Прав таван от гипсокартон (окачен таван)

При повечето системи редът на работа е сходен. Разликите са в детайлите, които определя производителят на конкретната система, и те трябва да се спазват.

1. Определяне на височината. С лазер се отбелязва хоризонтална линия по всички стени, на нивото на новия таван. Едновременно се проверява къде старият таван е най-нисък, защото това определя с колко ще се понижи стаята.
2. Периметърни профили UD. Закрепват се по стените около цялата стая. Под профила обикновено се лепи уплътнителна лента. Тя намалява предаването на звук и поема дребните неравности на стената.
3. Окачвачи. Анкерират се в стария таван. При малко понижение се използват директни окачвачи, при по-голямо регулируеми. Дюбелите се избират според основата: за бетон са едни, за тухлени и керамични тавани други, за дърво трети.
4. Носещи профили CD. Вкарват се в периметърните профили и се закрепват към окачвачите. Разстоянието между тях обикновено е от около 40 до 50 см според производителя. На този етап цялата равнина се нивелира възможно най-точно, защото по-късно това не може да се поправи.
5. Инсталации и изолация. Преди затварянето се изтеглят кабелите, кутиите за осветителните тела и евентуално тръбите. Ако се поставя минерална вата заради звука или топлината, тя се нарежда сега.
6. Пароизолация, само ако е нужна. Има смисъл под неотопляем таван или под покрива, където влажният въздух от жилището би кондензирал в изолацията. Между два отопляеми етажа обикновено не се слага. Ако се прави, снадките се залепват въздухонепроницаемо и се свързват със стените.
7. Плоскости. Поставят се напречно на профилите CD и се завиват със самонарезни винтове. Разстоянието между винтовете на таван обикновено е около 15 до 17 см според производителя. Челните фуги на съседните плоскости се разминават, за да не се получи една дълга непрекъсната фуга.
8. Шпакловка и шлайфане. Фугите се армират с лента и се шпакловат на няколко слоя, както и главите на винтовете. След изсъхване повърхността се шлайфа, грундира и боядисва.

За обикновен прав таван най-често се използва плоскост с дебелина около 12,5 мм. Видът ѝ зависи от помещението:

• стандартни плоскости за сухи помещения като хол, спалня или коридор,
• влагоустойчиви плоскости, обикновено зелени, за баня, кухня и тоалетна, винаги заедно с работеща вентилация,
• огнеустойчиви плоскости, често червени или розови, където се изисква защита от огън, например под дървена покривна конструкция или в техническо помещение,
• акустични перфорирани плоскости, когато искате да намалите ехото в стаята.

Внимавайте с разликата между ехо и шум от съседите. Перфорираната плоскост подобрява акустиката вътре в стаята, но срещу стъпките на съседите отгоре помагат по-скоро еластичното окачване, минералната вата и евентуално двоен слой плоскости. Ако шумът е основната причина за тавана, кажете го на майстора предварително.

Прав таван в празна стая с прави ъгли и бетонна плоча, каквато е обичайна в панелен блок, е най-лесният случай. Работата и времето се увеличават, когато има:

• висока стая, където вместо стълба е нужно скеле,
• стар дървен таван или таван с греди, в който окачвачите се закрепват по-трудно,
• много отвори за луни, вентилационни решетки или ревизионни капаци,
• изолация, пароизолация или втори слой плоскости,
• обзаведена стая, която трябва да се освободи и покрие,
• сваляне на стара облицовка или ронеща се мазилка преди монтажа,
• по-високо изискване към повърхността, например при странична светлина или гланцова боя.

Помага, ако предварително знаете къде ще бъдат лампите, откъде минава вентилацията и с колко най-много може да се понижи таванът. Промените след затварянето винаги са по-трудоемки.

Окаченият таван е удобно място за нова инсталация, но електрическата работа трябва да се извършва само от правоспособен електротехник. Той трябва да дойде, преди да започне затварянето с плоскости, а след приключване да ви предаде протокол от измерванията. Кабелите над тавана се прекарват така, че да не могат да бъдат пробити с винт.

Никога не окачвайте тежък полилей само на гипсокартонената плоскост. Той се закрепва към стария таван или към предварително подготвено усилване в конструкцията. Леките луни за вграждане са наред, ако се вземе предвид нагряването им и пространството над тях.

• Рядка носеща конструкция. Големите разстояния между окачвачите или профилите водят с времето до провисване и напукване на фугите.
• Неподходящи анкери. Дюбел, който държи в бетон, не е задължително да държи в куха тухла или в стар дървен таван.
• Обикновена плоскост във влажно помещение. В баня без влагоустойчива плоскост и без вентилация има риск от мухъл и деформация.
• Липсваща дилатационна фуга. При по-големи площи и над дилатационните фуги на сградата е нужна дилатационна фуга според производителя, иначе има риск от пукнатини.
• Забравени инсталации. Изрязването на отвори след това отслабва плоскостите и разваля вида.
• Небрежна шпакловка. Фуги без лента или зле шлайфани се виждат след боядисването, особено при светлина от прозореца под ъгъл.
• Работа в студена или мокра сграда. Плоскостите трябва да престоят известно време в помещението преди монтажа, а шпакловането се прави при температура обикновено над 10 °C, не веднага след мокри мазилки или замазки.

При приемането вземете фенерче или лампа и осветете тавана отстрани, така се виждат и дребните неравности. Проверете дали:

• таванът е прав и на една височина, без видимо провисване в средата,
• фугите и главите на винтовете не се виждат при светлина под ъгъл,
• връзката със стените е чиста и без пукнатини,
• отворите за лампи и решетки са на уговорените места и с прави ръбове,
• във влажните помещения са използвани влагоустойчиви плоскости,
• има ревизионни капаци там, където е нужен достъп до кранове, тръбни връзки или вентилация,
• електротехникът ви е предал протокол за новата инсталация,
• имате информация за използваната система и вида плоскости за евентуални ремонти.