Полагане на електрическо подово отопление (нагревателна рогозка)

Когато през кабела протича ток, той се загрява и отдава топлината на лепилото и плочките. Целият пласт е тънък, обикновено само няколко милиметра, затова подът реагира бързо. След включване усещате топлината под краката много по-рано, отколкото при дебела замазка с тръби.

Темпериране на пода или основно отопление

В банята рогозката служи най-често за темпериране, тоест плочките просто да не са студени. Помещението се отоплява и от радиатор или лира за кърпи. В добре изолирана къща или жилище след саниране рогозката може да е и основен източник на топлина. Тогава мощността на квадратен метър и общата консумация се изчисляват според топлинните загуби, а не на око. Рогозките се произвеждат с различна мощност, обикновено приблизително от 100 до 200 W/m². По-висока мощност се избира там, където подът наистина трябва да отоплява, по-ниска там, където става дума само за комфорт.

Едножилен и двужилен кабел

При двужилния кабел от рогозката излиза само един студен край, тоест ненагряващ кабел, който стига до термостата. Полагането е по-лесно, защото рогозката не трябва да се връща обратно до началото. Едножилната рогозка има студен край в двата края и трябва да се разпредели така, че двата края да се срещнат при термостата. В малка баня с много ъгли това е излишно усложнение, затова днес по-често се полага двужилна.

Кога рогозката не е подходяща

Ако искате да отоплявате голяма площ в цялата къща и имате термопомпа или котел, водното подово отопление обикновено е по-изгодно в експлоатация. Рогозката е предназначена основно за плочки и естествен камък. Под ламинат, дърво или винил по-често се използва нагревателно фолио. Друг вариант е рогозката да се залее в саморазливна замазка и подовата настилка да се положи върху нея. Тогава трябва да се спазва максималната температура, която производителят на настилката допуска.

Самото разстилане на рогозката е бърза работа. Качеството на резултата обаче зависи до голяма степен от това, което е направено преди него.

Основата

Основата трябва да е здрава, суха, равна и без прах. Старите плочки понякога могат да останат, ако държат добре и не кънтят при почукване, но се шлайфат и се грундират с адхезионен грунд. По-големите неравности се изравняват с шпакловка или замазка още преди рогозката. Кабелът не понася в падините да се трупа много лепило, а по издатините да е покрит само с тънък пласт.

Изолация под рогозката

Ако под пода има неотопляемо помещение, мазе или под върху земя без изолация, голяма част от топлината отива надолу. Тогава подът се загрява бавно и консумацията расте. В такъв случай си струва да се положат тънки топлоизолационни плоскости, предназначени за под плочки, например от XPS с циментово покритие. При плоча между два отоплявани апартамента това обикновено не е задължително, но и тук изолацията скъсява времето за загряване.

Какво трябва да направят предварително електротехникът и водопроводчикът

• Конзолата за термостата е монтирана в стената, обикновено извън обсега на пръски вода, и до нея е изтеглено захранване от таблото.
• От долната част на конзолата към пода има канал с гофрирана тръба за подовия датчик и канал за студения край.
• Водопроводът и канализацията в пода са готови, изпитани и замазани, за да не се пробива и къртри над тях повече.
• Мястото на сифона, линейния сифон и евентуалната вана е ясно определено, защото под тях рогозка не се полага.

План на площта

Рогозката се избира според свободната площ, а не според размера на помещението. От площта на банята се изваждат ваната, душ корито, тоалетната, неподвижният шкаф под мивката и ивица покрай стените. Под мебели без крачета, кухненски шкафове или вграден гардероб кабел не се полага. Топлината там се натрупва, кабелът прегрява, а мебелите страдат. Повечето производители препоръчват разстояние от няколко сантиметра от стените и неподвижните предмети, точната стойност е в инструкцията.

Ако живеете в сграда в режим на етажна собственост, попитайте електротехник дали главният предпазител и захранващият щранг ще поемат още един консуматор. Домоуправителят често знае в какво състояние е общата инсталация и дали в сградата е имало проблеми с натоварването.

Измерване преди полагането

Още преди рогозката да се разгъне на пода, се измерват омичното съпротивление на нагревателния проводник и изолационното съпротивление. Стойностите се сравняват с данните на етикета и се записват в гаранционната карта. Това първо измерване доказва, че рогозката е пристигнала от магазина изправна. Без него при рекламация е трудно да се докаже кога е повреден кабелът.

Грунд и разгъване на рогозката

Основата се грундира, за да се изравни попиваемостта и да се подобри залепването на самозалепващата мрежа. След изсъхване рогозката се разгъва от мястото, където излиза студеният край. При стената мрежата се срязва, рогозката се обръща и продължава в обратна посока. Реже се винаги само мрежата, никога нагревателният кабел. Ако трябва да се заобиколи ъгъл или сифон, кабелът внимателно се отделя от мрежата и се води свободно, закрепен с лепенка.

Правила при водене на кабела

• Кабелът не бива да се пресича и да се допира сам до себе си.
• Разстоянията между навивките трябва да са равномерни, иначе се получават по-топли и по-студени ивици.
• Кабелът не се огъва под остър ъгъл и не минава през дилатационни фуги.
• Връзката между нагревателния и студения кабел обикновено се полага в пода и се залива, а не в стената.
• Студеният край трябва да е достатъчно дълъг, за да стигне до конзолата на термостата без снаждане.

Подов датчик

Температурният датчик се поставя в гъвкава гофрирана тръба със запушен край. Тръбата слиза от стената в пода и завършва приблизително по средата между две навивки на кабела, обикновено на няколко десетки сантиметра от стената. Датчикът не бива да докосва кабела, иначе измерва неговата температура, а не тази на пода. Благодарение на тръбата повреден датчик може по-късно да се извади и смени, без да се къртят плочки.

Второ измерване, снимки и скица

След разстилането двете съпротивления се измерват отново. После е моментът да се направят няколко снимки от различни ъгли и скица с положението на кабела, връзката и датчика. Когато след години пробивате пода за стопер на врата или за закрепване на шкаф, тази скица ще ви спести много главоболия.

Направо в лепилото за плочки

При този начин лепилото се нанася директно върху рогозката и плочките се лепят в него. Пластът е най-нисък, но има уловка. Назъбената маламашка лесно закача кабела и го наранява. Освен това е трудно кабелът да бъде изцяло обвит и под плочките да не останат въздушни джобове. Затова този вариант се използва по-скоро при малки площи и опитен фаянсаджия, с еластично лепило, предназначено за подово отопление, обикновено клас C2 S1.

Първо пласт замазка, после плочки

На практика по-често се работи на два етапа. Рогозката първо се залива със саморазливна замазка, която покрива кабела равномерно и без въздух. Пластът обикновено е няколко милиметра над кабела, според производителя. След втвърдяване се получава равна и здрава основа и фаянсаджията лепи плочките без риск да нарани кабела. Топлината се разпределя по-равномерно, а плочките държат по-добре.

Къде е хидроизолацията

В банята, особено в душ зона с линеен сифон, подът трябва да е защитен с хидроизолация. Обичайният ред е: рогозка, заливане със замазка и чак върху нея хидроизолационна шпакловка с ленти в ъглите. Някои производители на системи допускат и друга последователност. Решаващи са инструкцията на конкретната система и това лепилото, замазката и хидроизолацията да са съвместими помежду си. При пробиване през хидроизолацията и около кабела важи едно правило: първо погледнете скицата.

Колко време отнема и кога да включите отоплението

Грундът, разстилането на рогозката в обикновена баня, поставянето на датчика и измерванията обикновено се свършват за няколко часа. По-дълго отнема всичко, което трябва да изсъхне. Грундът според производителя обикновено иска няколко часа. Саморазливната замазка често може да се стъпва приблизително след около ден, но за лепене на плочки и особено за загряване ѝ трябва повече време.

Първото включване се определя от инструкциите на лепилото и замазката. При тънки пластове производителите обикновено посочват около седмица, при по-дебели циментови пластове и няколко седмици. Първото загряване трябва да е плавно: термостатът се настройва ниско и температурата се вдига постепенно в продължение на дни. Така остатъчната влага се изпарява равномерно и плочките не поемат напрежение. От полагането на рогозката до топъл под минават от няколко дни до няколко седмици, дори монтажът да е траял само сутрин.

Рогозката е електрически консуматор, свързан постоянно към мрежата. Свързването към инсталацията, предпазителите и защитата се прави само от правоспособен електротехник. Тук влиза и дефектнотоковата защита, която в баня е задължителна, както и правилното разположение на термостата спрямо зоните в банята. След свързването електротехникът прави измервания и ви дава протокол с резултатите. Пазете го заедно с гаранционната карта на рогозката.

Какъв термостат да изберете

Термостатът трябва да има подов датчик, дори ако мери и температурата на въздуха. При плочки се настройва комфортна температура на пода, а при дървени или винилови настилки се спазва максималната повърхностна температура, посочена от производителя им, често значително по-ниска. Програмируемият термостат загрява пода сутрин и вечер, когато сте у дома, а през останалото време го държи по-хладен. Ако имате двутарифен електромер с дневна и нощна тарифа, има смисъл програмата да се съобрази с часовете на нощната тарифа. Точните часове за вашия район ще ви каже електроснабдителното дружество.

Безопасност по време на работа

Докато рогозката е разстлана, никой не бива да ходи по нея с работни обувки и върху нея не се поставят кофи, стълби или инструменти. Ако нещо трябва да се пренесе през помещението, по-добре е да се постави временна дъска върху места без кабел.

Трудността, а оттам и обемът работа, могат да се различават значително между две бани с еднаква площ.

• Проста форма. Правоъгълна свободна площ без издатини се покрива бързо, рогозката само се разгъва и обръща.
• Много ъгли и препятствия. Сифони, щрангове, ниши и скосени стени означават много рязане на мрежата и ръчно водене на кабела.
• Състояние на основата. Равен и здрав бетон е достатъчно да се грундира. Старите плочки трябва да се проверят и обработят, а неравната основа да се изравни.
• Изолационни плоскости. Ако под рогозката трябва изолация, добавя се още един пласт и време за лепене.
• Липсваща подготовка в стената. Когато няма конзола за термостата и канал за датчика, трябва да се къртри в готова стена.
• Височина на пласта. При прагове и съседни подове трябва предварително да се провери дали новият пласт се побира и дали вратата ще се отваря.
• Малка площ. Дори в малка тоалетна се правят всички измервания и настройки, затова работата на квадратен метър излиза относително по-трудоемка.

• Наранен кабел при лепене. Зъб на маламашката или остър ръб на плочка срязва изолацията. Отоплението понякога работи, докато влагата не задейства дефектнотоковата защита. Затова се мери и след заливането, и след редене на плочките.
• Датчик без тръба или върху кабела. Термостатът изключва твърде рано и подът остава студен, или повреденият датчик не може да се смени.
• Въздух около кабела. Там, където кабелът не е обвит, той прегрява. Това скъсява живота му и може да доведе до пукнатини в лепилото.
• Рогозка под мебели. Под шкаф без крачета топлината се натрупва, мебелът се деформира, а кабелът страда.
• Твърде ранно включване. Ако се загрява, преди лепилото или замазката да са се втвърдили, те съхнат неравномерно и плочките могат да се отлепят или да се спукат фугите.
• Липсваща изолация над студено помещение. Подът се загрява дълго, а консумацията е по-висока, отколкото собственикът е очаквал.
• Връзка в стената или къс студен край. Снаждането на кабела извън пода по-късно често е причина за повреди и повечето производители не го препоръчват.
• Няма скица. След години някой пробива пода наслуки и пробива кабела. Ремонтът се прави от специалист и често се демонтира част от плочките.

Електрическата рогозка не е работа за самостоятелен монтаж от начало до край. Свързването и измерванията се правят от електротехник. Много от подготовката обаче можете да поемете сами и така да улесните работата на екипа.

1. Освободете помещението от мебели, перални и всичко подвижно.
2. Свалете старите первази и, ако е предвидено, премахнете старите плочки и лепилото под тях.
3. Почистете основата от прах и остатъци, докато стане гладка и чиста.
4. Проверете с дълъг прав профил къде има неравности и ги отбележете с молив.
5. Начертайте план на свободната площ, като отбележите вана, душ, тоалетна, шкафове и сифон.
6. Изчислете приблизителната свободна площ и я сверете с размера на избраната рогозка.
7. Измерете височината на прага и вратата, за да знаете колко може да нарасне подът.
8. Уговорете с електротехника, водопроводчика и фаянсаджията реда, в който ще идват.
9. Запазете етикета и гаранционната карта на рогозката, без да разопаковате кабела.

След приемането по-голямата част от рогозката е скрита под плочките. Затова настоявайте да получите всички записи и проверете работата на отоплението още преди майсторите да си тръгнат.

• гаранционна карта на рогозката със записани стойности на съпротивлението преди полагането, след полагането и след заливането или редене на плочките,
• измерени стойности в рамките на допустимото, посочено от производителя на етикета,
• снимки и скица с положението на кабела, връзката и датчика,
• датчик в тръба със запушен край, без допир с кабела,
• протокол от електротехника с резултатите от измерванията и работеща дефектнотокова защита,
• термостат, който показва температурата на пода и е настроен според вида настилка,
• ясна информация кога и как постепенно да включите отоплението според лепилото и замазката,
• след първото загряване равномерно топла площ без изразено студени или горещи места,
• инструкция за термостата и контакт с монтажната фирма при повреда.