покрива, добрият достъп и вече готовата изолация,
• затрудняват я криви или неравномерно разположени ребра, които трябва да се изравнят,
• всеки покривен прозорец, капандура, комин или проход означава допълнителни разрези, ъгли и детайли,
• много отвори за осветление, тонколони или вентилация удължават монтажа и шпакловането,
• тясното стълбище или достъпът само през таванска капандура затрудняват пренасянето на плоскостите,
• по-високото ниво на шпакловане, например под гланцова боя или при странична светлина, изисква повече работа и шлайфане.

Ако мансардата само се обшива, а изолацията тепърва трябва да се допълни, очаквайте обемът на работата да е по-голям от самата обшивка.

При мансардите грешките често не личат веднага. Таванът изглежда добре, а след първата зима се появяват пукнатини или влажни петна.

• твърдо закрепване към ребрата без окачвачи: движението на дървото се предава на плоскостите и фугите се пукат,
• малко окачвачи или големи разстояния между профилите: таванът провисва или вибрира, когато някой ходи по тавана над него,
• дупки и незалепени снадки в пароизолацията: влажният въздух от стаята влиза в изолацията, кондензира и има опасност от мухъл,
• твърдо шпаклована фуга между наклона и калканната стена: тук почти винаги е по-добре да има разделителна лента или еластичен уплътнител,
• бързане: плоскости, монтирани във влажно помещение веднага след мазилка или замазка, или боядисване върху неизсъхнала шпакловка.

На практика често се случва електротехникът да пробива дупки след монтажа на плоскостите и така да пробие пароизолацията. Затова е добре мястото на осветителните тела и кабелите да се уточни предварително.

При приемането огледайте тавана на дневна и на изкуствена светлина. Помага лампа, насочена косо по повърхността. Така неравностите и лошо шпаклованите фуги се виждат ясно.

• повърхностите са равни, без видими вълни и провисвания, а проверката с двуметров мастар не показва по-големи отклонения от договореното качество,
• чупката между наклона и хоризонталния таван е права по цялата дължина,
• фугите са шпакловани, без пукнатини и без стърчащи винтове,
• връзките с калканните стени и преградните стени имат разделителна лента или еластичен уплътнител,
• около покривните прозорци всичко е чисто, страниците са прави и пароизолацията е свързана с прозореца,
• отворите за осветлението са на уговорените места и имат чисти ръбове,
• изпълнителят може да опише използваната конструкция: вид изолация, пароизолация и плоскости,
• след монтажа на тавана и в изолацията няма останали отпадъци и скъсано фолио.