Запълване с акрил около первазите

Основната причина е видът. Когато горната фуга е запълнена, первазът изглежда като част от стената. Неравностите на мазилката или шпакловката изчезват и линията покрай стаята е чиста. Втората причина е практична: в отворения процеп влизат прах, пясък от обувките и дребни насекоми, а с прахосмукачка оттам се чисти трудно.

Обикновено се запълва само горната фуга между перваза и стената. При плаващ под (ламинат, винил с клик система, дървени дъски) фугата между перваза и пода не се запълва. Подът трябва да се движи свободно при промени в температурата и влажността, а уплътнителят би го „заключил“ при перваза. На практика това завършва със скъсан уплътнител или повдигнат перваз. При теракота или залепени подови настилки долната фуга понякога се запълва, но там материалът се избира според това дали на мястото може да пръска вода.

В тубата акрилът и силиконът изглеждат почти еднакво, но всеки е подходящ за различно място.

• Акриловият уплътнител е само леко еластичен, но може да се боядисва. Държи добре на мазилка, гипсокартон, дърво и боядисана пластмаса и се загладжда лесно с вода. Подходящ е за сухи помещения: дневна, спалня, коридор.
• Санитарният силикон е по-еластичен и понася водата по-добре, но обикновено не може да се боядиса. Ползва се там, където при перваза се бърше с мокър моп много често или където може да пръска вода, например в банята или до душа.

С други думи, акрилът не е водонепропусклива бариера. Издържа обикновеното миене на пода, но застоялата вода с времето го размеква. Ако первазът е от масло-импрегнирано дърво или е пластмасов с дървесен цвят, белият акрил ще се вижда. Тогава се избира уплътнител в подходящ нюанс или фугата се запълва само там, където наистина има видим процеп.

Най-лесният случай е нов перваз до прясно боядисана права стена: фугата е тънка и равномерна, стига едно изтегляне и загладжване. Повече време отнема, когато:

• старата фуга е с напукан уплътнител или остатъци от боя, които първо трябва да се изрежат и почистят,
• стената е неравна и фугата на места е широка няколко милиметра, така че уплътнителят се нанася на два пъти,
• стаята е накъсана, с много ъгли, каси на врати и тръби от парното,
• первазът е тъмен, а стената светла, и фугата трябва да се изтегли много точно или с хартиено тиксо,
• фугите трябва да се боядисат след изсъхване.

Ако фугата е по-широка, отколкото може да поеме един слой, в дълбочина първо се поставя уплътнителен шнур от пяна и уплътнителят се нанася върху него. Защо е нужно това? Акрилът леко намалява обема си при съхнене, затова дебелата „наденица“ от уплътнител често хлътва или се напуква.

Тази работа можете да свършите и сами. Трябват ви пистолет за туби, туба акрил, нож, влажна гъба и малко търпение. Работете при стайна температура, повечето производители посочват минималната температура за работа на опаковката.

1. Изрежете с нож стария напукан или отлепен уплътнител и отстранете лющещата се боя.
2. Изчистете фугата с прахосмукачка, забършете я с леко влажна кърпа и я оставете да изсъхне.
3. При нужда залепете хартиено тиксо по стената и по перваза плътно до фугата.
4. Отрежете накрайника на тубата наклонено, така че отворът да отговаря на ширината на фугата.
5. В широките фуги първо натиснете уплътнителен шнур от пяна.
6. Нанасяйте уплътнителя с плавно движение на участъци от около един до два метра, като водите пистолета равномерно и без спиране.
7. Веднага загладете фугата с навлажнен пръст или пластмасова шпатулка до леко вдлъбната форма.
8. Избършете излишния уплътнител с влажна гъба, преди да засъхне, и махнете тиксото, докато уплътнителят е още мокър.
9. Продължете със следващия участък, като в ъглите свързвате с предишното изтегляне.
10. Оставете уплътнителя да изсъхне според указанията на производителя, обикновено от няколко часа до денонощие, и чак тогава го боядисайте.

На практика се повтарят все едни и същи проблеми:

• Запълване върху прах или влага. Уплътнителят държи само за повърхността на мръсотията и след няколко седмици се отлепя.
• Твърде много уплътнител наведнъж. Дебелият слой съхне бавно, напуква се и фугата прилича на изстискана паста, а не на чист преход.
• Незагладен уплътнител. Остават буци, следи от спирането на пистолета и грапава повърхност, по която полепва мръсотия.
• Запълване на долната фуга при плаващ под. Подът губи място за движение и уплътнителят се къса.
• Акрил във влажна среда. До душа или ваната уплътнителят омеква, почернява и пада.
• Боядисване преди изсъхване. Боята върху пресния акрил се напуква и по фугата остават петна.

Огледайте готовата фуга на странична светлина, например с фенерче, поставено на пода. Така се вижда всяка неравност.

• фугата е запълнена по цялата дължина без прекъсвания и дупки,
• повърхността на уплътнителя е гладка, с еднаква ширина и без буци,
• по перваза и стената няма засъхнали петна от уплътнител,
• в ъглите и при касите изтеглянията се свързват чисто,
• уплътнителят държи и от двете страни и не се отлепя при натиск с пръст,
• долната фуга при плаващ под е останала свободна,
• във влажните зони е използван силикон, а не акрил,
• боядисаната фуга е с еднакъв цвят и без пукнатини.