Полагане на дървен под (click/заключваща система)

Паркетчията започва с проверка на основата и подготовка на помещението. Дъските трябва да престоят няколко дни, обикновено поне 48 часа, в стаята, където ще се полагат. Така дървото свиква с температурата и влажността. Обикновено пакетите остават затворени, точните указания дава производителят.

След това се разстила подложката и се избира посоката на полагане. Защо дъските почти винаги вървят по посока на светлината от прозореца? Така фугите се виждат по-малко, а стаята изглежда по-дълга. Първият ред се нарежда до права стена, а между дъската и стената се слагат клинове, които пазят дилатационната фуга. Тя обикновено е около 10 mm, точната стойност е посочена от производителя на пода.

Новата дъска се поставя под ъгъл в надлъжния жлеб и се спуска надолу, докато щракне. Челните връзки според вида на системата се заключват отгоре или леко се дочукват през парче отрязък. Челните фуги в съседните редове се разминават, обикновено поне с 30 cm. Така подът е стабилен и не се получава правилна „стълба“. Последният ред се отрязва по мярка, клиновете се махат и накрая се монтират первазите и преходните лайсни.

Клик връзката е прецизна, затова иска равна, здрава и суха основа. Производителите обикновено допускат отклонение от няколко милиметра на дължина от един до два метра. В много панелни блокове плочите не са съвсем равни, а по-големите неравности се шлайфат или изравняват със саморазливна замазка. Преди замазката основата се грундира, за да се свърже добре с нея.

Стар мокет, балатум или линолеум под дървото по правило се махат, заедно с остатъците от лепило. Мека настилка под плаващия под го кара да пружинира и натоварва ключалките.

Върху бетон или друга минерална основа е нужна пароизолация. Обикновено това е полиетиленово фолио със застъпване и залепени снадки, или подложка, в която пароизолацията вече е вградена. Новата замазка трябва да е изсъхнала достатъчно. Влажността я мери майсторът, а допустимите стойности според вида замазка дава производителят на пода.

Подложките се различават главно по това колко заглушават шума от стъпки и доколко изравняват дребни неравности:

• Подложките от пяна са разпространени, леки и подходящи за повечето сухи помещения.
• Корковите подложки заглушават добре шума, но сами по себе си не пазят от влага.
• Комбинираните подложки съчетават шумоизолация и пароизолация в една лента.

При подово отопление използвайте под и подложка, за които производителят изрично е посочил, че са подходящи. Твърде дебела подложка излишно спира топлината.

Най-лесно е в правоъгълна стая с равна основа, без тръби и с малко врати. Работата се удължава, когато има:

• неравна или влажна основа, която първо трябва да се оправи и да изсъхне,
• сложна форма на стаята с ниши, колони и скосени стени,
• тръби от радиатори, при които дъските се пробиват и отворите се покриват с розетки,
• много врати, където касите се подрязват и се слагат преходни лайсни,
• стъпала и преходи към плочки с различна височина,
• големи площи, за които производителят изисква дилатационен профил,
• полагане в обитаван апартамент, където мебелите трябва да се местят.

• Липсваща дилатационна фуга. Дървото работи. Ако опре в стена, каса или тръба, подът се надига. На практика често фугата я „изяжда“ тежък гардероб или плътно завинтен перваз.
• Плаващ под, закрепен неподвижно. Кухненски шкафове или вграден гардероб върху дъските притискат пода и му пречат да се движи. Такива мебели се монтират преди полагането или подът около тях се завършва с фуга.
• Неравна основа. Дъските над вдлъбнатината пружинират, ключалките се натоварват и се появяват скърцане и процепи.
• Недозаключени връзки. Връзка, която не е щракнала докрай, с времето се отваря. Ако се чука директно по ръба на дъската, ключалката се поврежда.
• Липсваща пароизолация върху бетон. Влагата от основата стига до дървото и дъските започват да се извиват.
• Дърво във влажни помещения. В баня или сауна дървен плаващ под обикновено не се слага.

Клик под в суха стая с правилна форма може да положи и сръчен човек без опит. Трябват ви трион, ролетка, ъгъл, клинове, гумен чук и накрайник за дочукване. Винаги прочетете инструкцията на производителя, защото системите се различават.

1. Оставете пакетите с дъските да се аклиматизират в стаята според указанията на производителя.
2. Махнете старата мека настилка, почистете и изсмучете основата с прахосмукачка.
3. Проверете равността с дълга мастарка и изравнете неравностите.
4. Върху бетон положете пароизолация със застъпване и залепете снадките.
5. Разстелете подложката с ленти една до друга, без застъпване.
6. Измерете ширината на стаята и разпределете редовете така, че последният да не е твърде тесен.
7. Подрежете касите на вратите на височината на дъската с подложката.
8. Наредете първия ред с нут към стената и сложете клинове за дилатационната фуга.
9. Свързвайте следващите редове и разминавайте челните фуги според препоръката на производителя.
10. При тръбите пробийте отвори, по-големи от тръбата, и залепете обратно отрязаното парче.
11. Отрежете последния ред по мярка и запазете фугата до стената.
12. Махнете клиновете и закрепете первазите към стената, не към пода.
13. Монтирайте преходните лайсни на вратите и на границата с друга настилка.

• връзките са затворени по цялата дължина и дъските не подскачат в тях,
• подът не пружинира и не скърца при ходене,
• по всички стени, каси и тръби е запазена дилатационна фуга,
• первазите са закрепени към стената и не притискат пода,
• преходните лайсни стоят здраво и не образуват опасно стъпало,
• челните фуги са разминати и не правят правилна шарка,
• последният ред не е видимо по-тесен от останалите,
• повърхността е без драскотини, отчупени ръбове и следи от дочукване,
• вратите се отварят свободно и не опират в пода,
• получили сте останалите дъски и указанията за поддръжка от производителя.