Облицовка с бордюри и изпъкнали лайсни

Бордюрът е тясна ивица, която се поставя между плочките. Може да е гладък, релефен, с декор, стъклен, метален или от камък. Често дължината му съвпада с дължината на една плочка, за да върви с размера на облицовката.

Изпъкналата лайсна (в магазините понякога се среща и като „бомбе“) е тясна ивица със заоблен, изпъкнал профил. Тя изглежда обемно, хвърля сянка и често се използва като горен край на облицовката или като ясна разделителна линия. Наименованията при различните производители се различават, затова си струва да погледнете профила на парчето още в магазина.

За фаянсаджията най-важна е разликата в дебелината и формата. Плоският бордюр се лепи почти като плочка. Изпъкналата лайсна излиза от стената, реже се по-трудно и ъгълът с нея се прави по-мъчно.

Най-важното решение се взема преди лепенето: на каква височина ще минава линията. В банята често се избира височина, свързана със смесителя, рафт или подпрозоречната дъска. В кухнята линията обикновено минава точно над плота или под горните шкафове. Височината трябва да се пресметне така, че под и над линията да не остават тесни ивици от плочки, които изглеждат зле и се лепят трудно.

1. Отбелязване на линията: линията се очертава с лазерен нивелир или дълъг нивелир по целия периметър на помещението. Малка грешка в един ъгъл се натрупва и в края на стената става силно видима.
2. Подреждане на сухо: парчетата се нареждат едно до друго, за да е ясно къде ще са фугите и къде трябва да се реже. При декорите се проверява дали шарката продължава правилно.
3. Изравняване на дебелината: бордюрът често е по-тънък или по-дебел от плочката. Слоят лепило се нагласява така, че лицето да е в една равнина с облицовката или ивицата да излиза равномерно по цялата дължина.
4. Лепене: лепилото се нанася и на стената, и на гърба на парчето, за да не остават кухини. При релефни и изпъкнали парчета това е още по-важно, защото кухо парче лесно се откъртва при удар.
5. Ъгли: във външните и вътрешните ъгли ивиците се режат под 45 градуса или се използват ъглови елементи, ако производителят ги предлага.
6. Фугиране: фугите се запълват със същата или съчетана по цвят фугираща смес като на околния фаянс. Релефните части се почистват внимателно, за да не засъхне смес в тях.

• Керамика и гранитогрес: най-разпространеният избор, понасят добре влага и почистване. Режат се с диамантен диск, най-добре с водно охлаждане.
• Стъкло: изисква бяло лепило за стъкло и мозайка, защото сивото прозира. Лъскавата повърхност се надрасква лесно, затова не се ползват груба фугираща смес и абразивна гъба.
• Метал: ивиците от неръждаема стомана или алуминий се режат с диск за метал и се лепят с лепилото, което препоръчва производителят. Ръбовете след рязане трябва да се почистят.
• Естествен камък: попива, затова обикновено се импрегнира преди фугиране, за да не се оцвети от фугата. Светлият камък изисква светло лепило.

Във влажни зони, като душ кабината, изберете парчета, които производителят препоръчва и за баня. Някои декоративни бордюри са предназначени само за сухи помещения.

Най-лесна е права хоризонтална линия по една стена без ъгли, от плоски керамични парчета със същата дебелина като фаянса. Такава работа фаянсаджията свършва бързо и с малко отпадък.

Работата става по-трудна, когато:

• линията обикаля цялото помещение и има много външни ъгли, прозорци и ниши,
• става дума за изпъкнала лайсна или дълбок релеф, които трудно се режат под ъгъл,
• материалът е крехък, например стъкло или тънък камък,
• дължината на бордюра не съвпада с размера на плочките и фугите трябва да се напасват,
• линията се вгражда в съществуваща облицовка и първо трябва да се извади цял ред плочки, без да се повредят съседните,
• стената е крива и ивицата трябва да се изравнява с лепило.

Крайният резултат излиза по-скъп и когато част от парчетата се счупят при рязане. При скъпи декори е разумно да купите няколко парчета повече и да проверите, че са от една и съща партида.

• Линията не е права: лепи се по пода или по предишния ред вместо по лазера. Подовете рядко са равни и грешката се вижда веднага.
• Парчето стърчи или е хлътнало: никой не е взел предвид разликата в дебелината на бордюра и фаянса.
• Кухини: лепилото е нанесено само на точки. При почукване парчето звучи кухо и с времето може да се спука.
• Лоши ъгли: неточно рязане под ъгъл с отворена фуга или отчупена глазура.
• Фугираща смес в релефа: не е почистена навреме, засъхва в каналите и после трудно се маха.
• Неподходяща химия: киселинни препарати върху метал или камък, които правят повърхността матова или я оцветяват.

Ако лепите плочки сами и имате опит поне с обикновен фаянс, ще се справите с права линия от плоски керамични бордюри. При стъкло, камък или изпъкнала лайсна с много ъгли е по-разумно да повикате фаянсаджия.

1. Залепване на фаянса под линията и изчакване лепилото да стегне според указанията на производителя.
2. Отбелязване на линията с лазерен нивелир или нивелир по целия периметър.
3. Подреждане на бордюрите на сухо и определяне на местата за рязане и фугите.
4. Сравняване на дебелината на бордюра и плочката и нагласяне на слоя лепило.
5. Рязане на парчетата с диамантен диск, рязане на ъглите под 45 градуса и леко почистване на ръбовете.
6. Нанасяне на лепило на стената и на гърба на бордюра и притискане на парчето.
7. Проверка на равнината и височината с нивелир и поставяне на кръстчета или клинове според ширината на фугите.
8. Почистване на излишното лепило от фугите, докато е още меко.
9. Продължаване с фаянса над линията.
10. Фугиране, почистване на релефа с влажна гъба и оставяне на място за силикон в ъглите.

• линията е хоризонтална по цялата дължина и в ъглите се събира точно,
• лицето на бордюра е в една равнина с фаянса или излиза равномерно по цялата дължина,
• при почукване нито едно парче не звучи кухо,
• ъглите са изрязани точно, без отчупена глазура и отворени фуги,
• фугите имат същата ширина и цвят като на околната облицовка,
• в релефа и по лъскавата повърхност няма остатъци от лепило или фугираща смес,
• декорът продължава правилно и парчетата са в един и същ нюанс,
• в ъглите и около санитарните уреди има еластичен силикон.