Монтаж на окачен улук

Улукът не е отделно парче ламарина. Той работи като система и всеки елемент трябва да пасва на следващия:

• куки за улук, които носят улука и определят наклона му,
• самият улук със съединителите между отделните парчета,
• челни капачки, които затварят краищата,
• фуния, през която водата преминава във водосточната тръба,
• ъгли и външни ъглови елементи, ако покривът не е обикновен двускатен.

Окаченият улук е обичайното решение за къщи със скатен покрив и стреха. Вижда се, лесно се почиства, а ако нещо се обърка, водата прелива навън, вместо да влиза в покривната конструкция, както се случва при скритите улуци.

Редът на стъпките е важен. Ако мястото на фунията или дължината на улука се уточняват едва след свързване на парчетата, често се налага да се разглобят няколко метра от системата.

1. Измерване на дължината на стрехата и определяне на мястото на водосточната тръба. Ориентировъчно една тръба обслужва около 10 метра улук.
2. Поставяне на първата кука в най-високата точка, обикновено в края, който е далеч от тръбата.
3. Изчисляване на денивелацията: дължината в метри се умножава по избрания наклон, обикновено от 2 до 5 мм на метър. При 8 метра и наклон 3 мм това прави 24 мм.
4. Поставяне на последната кука до фунията с тази стойност по-ниско и опъване на зидарски канап между двете крайни куки.
5. Поставяне на междинните куки точно по канапа. Дългите куки се огъват с огъвачка, а не с чук, за да не се нарани покритието им.
6. Изрязване на отвора за фунията в най-ниската точка, на разстояние от края според производителя, почистване на ръбовете и леко огъване надолу.
7. Поставяне на улука в куките от високата точка към фунията: задният ръб се пъха под куката, предният се закрепва с езичето ѝ.
8. Свързване на парчетата със системни съединители с гумено уплътнение, поставяне и уплътняване на челните капачки.
9. Свързване на водосточната тръба и проба с вода.

Всяка кука се закрепва поне с два винта, при дългите куки обикновено с три. Винтовете трябва да са неръждаеми или поцинковани. Обикновените черни винтове за дърво бързо ръждясват навън.

Какъв размер улук да изберете

Размерът се избира според площта на покрива, който улукът отводнява, а не според външния вид. Важна е площта в план, тоест покривът, погледнат отгоре, а не площта по наклона. Всеки производител има таблица за това. При по-големи къщи често се използва улук с размер 150 мм. При стръмен покрив водата се стича по-бързо, затова е разумно да вземете един размер по-голям улук.

Поцинкована ламарина, алуминий, мед или PVC

• поцинкованата и боядисаната ламарина е разпространена, здрава и понася добре снега,
• алуминият е лек и не ръждясва, но изисква прецизна тенекеджийска работа,
• медта и титан-цинкът се избират по-скоро при по-изискана архитектура или стари сгради,
• PVC улуците са тихи и леки, подходящи са за гаражи, навеси и по-малки къщи. Те се разширяват силно от топлината и имат нужда от компенсиране на разширението. В планинските райони, на сенчести северни страни, където снегът се задържа дълго, са по-уязвими.

Полукръгъл или правоъгълен профил

Полукръглият улук се самопочиства по-добре, защото в него няма ъгли, където да се събират листа и мръсотия. Правоъгълният при същата ширина побира повече вода и подхожда на модерни къщи, но трябва да се почиства по-старателно. Формата избирате според къщата, размера според покрива.

Видове куки

Дългите куки се закрепват към гредите или летвите преди полагане на покритието и са най-здравото решение. Късите челни куки се завинтват в челната дъска, затова могат да се поставят и на готов покрив, но носимоспособността им зависи от състоянието на дъската. Купувайте куките винаги от същия производител като улука. Разлика от няколко милиметра в профила стига, за да не легне улукът добре в куката.

Най-лесно е при нов покрив: куките се поставят преди покритието, фасадата още не е завършена и тенекеджията работи от скелето, което така или иначе стои. Работата става по-дълга и по-скъпа при:

• двуетажна къща и нужда от скеле или вишка,
• сложен покрив с ъгли, капандури и няколко нива,
• демонтаж на стария улук и куките,
• гнила или крива челна дъска, която първо трябва да се оправи,
• монтаж върху готово покритие, когато дългите куки вече не могат да се използват,
• ограничен достъп, например до съседен имот или над тротоар.

Монтажът на улук е работа на височина, затова го поверете на тенекеджия с подходящо оборудване и обезопасяване. Ако живеете в сграда в режим на етажна собственост, подмяната на улуците се организира от управителя или домоуправителя, а не от отделния собственик.

Повечето проблеми с улуците идват не от материала, а от детайлите на монтажа:

• улук без наклон или с обратен наклон: водата стои, събира се мръсотия, а през зимата замръзва,
• твърде голямо разстояние между куките: под мокър сняг улукът провисва. Обикновено куките се поставят на около 50 до 80 см, за PVC и снежни райони по-нагъсто, точната стойност дава производителят,
• улук, поставен твърде високо: при силен дъжд водата прескача предния ръб и тече по фасадата. Горният ръб трябва да е малко под продължението на равнината на покритието,
• връзки само със силикон: уплътнителят е само допълнение към гумените уплътнения и след няколко сезона спира да държи,
• липса на място за разширение при PVC: през лятото профилът се издува и връзките се отварят. На съединителите обикновено има маркировка, по която се оставя хлабина според температурата при монтажа,
• монтаж в студ: под около 5 °C пластмасата става крехка, а уплътнителите не залепват добре,
• смесване на части от различни производители: честа причина за течове.

Преди да приемете работата, пуснете вода с маркуч в най-отдалечения край на улука за няколко минути и погледнете от разстояние. Проверете дали:

• водата се оттича плавно към фунията и не остават локви,
• от връзките, капачките и фунията не капе,
• при пълен поток водата не прелива през предния ръб,
• улукът изглежда прав отдалеч, без провисвания и вълни,
• куките са разположени равномерно, включително в краищата и от двете страни на фунията,
• куките не повдигат покритието и не запушват вентилационната междина на покрива,
• винтовете са неръждаеми или поцинковани,
• около къщата е почистено, а покритието и фасадата не са повредени.

Ако е възможно, снимайте куките, преди да бъдат покрити. Снимките помагат при рекламация или при бъдещи ремонти на покрива.