Микроцимент

Позицията микроцимент обхваща цялата система за покритие върху вече подготвена основа. В нея влизат почистването и грундирането, при рискови основи вграждането на мрежа от стъклофибър, два до три слоя основен и финишен микроцимент с шлайфане между слоевете и накрая защитен лак на два или повече слоя. Част от работата е и оформянето на ъгли, ръбове и преходи към други материали.

Обикновено в позицията не влизат изравняването на големи неравности, нова замазка, хидроизолацията на душа, демонтажът и обратният монтаж на санитария, нито къртенето. Ако основата не е равна и здрава, това се решава като отделна работа преди микроцимента.

Къде има смисъл

• ремонт на баня, при който не искате да къртите здраво залепени стари плочки,
• подове в дневна, кухня и коридор, които трябва да изглеждат цялостно, без прагове,
• душове и стени около ваната, когато хидроизолацията е решена правилно,
• гръб на кухня, плотове, стълби и мебели от твърди плоскости,
• магазини, кафенета и офиси, където се търси индустриален вид.

Къде е по-скоро риск

• подвижни основи като стар паркет, дъски без стабилизиране или поддаващи подове от плоскости,
• пресни замазки и мазилки, които още не са изсъхнали,
• основи с капилярно покачваща се влага, например мазе без изолация,
• повърхности с активни пукнатини и деформационни фуги, които някой иска да покрие без прекъсване,
• външни площи без система, която производителят е предвидил за външно приложение.

Микроциментът не замества ремонта на основата. Производителите са единодушни, че това, което се движи отдолу, рано или късно се показва и на повърхността.

Основата трябва да е здрава, суха, чиста и стабилна. Най-често това е циментова или анхидритна замазка, мазилка, бетон, гипсокартон по стените или стари керамични плочки. При плочките първо се проверява дали някоя не кънти на кухо. Отлепените се сменят или залепват наново, повърхността се обезмаслява, а фугите се запълват, за да не се отпечатват през тънкия слой.

Попиващите основи, като мазилка и замазка, получават грунд, който изравнява попиваемостта. Непопиващите, например глазурата на плочките, получават адхезионен грунд с кварцов пясък, за да има за какво да се захване микроциментът. При основи, където има риск от пукнатини, в първия слой се вгражда стъклофибърна мрежа. Конкретния грунд определя производителят на системата и не е добре да се комбинират продукти от различни марки.

Новите замазки трябва да изсъхнат достатъчно. Точната граница на влажност дава производителят, а на практика тя се измерва с карбиден метод или с влагомер. При подово отопление замазката трябва да е разгрята по протокол преди започване на работа.

1. Проверете равнината, здравината и влажността на основата и почукайте, за да откриете кухите места.
2. Поправете неравностите и пукнатините, а при плочки запълнете фугите и шлайфайте глазурата.
3. Изсмучете праха, обезмаслете и почистете основата според указанията на производителя.
4. Нанесете грунд или адхезионен грунд според вида на основата и го оставете да изсъхне.
5. При рискови основи вградете стъклофибърна мрежа в първия слой със застъпване.
6. Нанесете първия основен слой микроцимент тънко с маламашка от неръждаема стомана.
7. След изсъхване шлайфайте слоя и изсмучете праха.
8. Нанесете още един основен слой и шлайфайте отново.
9. Нанесете един или два финишни слоя фин микроцимент, които определят крайния вид.
10. Оставете финишния слой да изсъхне, шлайфайте го леко и обезпрашете внимателно.
11. Нанесете защитния лак с валяк на поне два слоя според техническия лист.
12. Пазете повърхността от вода и натоварване до пълното втвърдяване.

За ориентир за времената: датският производител Urban Hald посочва в инструкциите си слоеве микроцимент с дебелина до 1 mm, съхнене 2 до 4 часа преди шлайфане, поне 12 часа между последния слой и лакирането и втори слой лак след 8 часа. Според тях по повърхността може да се стъпва по чорапи след 24 часа, но тя е водоустойчива и напълно втвърдена едва след 7 дни. Другите марки имат подобни, но не еднакви времена, затова решаващ е техническият лист на използваната система.

Еднокомпонентен и двукомпонентен микроцимент

Еднокомпонентните системи просто се разбъркват с вода. Те са по-лесни за подготовка и подхождат за по-малки площи. Двукомпонентните се смесват с полимерна смола, която повишава еластичността и сцеплението. За подове с по-голямо натоварване и за бани по-често се избират двукомпонентни.

Едрозърнест и финозърнест микроцимент

Основните слоеве са от по-едър материал, който дава здравина. Финишните слоеве са фини и определят текстурата. Фината повърхност изглежда гладка и матова, по-едрата прилича повече на камък и е по-малко хлъзгава. Затова за подове в баня често се избира малко по-едър финишен слой или лак с противоплъзгаща добавка.

Лакове и защита

Лакът е това, което пази микроцимента от вода, мазнина и петна. Най-често се използват двукомпонентни полиуретанови лакове в матово, сатенено или гланцово изпълнение. Лакът трябва да е от същия производител като микроцимента. Друг лак може да остави петна по повърхността или да започне да се лющи.

Цвят

Микроциментът се оцветява с пигменти направо при смесването. Затова нюансът се забърква за цялата площ наведнъж или по точна рецепта. При доизготвяне е трудно да се улучи същият нюанс и затова малките поправки върху голяма площ обикновено не могат да се направят невидими.

Лакираният микроцимент издържа на вода, но сам по себе си не е хидроизолация. В душа и около ваната затова първо се полага хидроизолационен слой с ленти в ъглите и маншети около сифона и смесителите. При душ на нивото на пода наклонът към сифона трябва да е оформен още в основата, микроциментът само го следва.

Микроцимент може да се нанася и върху подово отопление. Според производителите отоплението се изключва няколко дни преди нанасянето и се включва чак след втвърдяване на лака. Urban Hald посочва изключване поне 72 часа преди работа и включване най-рано 24 часа след последния слой лак. След това температурата трябва да се повишава постепенно. Резките загрявания предизвикват напрежения и косъмчести пукнатини.

Нанася се при температура на помещението и основата приблизително от 10 до 25 °C. На студено материалът съхне бавно и може да не се втвърди правилно, а в жега и течение съхне твърде бързо и трудно се заглажда.

• неподготвена основа: кухи плочки, прах или мазнина водят до отлепване и напукване,
• покрита деформационна фуга: движението на основата се предава на повърхността и точно над фугата се появява пукнатина,
• подвижна основа: върху паркет или поддаващ под се пука дори мрежата,
• твърде дебел слой наведнъж: материалът се свива и образува мрежа от косъмчести пукнатини,
• пропуснато шлайфане: следващият слой се захваща по-зле и повърхността е неравна,
• зле смесен пигмент: по площта се появяват по-тъмни ивици и петна,
• лак от друг производител: промяна на цвета, млечни петна или лющене,
• липсваща хидроизолация в душа: водата прониква през микропукнатините до основата и до плочките отдолу,
• ранно натоварване с вода: лакът още не е втвърден и по повърхността остават бели петна.

На практика се случва собственикът да очаква повърхност, равномерна като лакирана плоскост. Микроциментът е ръчна работа и следите от маламашката и леките разлики в нюанса са част от него. Затова си струва преди започване да видите мостра или готов обект на същия екип и да се договорите кой вид е още приемлив.

При избора микроциментът най-често се сравнява с едроформатните плочки и с изливните епоксидни или полиуретанови подове. Всяко решение има различна логика.

• микроцимент: тънък слой без фуги, който може да се нанесе и по стени, мебели и стълби. Видът е ръчен и всяка площ е малко различна. Изисква редовна грижа за лака,
• едроформатни плочки: много издръжливи и почти без поддръжка, с малко фуги, които обаче не изчезват напълно. При ремонт обикновено се къртят старите и се изравнява основата,
• излят под: самонивелиращ се слой, предназначен главно за подове и устойчив на износване, но неподходящ за стени и душове и с по-технически вид.

Микроциментът печели там, където е важна непрекъснатата повърхност по пода и стените и където къртенето на старите плочки би означавало много прах и време. Плочките печелят там, където се очаква възможно най-малко поддръжка и максимална издръжливост, например в антрето или в мокрото помещение за пране.

Малката площ между плота и горните шкафове е добро място за първи опит. Тук грешката се поправя без големи разходи, а техниката се усвоява точно както на пода.

1. Купете цялостна система от един производител: грунд, основен и финишен микроцимент, пигмент, лак и маламашка.
2. Изключете предпазителя, демонтирайте контактите и ключовете и облепете плота, шкафовете и околността с тиксо и фолио.
3. Шлайфайте и обезмаслете старите плочки, запълнете фугите и нанесете адхезионен грунд.
4. Забъркайте по инструкцията само толкова материал, колкото ще обработите в рамките на времето за работа.
5. Изтеглете тънък първи слой, оставете го да изсъхне и го шлайфайте.
6. Изтеглете втория и финишния слой, като държите маламашката под малък ъгъл и работите кръстосано.
7. След изсъхване шлайфайте с фина шкурка, изсмучете праха и избършете с влажна кърпа.
8. Нанесете лака с валяк на два тънки слоя и спазете времето между тях.
9. Махнете тиксото преди пълното втвърдяване на лака, за да не се скъса ръбът.
10. Оставете гърба да се втвърди напълно и едва тогава го излагайте на вода и мазнина.

При съмнение проверете в общината дали конкретният ви ремонт изисква разрешение или уведомяване. В сграда в режим на етажна собственост е добре да спазвате правилника и часовете за тишина, особено при шлайфането, а при работа по душа или канализацията да имате предвид, че теч може да повреди жилището под вас.

В България микроцимент нанасят предимно специализирани фирми и майстори, обучени от производителя на системата. Поискайте снимки или адреси на завършени обекти, писмена оферта с името на системата и лака, както и договор и документ за платената работа.

Огледайте повърхността на странична светлина, например с фенерче, поставено на пода. Така изпъкват неравностите, острите ръбове от маламашката и местата без лак. Почукайте по площта, звукът трябва да е еднакъв навсякъде. Прокарайте пръст по ръбовете и ъглите, те не трябва да са остри или олющени.

В душа след пълното втвърдяване пуснете водата и наблюдавайте дали се оттича към сифона и не застоява никъде. За банята поискайте информация за използваната хидроизолация и снимки преди нанасянето на микроцимента.

Списък за приемане

• повърхността е непрекъсната, без пукнатини и олющени места,
• нюансът е еднакъв по цялата площ, без забележими ивици,
• лакът е нанесен навсякъде, включително по ръбовете, ъглите и около сифона,
• деформационните фуги са запазени и запълнени еластично,
• преходите към санитарията, праговете и други материали са чисти и уплътнени,
• водата в душа се оттича към сифона,
• изпълнителят е предал името на системата, лака и указания за поддръжка,
• договорено е кога повърхността може да се натоварва напълно.

За ежедневно почистване стигат вода и препарат с неутрално pH. Агресивните почистващи препарати, хлорът, абразивните пасти и парочистачките увреждат лака. Под краката на мебелите се поставят филцови подложки. При под с голямо натоварване лакът се подновява след години, а производителите препоръчват редовно да се нанася защитен слой, за да остане повърхността красива и устойчива.

В ценоразписа на NUMIQ микроциментът се изчислява като труд на m² заедно с дребните консумативи. Самата система микроцимент и лакът са отделно като материал. Ориентировъчната цена на труда е около 67 € на m². Цените се различават според региона и града и обикновено са по-високи в София, Пловдив, Варна и курортните зони.

На крайната сума влияят най-вече състоянието на основата и размерът на площта. Малка баня с много ъгли, ниши и преминавания на тръби отнема повече време на квадратен метър от голям равен под. Стените и таваните вървят по-бавно от пода. Значение имат и това дали е нужна мрежа, адхезионен грунд върху плочки, броят на финишните слоеве и видът на лака. Ремонтът на основата, изравняването и хидроизолацията се изчисляват като отделни работи.

Ако обмисляте класически плочки, прочетете Полагане на плочки. Подобно декоративно покритие на стени е описано в статията Венецианска мазилка (полирана шпакловка). Хидроизолацията под душа е разгледана в статията Хидроизолация на баня под фаянс и теракот.