Рязане с водна струя 60×60 (ръб Jolly)

Водната струя реже плочката „на студено“. За разлика от диска тя не нагрява материала и не го удря, затова при правилна настройка по глазурата остават по-малко отчупвания. При ръба Jolly е важно машината да може да реже под наклон. Обикновената машина реже само перпендикулярно, а за скосяване ѝ трябва накланяща се режеща глава. Затова преди да носите плочките, попитайте цеха дали наистина прави скосени ръбове, а не само прави и фигурни разрези.

1. Фаянсаджията измерва ъглите на място и определя кои плочки и кои ръбове ще се режат.
2. На всяка плочка се отбелязват лицевата страна и ръбът, който ще отиде в ъгъла. При плочки с рисунка, например имитация на мрамор, се мисли и как жилките ще продължат през ъгъла.
3. Плочките се откарват в цеха за водоструйно рязане, или фаянсаджията поръчва рязането направо там.
4. Машината изрязва плочката в точния размер и скосява ръба. На практика често не се оставя съвсем остър ръб, а тясна ивица от лицевата повърхност, защото острият връх лесно се отчупва.
5. Ако е нужно, срязаният ръб се шлайфа леко, за да не се усеща остър.
6. Фаянсаджията лепи плочките така, че двата скосени ръба да се срещнат точно и фугата в ъгъла да е еднаква по цялата височина.

Процесът е еднакъв при всички формати, но трудността на работата около самия срез расте с размера на плочката.

• Пренасяне: плочка 60×60 см се носи и слага на масата на машината без особени трудности. Плоча 120×120 см в зависимост от дебелината може да тежи около 30 кг, огъва се и при неправилно повдигане се пука. Тя се носи от двама души, по възможност с рамка с вакуумни дръжки.
• Транспорт: плочите се возят изправени и добре подпрени, иначе може да се счупят още преди рязането.
• Дължина на среза: колкото по-дълъг е ръбът, толкова повече се вижда и най-малкото отклонение в ъгъла. При 60 см това е по-лесно за контрол.
• Риск от загуба: развалената плочка трябва да се замени, а понякога същата партида вече не може да се намери. Затова е добре да имате няколко резервни броя.
• Дебелина: тънките плочи са по-крехки и скосяването изисква внимателна настройка. При по-дебелите плочки рязането просто трае по-дълго.

Независимо от формата си струва да планирате разположението на плочките предварително, за да се прави ръб Jolly само там, където има смисъл.

Ръбът Jolly изглежда чисто и модерно, особено при едноцветни плочки и при имитация на камък, където рисунката плавно минава през ъгъла. Има обаче и слаби страни, за които рядко се говори.

• На ъгли, в които нещо може да се удари, например на входа на банята или в коридора, скосеният ъгъл е по-уязвим от ъгъл, защитен с метален профил.
• При плочки, които имат цвят само в глазурата, а под нея тялото е друго, на ръба може да се види светла ивица. При гранитогрес, оцветен в цялата маса, този проблем е по-малък.
• На стъпала и подови ръбове трябва да прецените дали скосеният ъгъл ще издържи натоварването. Тук често се комбинира ръб Jolly с леко заоблен край.

На ниши, около огледало, на облицовка на вана или на външни ъгли в душа обаче ръбът Jolly служи добре и ъгълът се избърсва лесно.

Трудността, а оттам и цената, зависи от няколко неща едновременно:

• дължината на срезовете и броя на плочките,
• твърдостта и дебелината на материала, керамиката се реже различно от естествения камък,
• дали става дума само за прав скосен ръб, или и за изрези, дъги или отвори за смесител,
• формата и теглото на плочките,
• точността на заданието: ако фаянсаджията даде ясни размери и отбелязани ръбове, се пести време и се избягват грешки,
• транспорта между обекта и цеха.

Права, вертикална стена с прав ъгъл помага много. Ако ъгълът не е прав, дори точно изрязаният ръб няма да легне добре и фугата ще е ту по-широка, ту по-тясна. Затова преди облицовката си струва стената да се изправи с мазилка или шпакловка.

• Неточно измерване: срезът се прави по чертежа, а не по истинския ъгъл. После плочките не прилягат.
• Объркана страна: ръбът се скосява от грешната страна или на грешния край. При плочки с рисунка се случва шарката в ъгъла да не продължава.
• Твърде остър ръб: съвсем острият ъгъл се отчупва при лепенето или при първия удар.
• Лоша основа: плочките 60×60 см и по-големите се нуждаят от равна стена и лепене по цялата повърхност с еластично (флекс) лепило. Иначе ъгълът може да помръдне и фугата да се спука.
• Невнимателно пренасяне: големите плочи често се чупят при носенето, а не при рязането.

• плочките са с размера по заданието и са скосени на правилния ръб,
• по лицевата страна няма отчупвания и пукнатини,
• ръбът не е остър на допир или е леко шлайфан,
• в готовия ъгъл плочките се срещат равномерно по цялата височина,
• фугата в ъгъла е тясна, права и добре запълнена,
• при плочки с рисунка шарката продължава през ъгъла,
• плочката не звучи кухо при почукване, защото това означава липса на лепило под нея.