Полагане на гранитогрес над 60 см

При малките плочки фугата може да скрие дребна неравност на основата. Голямата плочка не се приспособява, тя лежи като дъска. Ако под нея има подутина или вдлъбнатина, остава кухина или ръбът ѝ стърчи спрямо съседната плочка. Затова при тази работа всичко зависи най-вече от основата и от техниката на лепене.

На сайта ще срещнете три близки позиции:

• гранитогрес над 60 см е общото название за плочки, при които поне едната страна е над 60 см, например 60 × 120, 80 × 80 или 120 × 120 см,
• полагане на 60 × 120 см е много разпространеният голям формат в българските жилища: двама души с вакуумни дръжки се справят с него и той се разпределя добре в обикновена баня,
• извънгабаритните плочи (например 120 × 260 см) са отделна категория: изискват транспортни рамки, повече хора и почти идеално равна основа.

Дебелината също има значение. Обикновеният гранитогрес обикновено е около 9 до 10 мм. Тънките плочи от около 6 мм са по-леки, но се чупят по-лесно при пренасяне. Дебелите плочи за открито, около 20 мм, често се редят върху регулируеми опори или върху чакъл, а това е съвсем различен начин от лепенето на закрито. Повърхността също играе роля. Полираният гранитогрес показва всяка разлика във височината на ръбовете. Матовият и структурираният прощават повече и са по-безопасни за под в баня или на тераса, защото се хлъзгат по-малко.

1. Фаянсаджията измерва помещението и прави план на редене: посоката на плочките, оста на фугите и къде ще бъдат изрязаните парчета, за да не остават тесни ивици до стените.
2. С дълъг мастар проверява равнинността и здравината на основата, а неравностите изравнява с шпакловка или саморазливна замазка.
3. Почиства основата от прах и я грундира. В банята и душа полага хидроизолация, заедно с ленти в ъглите и около сифоните.
4. Разбърква еластично лепило с бъркалка на ниски обороти и го нанася с назъбена маламашка както по основата, така и по гърба на плочката (двойно намазване).
5. Пренася плочката с вакуумни дръжки, поставя я, притиска я и я изравнява със система за нивелиране с клинове или скоби.
6. От време на време повдига някоя плочка и проверява дали лепилото покрива целия ѝ гръб.
7. Оставя лепилото да се втвърди според указанията на производителя, маха нивелиращите скоби и фугира.
8. Запълва дилатационните фуги по периметъра и в ъглите с еластичен уплътнител и почиства повърхността.

При стена първият ред често се подпира на помощна летва, за да не се плъзне тежката плочка, докато лепилото хване.

Основата трябва да е здрава, суха и равна. Производителите на големи формати обикновено искат отклонение от около 2 мм на двуметров мастар, някои и по-малко. Замазката трябва да е достатъчно отлежала. При анхидритна замазка освен това се мери остатъчната влага и повърхността се шлайфа.

Лепилото е еластично циментово, обикновено клас C2TE S1 или S2 по БДС EN 12004. Буквата S показва, че връзката понася малки движения на основата и температурни промени. При големите формати назъбената маламашка обикновено е със зъб около 10 до 12 мм. Целта е гърбът на плочката да е покрит почти изцяло, без кухини.

Фугите трябва да са поне толкова широки, колкото препоръчва производителят на плочките. При ректифицираните плочки (с шлифовани ръбове) това обикновено е от 2 мм нагоре. Нулевата фуга не е добра идея, защото повърхността има нужда от място за малки движения. Освен обикновените фуги са нужни и дилатации: по периметъра на помещението, на преходите между стаите и при големи площи.

А какво става при подово отопление? Гранитогресът работи добре с него, защото провежда топлината добре. Преди полагането тръбите трябва да са минали изпитване под налягане, а замазката да е загрята по указания режим. След полагането отоплението се пуска постепенно.

Трудът, а оттам и крайната сума, зависят най-вече от тези неща:

• състоянието на основата: равна нова замазка спестява много време, а стари криви мазилки и подове първо трябва да се изравнят,
• размерът и теглото на плочките: с 60 × 120 см се справят двама души, а извънгабаритните плочи изискват повече хора и рамки,
• формата на помещението: ниши, душ с наклон, прозоречни страници и много разрези около тръби удължават работата,
• стена и под заедно: ако фугите трябва да продължават една в друга, планирането е по-сложно,
• шарката: при редене с разминаване отместването обикновено е най-много с една трета, защото големите плочки често са леко извити, а при съвпадане на рисунъка, например имитация на мрамор, плочките трябва да се подреждат предварително,
• пренасянето: тясно стълбище или малък асансьор в блока затрудняват качването на големите кашони, а общите части в етажната собственост трябва да се пазят от удари и драскотини.

• лепене върху неизравнена основа с надеждата, че лепилото ще изравни разликата,
• лепило само по основата или на „точки“, след което под плочката остават кухини, които кънтят при почукване и се пукат под натоварване,
• евтино нееластично лепило, което не издържа движението на основата и подовото отопление,
• работа без система за нивелиране, при което ръбовете на съседните плочки остават на различна височина,
• забравени дилатации по периметъра и при големи площи,
• ходене по пода или фугиране, преди лепилото да се е втвърдило,
• непредпазливо пренасяне, при което се отчупва ъгъл или плочката се спуква още преди полагането.

Когато материалът пристигне, кашоните е добре да стоят изправени или върху равна подложка. Проверете и дали плочките са от една и съща производствена партида.

• прокарайте мастар по повърхността и проверете равнинността в различни посоки,
• прокарайте пръст или нокът през фугите: ръбовете на съседните плочки не бива осезаемо да стърчат,
• почукайте леко по плочките, особено в ъглите и в средата, и вижте дали не кънтят на кухо,
• проверете дали фугите са прави, еднакво широки и напълно запълнени,
• огледайте изрязаните парчета до стените, касите и около тръбите,
• уверете се, че по периметъра и в ъглите има еластични дилатационни фуги,
• в душа проверете наклона към сифона и връзката с хидроизолацията,
• при подово отопление попитайте кога и как да го пускате постепенно,
• вземете резервни плочки от същата партида за евентуален ремонт.