Полагане на ламинат и плаващ под

Плаващият под е начин на полагане, а не материал. Най-често така се полага ламинат, но по същия начин се редят и многослоен дървен паркет, винил с клик система и корк. Подходът е сходен, разликите са в детайлите:

• Ламинатът има сърцевина от пресовани дървесни влакна и декоративен слой с печат. Обикновено е дебел приблизително от 7 до 12 мм. Устойчивостта на повърхността показва класът на износоустойчивост (AC). За коридора обикновено се избира по-висок клас, за спалнята стига и по-нисък. Ламинатът не понася вода, най-вече във фугите.
• Многослойният дървен паркет има горен слой от истинско дърво. По-дебел и по-тежък е и реагира по-силно на влага и слънце. Ако горният слой е достатъчно дебел, може и да се шлайфа.
• Винилът с клик система е по-тънък и водоустойчив, затова е подходящ и за кухня или по-влажно антре. Тъй като е тънък, през него се вижда всяка неравност на основата.
• Коркът е топъл и мек под краката, но по-лесно остават следи от тежки мебели.

Когато избирате, мислете и за височината. Подът заедно с подложката повдига нивото с няколко милиметра, понякога с над сантиметър. Ако вратите нямат резерв отдолу, трябва да се скъсят. Ако подът опира в плочки, височината определя вида на преходната лайсна.

Повечето проблеми с плаващия под идват отдолу, а не отгоре. Основата трябва да е:

• суха: новата замазка има нужда от време да изсъхне и влажността ѝ се измерва преди полагане. Допустимите стойности дава производителят на настилката,
• здрава: да не се рони и да не пружинира,
• равна: обикновено се допуска отклонение около 2 мм на 2 м, при винила често по-малко.

Старият мокет, балатумът и остатъците от лепило се махат. По-големите неравности се шлайфат или се изравняват с нивелираща смес. Прашната и попиваща основа се грундира. Върху бетон и замазка се полага пароизолация, тоест полиетиленово фолио със застъпване, като снадките се залепват с тиксо. Отгоре идва подложката. Има и подложки с вградена пароизолация. Върху дървена основа, например стар паркет, пароизолация обикновено не се слага, но следвайте указанията на производителя.

Подложката заглушава шума от стъпки и поема дребни неравности. По-дебелата и по-меката не е непременно по-добра: прекалено меката подложка оставя ламелите да пружинират и ключалките се повреждат по-бързо. При подово отопление е нужна подложка с ниско термично съпротивление, която производителят изрично допуска за отопление. В панелен блок или друга сграда в етажна собственост добрата подложка е и проява на уважение към съседите отдолу.

Пакетите с ламели се оставят обикновено поне 48 часа в помещението, където ще се редят, за да поемат температурата и влажността му. После се планира разположението. Ламелите по правило вървят по дългата стена или по посоката на светлината от прозореца. Снадките в съседните редове се разминават поне с 30 см, а последният ред не бива да излезе твърде тесен. Затова ширината на първия ред често се коригира.

Първият ред се реди с нута към стената, с дилатационни клинове, които пазят разстояние около 10 мм от стените, касите, тръбите и всички други неподвижни препятствия. Ламелите се заключват първо по късата страна, после целият ред се заклопва по дължина. Около тръбите на радиаторите се пробиват отвори, по-големи от тръбата, а изрязаното парче се връща на място и се залепва. Касите на вратите обикновено се подрязват отдолу, за да влезе ламелата под тях.

При големи площи, в дълги коридори и на вратите между стаите подът често се разделя с дилатационен профил. Къде е нужен, определя производителят. Накрая клиновете се вадят и се монтират первазите и преходните профили.

Бързо и лесно се реди в празна правоъгълна стая с равна суха замазка и право полагане. Повече време и умения изискват:

• неравна или влажна основа, която първо трябва да се оправи,
• демонтаж на стария под и извозване на отпадъците,
• много ъгли, ниши, тръби и каси,
• полагане на шарка, например рибена кост,
• стълби, които се облицоват с отделни профили,
• подово отопление, което трябва да се пусне и изпробва преди полагането,
• обзаведена стая, от която трябва да се изнасят мебели.

• Липсваща дилатация. Под, притиснат до стената, се издува при промяна на влажността. Същото става, ако кухненският шкаф е завинтен през ламелите или первазът е закован в пода вместо в стената.
• Запълнена фуга. Дилатационната фуга не се запълва със силикон или шпакловка. Тя остава свободна и се покрива с перваз.
• Неравна основа. Ламелите над вдлъбнатините пружинират, скърцат и ключалките се пукат.
• Пропусната пароизолация върху бетон или полагане върху недоизсъхнала замазка.
• Ламинат в банята. Обикновеният ламинат не е за мокри помещения. Ако искате под с вид на дърво в банята, по-разумният избор е водоустойчив винил или гранитогрес, положен от фаянсаджия.
• Недобре затворени снадки. Малката цепнатина с времето става по-голяма и в нея се събира мръсотия.

Ако основата ви е равна и суха, а стаята е обикновена, можете да се справите и сами. Нужни са ви трион за ламинат, ролетка, ъгъл, дилатационни клинове, блокче за набиване и щанга за последния ред. Първо прочетете указанията на производителя, ключалките се различават при отделните марки.

1. Оставете пакетите поне 48 часа в помещението.
2. Махнете старата настилка, изчистете с прахосмукачка и проверете равнинността с дълга лата.
3. Разстелете пароизолацията със застъпване и залепете снадките.
4. Положете подложката плътно една до друга, без застъпване.
5. Измерете стаята и определете ширината на първия и последния ред.
6. Наредете първия ред с клинове до стената.
7. Заключете следващите редове с разминаване на снадките поне 30 см, а остатъка от края на реда използвайте за начало на следващия.
8. Изрежете отворите за тръбите и подрежете касите.
9. Отрежете последния ред по мярка, като запазите дилатацията, и го доближете с щангата.
10. Извадете клиновете, монтирайте первазите към стената и сложете преходните профили.

Ако искате да местите радиатор или да променяте тръби под пода, това вече не е работа за майстор любител. Тук е нужен водопроводчик.

• подът не пружинира и не скърца при ходене,
• снадките са затворени, без видими цепнатини и разлики във височината,
• снадките в съседните редове са разминати и подът изглежда равномерно,
• около стените, тръбите и касите има дилатация и подът никъде не опира в неподвижно препятствие,
• первазите са закрепени към стената, а не към пода,
• преходните и дилатационните профили са здрави и не се спъвате в тях,
• вратите се отварят, без да търкат,
• останали са ви резервни ламели и указания за поддръжка.