Полагане на паркет на шарка шеврон

На пръв поглед двете шарки си приличат. Разликата е в краищата на дъските. При рибената кост дъските са с прави краища. Те се редят перпендикулярно една на друга и с отместване, затова линията се получава зигзагообразна, като назъбена. При шеврона краищата са срязани косо, обикновено под ъгъл 45° или 60°, и дъските се срещат точно в един връх. Така се получава чиста линия на стрелката, без стъпаловидни отскоци.

Паркетът шеврон обикновено се купува вече срязан във фабриката, в два варианта: леви и десни дъски. Майсторът ги редува по предварителен план. На място се реже главно по краищата до стените, при преходите и около касите на вратите.

При шарка със стрелки основата е още по-важна, отколкото при право редене. Всяка неравност личи като неточна среща на върховете. Замазката трябва да е равна, здрава, без пукнатини и суха.

• Равност: за ориентир обикновено се приема отклонение около 2 mm под двуметров мастар. Ако основата е по-неравна, майсторът я грундира и я изравнява със самонивелираща замазка.
• Влажност: измерва се с уред, най-често с карбидния метод (CM). За циментова замазка обикновено се изисква около 2 CM-%, за анхидритна значително по-малко. При подово отопление изискванията са още по-строги. Решаващи са данните на производителя на лепилото и на паркета.
• Здравина и чистота: ако горният слой на замазката е слаб, повърхността се шлайфа. След това се почиства старателно с прахосмукачка. Прахът под лепилото е една от честите причини дъските да се отлепят.

Преди полагане паркетът трябва да престои няколко дни, обикновено поне два, в помещението, където ще се лепи. Така дървото свиква с температурата и влажността там. Дотогава мокрите процеси, т.е. мазилките и замазката, трябва да са приключили, а в стаята да е нормална стайна температура.

1. Да се измери помещението, да се проверят правите ъгли на стените и да се определи главната ос на шарката. Тя обикновено следва посоката на светлината или най-дългата ос на стаята.
2. Да се отбележи оста върху основата с лазер или с канап и да се планира връзката със съседните помещения.
3. Да се подреди първият ред на сухо, така че краищата до стените да излязат симетрично, без тесни отрезки.
4. Да се нанесе лепило със зъбна маламашка на малък участък. Участъкът трябва да е толкова голям, че да се покрие с дъски, преди лепилото да започне да засъхва.
5. Да се наредят левите и десните дъски така, че върховете да лягат точно на оста, и всяка дъска да се притисне добре.
6. След всеки ред да се проверят посоката на стрелката, плътността на фугите и равността. Малкото отклонение расте с всеки следващ ред.
7. Да се дорежат краищата с циркуляр за ъглово рязане и до стените да се остави разширителна фуга според указанията на производителя.
8. Да се изчака лепилото да се втвърди. При нужда подът се шлайфа и се покрива с лак или масло, ако паркетът не е с фабрично завършена повърхност.
9. Да се монтират первазите и преходните профили.

Шевронът почти винаги се лепи по цялата площ. Използват се еластични лепила без вода, най-често силанови (MS полимери) или полиуретанови. Лепило на водна основа може да накара дървото да набъбне и да се изкриви. Еластичните силанови лепила понасят добре естественото движение на дървото и са обичаен избор и при подово отопление. Двукомпонентните полиуретанови лепила дават много здрава връзка, но трябва да се смесват точно. Разходът се определя от производителя според зъбите на маламашката и равността на основата.

Има и шеврон с клик връзка за плаващ монтаж. При тази шарка обаче той е по-малко стабилен и на по-големи площи се движи повече. Затова майсторите предпочитат лепене.

• Дървесина: в България най-често се избира дъб. Той е твърд и сравнително стабилен по размери. Ясен, орех или екзотични дървесини също са възможни, но изискват по-внимателна преценка.
• Масив или многослоен паркет: масивът може да се шлайфа многократно, но реагира по-чувствително на промени във влажността. Многослойният паркет е по-стабилен и по-подходящ за подово отопление. Колко пъти може да се обновява, зависи от дебелината на горния, износващ се слой.
• Лак или масло: лакът е по-устойчив и се почиства по-лесно. Маслото изглежда по-естествено и може да се поправя на отделни места, но изисква редовна поддръжка.

При подово отопление замазката трябва да се изсуши с отоплението преди полагане. Това става по протокол, който подготвя монтажникът на отоплителната система. След полагането отоплението се включва постепенно.

Най-голямо значение има състоянието на основата. Равна и суха замазка в едно правоъгълно помещение е най-лесният случай за майстора. Работата и времето се увеличават от:

• неравна, напукана или влажна замазка, която трябва да се изравни или да се изчака да изсъхне,
• сложно разпределение с ниши, колони и много врати,
• непрекъсната шарка през няколко помещения, без прекъсване с праг,
• стени, които не са под прав ъгъл, затова краищата се дорязват неравномерно,
• шлайфане и довършване на място вместо фабрично завършена повърхност.

Косите срезове оставят повече отпадък, отколкото правото редене. Имайте това предвид, когато поръчвате материала. В етажна собственост се уговорете предварително с домоуправителя за часовете за шумни работи. Попитайте и дали правилата на сградата не поставят изисквания за шума от стъпки.

За човек без опит тази работа е трудна. Без циркуляр за ъглово рязане, лазер и опит с ъглово редене рискът шарката да се изкриви е голям. Поправката обикновено означава да се извади част от пода.

• Неправилно определена ос: стрелките постепенно се отклоняват от стената или не застават в средата на стаята.
• Лепене върху влажна или неравна основа: под дъските остават кухини, те кънтят и с времето се отлепват.
• Неподходящо лепило: лепилото на водна основа или прекалено твърдото лепило не издържа движението на дървото.
• Липсваща разширителна фуга: подът може да се надигне до стените и до неподвижни препятствия.
• Без престой на материала: след монтажа дървото променя размерите си и във фугите се появяват процепи.
• Засъхнало лепило: дъската се поставя върху вече засъхнало лепило и не залепва по цялата си площ.

При приемането огледайте пода на дневна светлина. Погледнете го и от по-голямо разстояние, например от вратата. Проверете:

• дали стрелките вървят право в уговорената посока и върховете са на една линия,
• дали фугите във върховете са плътни, без видими процепи и разлики във височината,
• дали дъските не кънтят при почукване, защото това показва кухина под тях,
• дали краищата до стените са симетрични и без тесни отрезки,
• дали разширителната фуга е покрита с перваз и первазите са закрепени към стената, а не към пода,
• дали преходите към други подови настилки са равни и профилите стоят здраво,
• дали покритието е без петна, без прах в лака и без непокрити места,
• дали сте получили протокол за влажността на основата, вида на използваното лепило и указания за поддръжка.