Лепене на дървен под по цялата повърхност

Плаващият под лежи върху тънка подложка и не е свързан с основата. Нарежда се по-бързо, но при ходене може да чука и леко да пружинира. Лепеният под е здраво свързан с основата. Затова звучи по-плътно и под краката се усеща като едно цяло.

Лепенето има смисъл най-вече в тези случаи:

• масивен паркет и ламели: масивното дърво „работи“ повече при промяна на влажността и при свободно редене може да се извие или да отвори фуги,
• подово отопление: без въздушна междина и подложка топлината преминава по-лесно в стаята,
• големи и свързани помещения: лепеният под често позволява да минете от стая в стая без преходни лайсни, ако производителят на пода го допуска,
• места с много движение: коридори, дневни или офиси, където плаващият под с времето натоварва връзките между дъските.

Могат да се лепят и многослойни подове с щракаща връзка (click). Дали конкретният производител го разрешава и с какво лепило, ще прочетете в техническия му лист. Не всеки под със заключване е предназначен за лепене.

Лепилото държи само върху основа, която сама е здрава. Ако замазката се рони или е влажна, проблемът с времето се появява по целия под. Основата трябва да бъде:

• суха: влажността се измерва с така наречения карбиден метод (CM), т.е. с проба, взета от замазката, а не само с уред, опрян на повърхността. При циментова замазка обикновено се изискват около 2 %, при анхидритна около 0,5 %, при подово отопление още по-малко. Точните стойности определят производителите на пода и на лепилото,
• здрава: без ронещи се слоеве, пукнатини и отлепени участъци,
• равна: обикновено се допуска разлика от около 2 mm под двуметров мастар. По-големите неравности се изравняват с нивелираща смес,
• чиста: без прах, мазнини, остатъци от боя и старо лепило.

В по-старите панелни и тухлени блокове подовете често са неравни и с остатъци от стари настилки. Там подготовката на основата обикновено отнема повече време от самото лепене.

Анхидритната замазка се шлайфа и старателно се изпрахосмуква. При подово отопление замазката се изсушава преди редене по протокол за загряване. Този протокол паркетистът трябва да получи от водопроводчика или от фирмата, монтирала отоплението.

Преди лепилото почти винаги се нанася грунд. Той изравнява попиваемостта на основата, свързва останалия прах и подобрява сцеплението. Грундът трябва да е от системата, която препоръчва производителят на лепилото.

Ако лепите върху стар под, например върху теракот или стар паркет, той трябва да е здрав, без кухини и обезмаслен. Разхлабените стари дъски се махат, иначе новият под ще се отлепва заедно с тях.

За дърво не се използват универсални лепила. На практика ще срещнете основно три вида:

• MS полимерни и силанови лепила: остават еластични, поемат естественото движение на дървото и не съдържат разтворители. Подходящи са за повечето многослойни подове и за подово отопление,
• еднокомпонентни полиуретанови лепила: здрави и в същото време еластични, подходящи и за масивни ламели,
• двукомпонентни полиуретанови лепила: много здрави и устойчиви на влага, използват се при по-трудни дървесни видове и по-голямо натоварване. Изискват точно смесване и бърза работа.

При екзотични дървесни видове, например дърво с много естествени масла, производителите често предписват конкретно лепило. Правилото е просто: техническият лист на пода и техническият лист на лепилото трябва да си съответстват.

1. Дъските се оставят да се аклиматизират в стаята, където ще се редят, обикновено поне 48 часа в неотворени опаковки.
2. Измерва се влажността на основата и се проверяват здравината и равнината ѝ.
3. Основата се шлайфа, изпрахосмуква и при нужда се изравнява с нивелираща смес, която трябва да изсъхне.
4. Нанася се грунд и се изчаква времето за съхнене според производителя.
5. Прави се план на редене: посока на дъските, разминаване на челните връзки и начална стена. Най-често се реди по дългата стена или по посока на светлината от прозореца.
6. Лепилото се нанася с назъбена шпатула с размер на зъбите според производителя и само върху толкова площ, колкото може да се нареди за отвореното време на лепилото.
7. Дъските се притискат в лепилото, свързват се и се избиват през трупче с гумен чук. До стените се оставя дилатационна фуга според производителя, обикновено около 10 mm.
8. Равнината и фугите се проверяват в движение, а излязлото на повърхността лепило се избърсва веднага.
9. Подът се оставя на спокойствие. По него обикновено може да се ходи след около 24 часа, а мебели и пълно натоварване понася според лепилото обикновено след 48 до 72 часа.
10. Монтират се первазите, които покриват дилатационните фуги.

По време на работата и няколко дни след нея в стаята трябва да има около 18 до 22 °C и относителна влажност на въздуха около 45 до 60 %. Подовото отопление се изключва или намалява преди лепенето, а след втвърдяване на лепилото се пуска постепенно.

Колко трудна и обемна ще бъде работата, зависи главно от:

• състоянието на основата: равна и суха нова замазка е лесен случай, а стар неравен бетон или махане на стар паркет и лепило добавят много часове,
• формата на стаята: ниши, колони, тръби от радиатори и много каси на врати означават много прецизни разрези,
• вида на пода: многослойните дъски със заключване вървят по-бързо от масивни ламели, редени на шарка, например рибена кост,
• дървесината и лепилото: твърдото дърво се реже по-трудно, а двукомпонентните лепила изискват повече опит.

• влажна основа: дървото поема влага отдолу, набъбва и лепилото може да загуби сцепление. Затова измерването на влажността е задължително,
• пропуснат грунд или прах по повърхността: тогава лепилото държи за праха, а не за замазката,
• твърде малко лепило или неподходяща шпатула: под дъските остават кухини, които звучат кухо при почукване,
• просрочено отворено време: лепилото по повърхността образува кожичка и дъската вече не се залепва добре,
• липсващи дилатационни фуги: и лепеният под леко работи, а до стена без фуга може да се надигне,
• неаклимитизирано дърво: дъски, донесени направо от студен склад, се променят още след нареждането и във фугите се появяват процепи.

При приемането обходете цялата площ и обърнете внимание на следното:

• подът никъде не звучи кухо при почукване и дъските не мърдат под крака,
• фугите между дъските са равномерни и връзките са избити докрай,
• повърхността е без остатъци от лепило, драскотини и следи от чука,
• до стените има дилатационна фуга и первазите я покриват изцяло,
• около касите на вратите и тръбите разрезите са чисти,
• получили сте запис от измерването на влажността на основата и името на използваните лепило и грунд,
• имате указания за поддръжка и информация кога подът може да се натовари напълно и кога може да се пусне отоплението.