Изрязване с водна струя: отвор в плочка

За обикновени прави разрези водна струя не е нужна, фаянсаджията ги прави направо на място. Предимството ѝ личи, когато става дума за форма, точност или скъп материал. Ето типичните случаи:

• кръгли и овални отвори за тръби, смесители, душ стойки или сифони, които трудно се правят точно с боркорона,
• изрези близо до ръба на плочката, където при ръчно рязане тесният мост лесно се пука,
• едроформатни плочи и тънък гранитогрес, които понасят зле удари и вибрации,
• естествен камък и скъпи декори, при които не можете да си позволите да развалите парче,
• декоративни форми, инкрустации и шарки, сглобени от няколко материала.

Защо този метод е по-щадящ? Водната струя реже на студено и не натиска материала като диск. Така в плочката се натрупва по-малко напрежение и ръбът се натрошава по-малко. Рискът от повреда обаче не е нулев, особено при много тънки или вече леко наранени парчета.

В повечето цехове работата върви по подобен начин:

1. Замерване на обекта: фаянсаджията или водопроводчикът мери точно къде са отворите спрямо ръбовете на плочката и спрямо фугите.
2. Чертеж: от размерите се прави скица или файл, по който машината реже. При сложни форми понякога се дава шаблон в реален размер.
3. Закрепване: плочката се поставя върху решетката на машината по указанията на цеха и се фиксира, за да не мръдне по време на рязането.
4. Рязане: тънката струя вода с абразив прерязва материала по зададената линия. Ако отворът е в средата на парчето, струята първо пробива материала и после продължава по контура.
5. Проверка и почистване: парчето се изплаква, проверяват се размерите и ръбовете, а острите ръбове при нужда се шлайфат леко.

Водната струя обикновено реже перпендикулярно на повърхността. Наклонени разрези, например фаска под 45 градуса за оформяне на външен ъгъл, обикновено се правят по друг начин, най-често на специални машини с накланящ се диамантен диск. Някои цехове имат и машини с накланяща се глава, но е добре да попитате предварително какво точно могат да направят.

Сложността, а с нея и крайната цена за парче, зависи от няколко неща:

• дебелината и твърдостта на материала, защото дебел гранитогрес или камък се реже по-бавно от тънък фаянс,
• дължината и сложността на контура, тоест колко метра рез и колко дъги и ъгли има,
• броят на отворите в едно парче и колко близо са до ръба,
• размерът на плочката, защото големите формати се пренасят и закрепват по-трудно,
• качеството на чертежа, защото неточна или неясна скица означава допълнителна работа и риск от грешка,
• броят на парчетата наведнъж, защото една настройка на машината за няколко еднакви изреза е по-изгодна.

В общия бюджет сметнете и транспорта на плочките до цеха и обратно, както и времето, докато дойде вашият ред. Фаянсаджията трябва да предвиди това в графика, за да не чака с недовършена стена.

В практиката най-често се проваля не самият разрез, а подготовката за него. Повтарят се тези ситуации:

• размерите се мерят от стената, а не от ръба на плочката, и после отворът не съвпада с фугите,
• забравя се ширината на фугата и изрезът излиза изместен с няколко милиметра,
• тръбите още не са на окончателното си място и водопроводчикът ги мести след изрязването,
• не е отбелязано коя страна е лицевата и изрезът се прави огледално,
• не се поръчва резервно парче, макар че при скъп материал заместител се намира трудно.

При изрези за ел. инсталация, например за контакти или ключове, самите кутии и свързването им се правят от квалифициран електротехник. Плочката само се съобразява с тяхното място.

Машина за водна струя у дома нямате, но точните размери можете да подготвите и сами. Така пестите време и нерви, когато парчето се върне и трябва да пасне до милиметър.

1. Изчакайте водопроводчикът да монтира тръбите и сифоните на окончателното им място.
2. Разпределете плочките по стената или пода и определете в кое парче попада изрезът.
3. Измерете центъра на всеки отвор от два ръба на плочката, а не от стената, и прибавете ширината на фугата.
4. Измерете диаметъра или контура на отвора и добавете малка хлабина според съвета на фаянсаджията, за да може парчето да се нахлузи.
5. Начертайте проста скица с размери или изрежете хартиен шаблон в реален размер.
6. Отбележете с молив на гърба на плочката лицевата страна, посоката на редене и номера на парчето.
7. Добавете поне едно резервно парче от същата партида.
8. Преди да предадете плочките в цеха, сравнете още веднъж скицата с действителното положение на обекта.

Когато парчетата се върнат от цеха, прегледайте ги още преди лепенето. Тогава грешката се оправя много по-лесно, отколкото на готова стена.

• размерите и мястото на отворите отговарят на скицата,
• ръбовете на изреза са чисти, без натрошени места и пукнатини,
• лицето на плочката не е надраскано или замърсено с абразив,
• тесните мостове до ръба не са напукани,
• парчето може да се допре на сухо на мястото си и пасва и на тръбите, и на фугите,
• след поставянето около тръбите остава място за уплътнение или розетка,
• броят на парчетата и резервите съвпада с поръчката.