Обшивка на атика на плосък покрив с ламарина

Нито зидарията, нито бетонът на атиката са направени така, че дъждът да вали директно върху тях. Водата прониква в горния ръб, през зимата замръзва и зидарията постепенно се рони. По фасадата се появяват петна, мазилката се лющи, а под тавана на последния етаж излизат влажни петна.

Затова обшивката има няколко задачи:

• да покрие горния ръб на атиката по цялата ширина,
• да отвежда водата към покрива, а не към фасадата,
• да закрие и предпази изтеглената нагоре хидроизолация от слънцето и от повреди,
• да превърне връзката между покрива и атиката в една плътна цялост.

Ламарината и хидроизолацията тук работят като една система. Хидроизолацията се изтегля нагоре по вътрешната страна на атиката, а ламарината я покрива отгоре. Ако единият слой е направен лошо, страда и другият. Също толкова важно е обшивката да върви непрекъснато по целия периметър, включително в ъглите и при завършванията. Всяко прекъсване е място, през което водата ще намери път.

Материалът определя колко ще издържи обшивката, как ще изглежда и как ще се свърже с покривната хидроизолация.

• Поцинкована ламарина: традиционно и здраво решение. Без допълнително покритие обаче с времето корозира, затова днес се използва по-рядко.
• Ламарина с цветно покритие: поцинкована ламарина с боядисан защитен слой. По-устойчива е на корозия и може да се съчетае с цвета на фасадата или дограмата.
• Ламарина с PVC покритие: използва се при покриви с PVC мембрана. Мембраната се заварява към повърхността ѝ с горещ въздух, така че връзката между ламарина и изолация е наистина плътна. Не я бъркайте с обикновената боядисана ламарина, към която мембрана не може да се завари.
• Алуминий: лек, не ръждясва и добре държи формата си. Подходящ е за модерни сгради, където се търси малко тегло и изчистен вид.
• Титан-цинк: много трайен материал със сива патина. Изисква опитен тенекеджия, защото се обработва по-различно от стоманената ламарина.
• Мед: много дълъг живот и характерен вид, по-скоро за представителни и исторически сгради.

При избора мислете и за съседните елементи. Мед и поцинкована ламарина не бива да се срещат така, че водата да се стича от медта върху цинка, иначе цинкът бързо корозира. Крепежните елементи също трябва да са от съвместим материал.

Освен материала се различава и системата. Класическата обшивка се огъва по мярка в работилницата или на място. Готовите системи имат предварително оформени профили за атика, ъглови елементи и завършвания, които ускоряват монтажа и намаляват риска от грешка при оформянето.

Редът на работа следва едно просто правило: всеки слой застъпва този под него, а водата винаги се стича „по люспите“ надолу.

1. Подготовка на основата. Тенекеджията или покривджията проверява горната повърхност на атиката. Тя трябва да е здрава, чиста и суха, без ронещи се парчета. При топлоизолирана атика отгоре често се монтира дървена дъска или плоскост, която дава равна основа за ламарината.
2. Оформяне на наклон. Горната повърхност на атиката получава наклон към покрива. Достатъчен е лек наклон, обикновено няколко градуса според указанията на производителя на системата. Така водата се стича към покрива и оттам към воронките.
3. Свързване с хидроизолацията. Битумните мембрани или PVC мембраната се изтеглят нагоре по вътрешната страна на атиката, най-добре чак през горния ръб.
4. Крепежни елементи. Върху основата се монтират скоби или опорна планка. Ламарината се закача на тях и не се налага да се пробива отгоре, където всеки винт е възможно място за течове.
5. Монтаж на ламарината. Отделните парчета се редят със застъпване или се свързват с фалц. През определено разстояние, според материала и производителя, се правят компенсационни връзки, за да може ламарината свободно да се разширява и свива при промяна на температурата.
6. Ъгли и завършвания. Вътрешните и външните ъгли, връзките със стена и завършванията се правят отделно, с готови фасонни елементи или с грижливо изработени парчета.
7. Затваряне на връзката с изолацията. При ламарина с PVC покритие мембраната се заварява към нея, при другите системи връзката се покрива и уплътнява по технологията на производителя.

Обшивката на атика е работа на височина, по ръба на покрива. Нужно е скеле или друга обезопасителна система срещу падане, затова я оставете на тенекеджия, който има оборудването и опита.

И добрата ламарина не помага, ако формата ѝ е сбъркана. Ширината на обшивката зависи от дебелината на атиката, заедно с евентуалната топлоизолация, и от това колко трябва да излиза ламарината от двете страни.

От външната страна ламарината трябва да образува водокап, тоест огънат ръб, отдалечен от фасадата. От него водата капе във въздуха и не се стича по мазилката. Ако водокапът липсва или е твърде близо до стената, след време по фасадата се появяват тъмни ивици и влага.

Защо наклонът е навътре, а не навън? Водата от покрива така или иначе се събира във воронките и водосточните тръби. Ако атиката беше наклонена към фасадата, целият дъжд от горната ѝ повърхност щеше да се стича по стената. Наклонът трябва да е равномерен, без места, където водата да застоява и през зимата да замръзва.

Колко сложна и трудоемка е обшивката, зависи от няколко неща:

• дължина и начупеност на периметъра: права атика без ъгли е лесна, всеки ъгъл, ниша или проходен елемент отнема време,
• състояние на основата: ронеща се зидария или липсващ наклон трябва първо да се оправят,
• демонтаж на старата ламарина: свалянето и изхвърлянето на старата обшивка е допълнителна работа,
• височина и достъп: висока сграда или тесен парцел означават по-сложно скеле,
• материал: титан-цинкът и медта се обработват по-трудно от обикновената ламарина.

В жилищна сграда в режим на етажна собственост покривът е обща част, затова обшивката на атиката се решава заедно с останалите собственици. Обърнете се към домоуправителя или управителния съвет.

• Наклон към фасадата или липса на наклон: водата стои по атиката, стича се по стената и зидарията се навлажнява.
• Липсващ или къс водокап: по фасадата остават следи от стичаща се вода.
• Твърде тясна ламарина: ръбът на атиката или на топлоизолацията остава открит.
• Винтове отгоре през ламарината без уплътнение: всеки отвор е път за водата.
• Твърдо закрепване без компенсационни връзки: ламарината се вълни през лятото и зимата, връзките се пукат.
• Недобре изпипани ъгли: лошо застъпените връзки в ъглите са най-честото място за течове.
• Хидроизолация, която свършва под ръба: между мембраната и ламарината остава процеп.
• Неподходяща комбинация от метали: корозията се проявява чак след няколко години.

При приемането погледнете и от покрива, и от земята, и проверете:

• ламарината върви непрекъснато по целия периметър, без пролуки,
• горната повърхност има видим наклон към покрива,
• водокапът е отдалечен от фасадата по цялата дължина,
• ъглите и завършванията са плътни и добре подравнени,
• връзките са със застъпване или фалц, а компенсационните връзки са на подходящи места,
• отгоре по ламарината няма излишни отвори или неуплътнени винтове,
• хидроизолацията е изтеглена под ламарината и връзката е затворена,
• ламарината не е надраскана, вдлъбната или деформирана,
• след дъжд по атиката не стои вода, а по фасадата няма нови следи,
• покривът и околността са почистени от изрезки и винтове.