Диагонално полагане на плочки

Подготовка на основата

Основата трябва да е здрава, суха, чиста и равна. Диагоналът не скрива неравности. По косите линии всяко стъпало между две плочки се вижда дори по-ясно. По-големите неравности се изравняват със саморазливна замазка, пукнатините и дупките се запълват, а накрая се нанася грунд, за да захване лепилото добре. В банята и душа под плочките задължително се прави хидроизолация.

Разчертаване и оси

Това е най-важната стъпка. Фаянсаджията намира средата на помещението и отбелязва две перпендикулярни оси под ъгъл 45° спрямо главната стена. След това обикновено нарежда плочките „на сухо“, за да види как ще излязат рязанията до стените и вратата. Целта е при входа и на видимите места да няма тесни триъгълничета, а симетрични и достатъчно големи парчета.

Лепене и нареждане

Лепилото се нанася със зъбна маща само на малък участък, за да захване плочката, преди да е започнало да съхне. Редът започва от осите и продължава към стените. Еднаквите фуги се държат с кръстчета или нивелираща система. При по-големите плочки лепило се нанася и по гърба на плочката, за да не остават кухини отдолу.

Рязане на краищата

До стените се получават триъгълници и трапеци. Режат се с машина за рязане на плочки или с ъглошлайф с диамантен диск. Рязанията до стената обикновено се закриват от перваза, но около вратата, ваната или душ кабината трябва да са чисти и прави.

Фугиране и почистване

След като лепилото втвърди, според производителя обикновено след около ден, се запълват фугите. До стените и в ъглите се оставя дилатационна фуга, която после се запълва с еластичен уплътнител. Накрая подът се измива от остатъците от фугиращата смес, а при нужда фугите или естественият камък се импрегнират.

Диагоналът изглежда добре при квадратни плочки със среден размер. В тесен коридор или малка баня разбива усещането за „тунел“ и пространството изглежда по-широко. Работи добре и в помещения, където стените не са точно под прав ъгъл, което е честа гледка в по-стари къщи и в много панелни блокове. Успоредните фуги биха издали кривите стени, а при косите фуги окото забелязва неточността по-малко.

По-малко подходящ е при едроформатни плочки. Рязанията са големи, отпадъкът е много, а с тежките плочки се работи по-трудно. При правоъгълни плочки диагоналът също е възможен, но си представете предварително как ще изглежда шарката. Ако подът продължава в съседна стая, помислете дали преходът между две различни посоки при прага няма да дразни окото.

• Формата на помещението: всеки ъгъл, ниша, щранг или каса на врата означава още коси рязания.
• Размерът и материалът на плочките: големите формати, твърдият гранитогрес и естественият камък се режат по-бавно.
• Състоянието на основата: ако трябва изравняване, ремонт или хидроизолация, се добавят работа и време за съхнене.
• Шарка и комбинации: редуване на цветове, декоративни вложки или бордюр от успоредна ивица покрай стените изискват по-точно планиране.
• Разход на материал: при диагонала остават повече изрезки, затова се купува по-голям резерв, отколкото при право полагане.

В блок с етажна собственост е разумно предварително да попитате домоуправителя в кои часове може да се вдига шум, например при рязане на плочки или къртене на стария под. Така се избягват неприятни разговори със съседите.

• Започване от стената: тогава ъгълът постепенно „избягва“ и в другия край на помещението се получават грозни тесни рязания.
• Липса на проверка на ъгъла: малко отклонение в началото се вижда ясно след няколко реда.
• Малко лепило под плочката: кухините по-късно кънтят, а плочката може да се спука под натоварване.
• Липсващи дилатации: плочки, притиснати плътно до стената, могат да се надигнат или напукат при смяна на температурата.
• Недостатъчен резерв: ако плочките свършат, новата доставка може да е в малко по-различен нюанс.

Ако вече сте редили плочки направо и имате търпение, ще се справите и с диагонала. Пригответе се, че ще върви по-бавно и че голяма част от времето ще отиде за рязане.

1. Проверете равнината на основата с дълъг мастар и изравнете неравностите.
2. Почистете основата и я грундирайте според указанията на производителя.
3. Намерете средата на помещението и отбележете две перпендикулярни оси под 45° спрямо главната стена.
4. Наредете плочките на сухо и преместете осите така, че рязанията при входа да излязат симетрични.
5. Нанасяйте лепилото със зъбна маща на малки участъци.
6. Поставете първата плочка точно по осите и я проверете с нивелир.
7. Продължете към страните с кръстчета, като проверявате редовно ъгъла и равнината.
8. Изрежете и залепете крайните парчета, като до стените оставите дилатационна фуга.
9. След втвърдяване на лепилото фугирайте и измийте повърхността с влажна гъба.
10. Запълнете дилатациите до стените и в ъглите с еластичен уплътнител.

• фугите са с еднаква ширина и вървят по прави коси линии,
• ъгълът на шарката е еднакъв в цялото помещение и стига правилно до прага,
• рязанията при входа и на видимите места са симетрични и чисти,
• няма стъпала между плочките, съседните ръбове са в една равнина,
• при почукване плочките не кънтят, което би означавало кухина отдолу,
• дилатацията до стените е запълнена с еластичен уплътнител,
• повърхността е чиста, без остатъци от лепило и фугираща смес,
• останали са ви няколко резервни плочки от същата партида.