Преграда от Knauf Diamant: твърда повърхност и по-добра звукоизолация

И двете плоскости са гипсокартон с повишена твърдост. В сравнение с обикновената плоскост те са по-тежки, имат по-устойчива повърхност и по-здрава сърцевина. Разликата е главно в това, за какво са предназначени.

• Knauf Diamant е универсална твърда плоскост. Подходяща е там, където искате по-добра звукоизолация и по-устойчива стена, например в спалня, детска стая или офис.
• Rigips Habito е още по-здрава и е създадена основно за закрепване. Според производителя позволява да окачите леки и средно тежки предмети директно в плоскостта, без да търсите профил. Точното натоварване на една точка проверете в техническия лист на производителя.

Ако знаете, че на стената ще има кухненски шкафове, библиотека или по-тежка техника, помислете за Habito. За по-тиха и по-устойчива преграда без голямо натоварване обикновено е достатъчен Diamant.

Самата твърда плоскост не прави чудеса. Резултатът зависи от цялата конструкция, тоест от всички слоеве заедно.

• Метална конструкция от периметрови UW профили и вертикални CW профили. Вертикалните профили обикновено са на около 62,5 cm един от друг, а при по-голямо натоварване или облицовка с плочки се слагат по-нагъсто.
• Уплътнителна лента под всички профили, които докосват пода, тавана и стените. Тя намалява предаването на вибрации към съседните конструкции.
• Минерална вата в кухината. Поглъща звука, който иначе би се отразявал в празното пространство като в барабан.
• Обшивка в един или два слоя от всяка страна. Два слоя подобряват осезаемо и звукоизолацията, и здравината. Фугите на втория слой се разминават с тези на първия.

Защо тежестта помага срещу шума? По-тежката плоскост трепти по-малко от звука и предава по-малко енергия към другата страна. Затова твърдата плоскост в два слоя с вата заглушава разговор или телевизор много по-добре от лека преграда.

1. Определя се мястото на преградата, отбелязва се на пода и с лазер или отвес се пренася на тавана.
2. На UW профилите се залепва уплътнителна лента и те се закрепват към пода и тавана, след това се монтират крайните CW профили към стените.
3. Поставят се вертикалните CW профили на предписаното разстояние, а при вратите се монтират подсилени профили за касата.
4. В кухината се прекарват електрическите или водопроводните инсталации, а на местата за тежки предмети се добавя подсилване, ако системата го изисква за съответното натоварване.
5. Обшива се едната страна, слага се минерална вата без пролуки и без да се притиска, после се обшива другата страна.
6. При двоен слой вторият се монтира с разминати фуги.
7. Поставят се ъгловите профили, фугите и винтовете се шпакловат по системата на производителя, а периметърът се уплътнява с трайно еластичен уплътнител.
8. След изсъхване повърхността се шлайфа, грундира и подготвя за боядисване.

Ако в преградата минава щранг или инсталация, до която ще се стига и по-късно, предвижда се и ревизионен капак.

Твърдите плоскости са по-тежки от обикновения гипсокартон, режат се по-трудно и изискват винтове, предназначени точно за този тип плоскост. Обикновеният винт често не потъва или се чупи. Затова работата отнема повече време и с плоскостите трябва да работят двама души.

Работата става по-трудна при:

• по-висок таван и неравен под или таван,
• двойна обшивка и по-високи изисквания за звукоизолация,
• врати, ъгли, скосявания и връзки с прозорци,
• много инсталации, контакти и подсилвания в преградата,
• труден достъп, например пренасяне на плоскостите по стълби без асансьор.

Обратно, работата се улеснява от равно, сухо и подготвено помещение, ясен план на инсталациите и предварително уговорени места, където ще се окачват мебели. Електрическата инсталация в преградата трябва да се свърже от квалифициран електротехник.

• Липсваща уплътнителна лента или твърда връзка на преградата с тавана и стените, през която минава звукът.
• Кухина без минерална вата или вата с пролуки, която губи голяма част от звукоизолиращия ефект.
• Твърде рядко поставени профили, при които преградата се огъва и фугите се пукат.
• Малко винтове, неутопени глави или обикновени винтове вместо винтове за твърди плоскости.
• Контакти от двете страни на преградата точно един срещу друг, които правят „дупка“ за звука.
• Твърда връзка с таван, който може да провисва. В такъв случай се прави плъзгаща връзка.
• Прибързано шпакловане без достатъчно време за съхнене, след което се появяват фини пукнатини.

Сръчният майстор любител може да се справи с проста преграда без врата в помещение с нормална височина. Пригответе се за по-тежки плоскости и повече прах при рязане. Електрическата инсталация оставете на електротехник.

1. Проверете при производителя системната конструкция и предписаните винтове за избраната плоскост.
2. Отбележете мястото на преградата на пода, стената и тавана.
3. Залепете уплътнителната лента и закрепете UW и крайните CW профили.
4. Поставете вертикалните профили на разстоянието по указанията на производителя и ги проверете с нивелир.
5. Обшийте първата страна, режете плоскостите с трион или макетен нож с резервни остриета и носете респиратор.
6. Поставете минералната вата по цялата площ и без пролуки.
7. Обшийте втората страна, при два слоя разминете фугите.
8. Шпакловайте фугите и винтовете, уплътнете периметъра с еластичен уплътнител и оставете всичко да изсъхне добре.
9. Шлайфайте, грундирайте и боядисайте.

• преградата е вертикална и равна, без видимо огъване при натиск,
• по целия периметър има непрекъснат еластичен уплътнител без пролуки,
• главите на винтовете са утопени и шпакловани,
• фугите са гладки, без пукнатини, мехури и издадени ленти,
• ъглите са защитени с ъглови профили и ръбовете са прави,
• вратата в преградата се отваря свободно и касата е стабилна,
• имате скица или снимки на инсталациите и местата на подсилванията,
• контактите и ключовете са свързани от електротехник и не са един срещу друг от двете страни.