Свързване на тръба към чугунен канализационен щранг

Пластмасата не може да се свърже с чугуна „на твърдо“. След десетилетия чугунът е грапав, често неравен, а размерите му не съвпадат точно с пластмасовите тръби. Затова връзката винаги уплътнява еластичен преходен елемент. Водопроводчикът обикновено работи в този ред:

1. Оглежда щранга, установява диаметъра и състоянието му и проверява дали до мястото на свързване има удобен достъп.
2. Уговаря деня с домоуправителя, а съседите над жилището не пускат вода в канализацията, докато трае работата.
3. Укрепва горната част на щранга със скоби, за да не слегне или да не се измести тежкият чугун след рязането.
4. Прерязва тръбата или изрязва нужния участък и старателно почиства ръбовете.
5. Поставя преход или гумен маншон, или вмъква ново пластмасово разклонение между двата края на чугуна.
6. Свързва новата тръба с правилен наклон, закрепва я и проверява плътността при реално пускане на вода.

Защо редът е важен? Без оглед майсторът не знае какъв преход да донесе. Неравният срез не позволява на маншона да легне по цялата обиколка. А ако пробата се пропусне, грешката излиза наяве едва след като фаянсаджията е облицовал стената.

Елементът се избира според това какво трябва да се реши: различен материал, различен диаметър или ново включване в съществуващ щранг.

• гумен маншон (преход чугун към пластмаса) се приспособява към неравната повърхност на чугуна и уплътнява връзката там, където диаметрите приблизително съвпадат, в апартаментите това е най-често срещаното решение,
• преходна редукция се използва, когато по-малък диаметър от мивка или пералня се включва в по-голям, често се комбинира с маншон,
• ново пластмасово разклонение, вмъкнато в щранга е подходящо, когато трябва да се включи нов уред и чугунът е в добро състояние, изрязва се къс участък и се заменя с фасонна част с преходи в двата края,
• седлово разклонение позволява включване без изрязване на участък, по-подходящо е за по-малки диаметри и за здрава, права тръба.

Струва си да помислите и за допълненията. Ревизионният елемент и ревизионното капаче в облицовката позволяват по-късно щрангът да се провери или почисти без къртене. При пералня и съдомиялна помага включване със сифон или с възвратна клапа: те отделят уреда от миризмите от щранга.

Една и съща услуга на практика може да е кратка рутинна работа или продължителна намеса. Обемът и трудността обикновено зависят от:

• достъпа, свободен щранг в шахта с вратичка е по-лесен от тръба, зазидана в банята,
• състоянието на чугуна, при рязането понякога се оказва, че тръбата е стеснена отвътре от отлагания или е проядена от ръжда,
• броя на включванията, един уред е различна работа от цяла баня с тоалетна, вана и мивка,
• диаметъра на тръбата, включването на тоалетна в главния щранг е по-трудно от малкия отток на мивка,
• срока, предварително уговорен монтаж протича по-спокойно от аварийна намеса при теч.

При един уред и добър достъп работата обикновено е въпрос на едно посещение и няколко часа. Точният обем обаче може да се определи надеждно едва след оглед.

В сграда в режим на етажна собственост щрангът е обща част, а не част от вашето жилище. Затова преди всяка намеса в него се свържете с домоуправителя или с управителя на етажната собственост. Те уговарят деня, предупреждават съседите и понякога имат свои изисквания към материала или към фирмата, която ще работи.

Важна бележка за материала: в много панелни блокове щрангът не е чугунен, а азбестоциментов (етернитов). Той е сив, по-лек и при почукване звучи различно от чугуна. Не режете и не пробивайте такава тръба. Работата с азбест е само за специализирана фирма, която има нужната подготовка и защитни средства.

Повечето проблеми имат обща причина: опит да се спести време на грешното място. На практика нерядко се случва:

• връзката да се уплътни със силикон или лента вместо с подходящ преход, а след време да започне да пропуска и да мирише,
• ръбовете след рязането да останат груби и маншонът да не легне по цялата обиколка,
• хоризонталната тръба да няма достатъчен наклон, тогава оттокът бълбука, водата се оттича бавно и се образуват отлагания, обикновено се препоръчва наклон около 2 до 3 %,
• трасето да има излишно много колена или да е твърде дълго, което увеличава риска от запушване, особено при тоалетна,
• новата тръба да се свърже с проядения чугун, който скоро се пука до новата връзка,
• щрангът над среза да не се укрепи и при работата да се разхлабят старите връзки на по-горния етаж.

Ако чугунът е в лошо състояние, по-разумно е да се смени целият участък или заедно с етажната собственост да се реши подмяна на щранга в цялата сграда, вместо да се връщате многократно към една връзка.

Преди тръбата да бъде закрита с облицовка или с гипсокартон, преминете заедно с водопроводчика през следните точки:

• връзката между чугуна и пластмасата е суха и след по-продължително пускане на вода,
• при пускане на казанчето и при изпразване на пълна вана или мивка нищо не капе и не изтича,
• водата се оттича плавно, без бълбукане и без връщане на вода в другите уреди,
• около връзката не се усеща миризма от канализацията,
• новата тръба е закрепена със скоби и не се движи,
• хоризонталните участъци имат видим наклон към щранга,
• до връзката е оставен достъп през ревизионен елемент или капаче,
• домоуправителят е уведомен за намесата и съседите отново могат да ползват канализацията нормално.