Полагане на винилова подова настилка (клик)

В магазините под името клик винил ще срещнете основно два вида ламели. По-тънките гъвкави ламели от чист винил са приятни при ходене, но показват всяка неравност на основата. Твърдите ламели с минерална сърцевина, често обозначавани като SPC или rigid, са по-здрави и покриват по-добре дребните неравности. Ако основата е по-стара, например в панелен блок, твърдият вид обикновено се представя по-добре.

Винилът като материал понася водата, но плаващият под има фуги покрай стените. Ако вода проникне под краищата, тя остава под настилката. За кухня или коридор клик винилът е добър избор. За баня го използвайте само ако производителят изрично го позволява, и не директно до душ без корито.

Повечето клик винили могат да се полагат върху подово отопление. Производителят обаче обикновено ограничава температурата на повърхността, често до около 27 °C, и изисква подложка с ниско топлинно съпротивление. Проверете това, преди да купите настилката.

Защо толкова се говори за основата? Клик връзката държи само когато ламелата лежи с цялата си площ. Върху издутина или в дупка връзката се огъва и с времето се пука или се отваря.

• Стари настилки: мокетът, мекият линолеум и остатъците от лепило трябва да се махнат. Здрави и равни плочки обикновено могат да останат, а широките фуги се запълват с шпакловка.
• Равност: производителите обикновено допускат отклонение около 2 mm на метър. Изпъкналите места се шлайфат, а по-големите неравности се изравняват със саморазливна замазка.
• Влажност: новата замазка трябва да изсъхне достатъчно. При съмнение влажността се измерва, преценката на око не стига.
• Здравина и чистота: основата не бива да се рони или да поддава. Преди полагането я изчистете с прахосмукачка.

Подложката заглушава шума от стъпки и изравнява дребните несъвършенства. Много твърди ламели обаче вече имат залепена подложка отдолу. Слагайте допълнителна подложка под тях само ако производителят го разрешава. Иначе подът ще пружинира под краката и връзките ще се претоварват. Върху бетонна основа, особено на партерен етаж, под настилката се поставя паробариера: отделно фолио или подложка, която вече я съдържа. В етажна собственост мислете и за съседите отдолу. Добрата подложка срещу шум от стъпки е проява на уважение, а шумните работи планирайте според правилата на сградата и предупредете домоуправителя.

Клик винилът е от работите, с които може да се справи и сръчен любител. Ще ви трябват остър макетен нож, ъгъл, ролетка, дилатационни клинове, гумен чук с набивач и трион за подрязване на касите.

1. Оставете пакетите в помещението обикновено 24 до 48 часа според производителя, за да свикнат с температурата.
2. Проверете основата с мастар, изравнете неравностите и почистете праха.
3. Разстелете паробариерата и подложката според указанията, долепете лентите една до друга и ги залепете с тиксо.
4. Изберете посоката на ламелите, обикновено по посока на светлината от прозореца, и разпределете помещението така, че последният ред да не стане твърде тесен.
5. Подрежете дървените каси на вратите на височината на настилката с подложката, за да може ламелата да влезе под тях.
6. Положете първия ред до стената и с клиновете оставете дилатационна фуга, обикновено 5 до 10 mm.
7. Поставяйте всяка следваща ламела под ъгъл в предишния ред и я спускайте, докато връзката щракне.
8. Разминавайте челните връзки между редовете, според производителя обикновено с поне 30 cm.
9. Режете ламелите, като надраскате с ножа от горната страна и пречупите. При препятствия първо направете шаблон.
10. Около тръбите на радиаторите пробийте отвор малко по-голям от тръбата, за да остане фуга.
11. Накрая махнете клиновете и монтирайте первазите към стената, не към пода.
12. Поставете преходните и завършващите лайсни при вратите и при други настилки.

Правоъгълна стая с равна основа и една врата е лесен случай. Работата и времето се увеличават при:

• неравна или влажна основа, която трябва да се шлайфа, шпаклова и да се изчака да изсъхне,
• махане на стари настилки и лепило,
• много ъгли, ниши, тръби и врати с каси за подрязване,
• стълби, които се облицоват отделно и бавно,
• големи площи и дълги коридори, където производителят обикновено изисква прекъсване с дилатационен профил, често и при всяка врата,
• изнасяне на мебели и освобождаване на помещението.

В практиката често се случва подът да е притиснат плътно до стена, под каса или около тръба и да няма накъде да се разширява. През лятото той се надига и връзките се отварят. Същия проблем създава кухненски шкаф, поставен върху плаващия под, или перваз, завинтен в ламелите. Кухнята стъпва върху основата, а настилката стига само до нея.

Други чести грешки:

• недонатиснати връзки, които с времето се отварят и остава процеп,
• полагане върху неизравнена основа, при което ламелите пружинират и тракат при ходене,
• двойна подложка под ламели с вградена подложка,
• липсваща паробариера върху бетон,
• челни връзки в съседни редове твърде близо една до друга, което отслабва настилката,
• пропуснати преходни лайсни, заради които краищата на ламелите се белят и във фугите влиза мръсотия.

При приемането на работата минете бавно и внимателно по пода, включително в ъглите и при вратите.

• връзките са затворени по цялата дължина и никъде няма процеп,
• ламелите не пружинират, не тракат и не скърцат при ходене,
• челните връзки в редовете са достатъчно разминати,
• дилатационните клинове са махнати, а фугите покрай стените са скрити от первази,
• первазите са закрепени към стената, не към пода,
• около тръбите фугите са покрити с розетки,
• под касите настилката е вкарана, но не е заклещена,
• при вратите и преходите лайсните са здраво закрепени и не се клатят,
• повърхността е без драскотини, отпечатъци и остатъци от лепило,
• получили сте информация за модела и декора на настилката, а при възможност и резервни ламели за бъдещ ремонт.