Полагане и лепене на паркетни дъсчици

Новите дъсчици идват от доставчика с еднаква дебелина и влажност. Масивният паркет обикновено е с дебелина около 14 до 22 мм. По-дебелата дъсчица издържа повече шлайфания през живота на пода. По-тънката е по-подходяща за подово отопление, защото пропуска по-добре топлината. Най-често се използва дъб, след него бук и ясен. Букът е красив, но реагира силно на промени във влажността и „работи“ повече, затова е по-малко подходящ за отопляеми подове.

Старите дъсчици при реставрация се вадят внимателно, почистват се от старото лепило или битум, сортират се, а повредените се заменят. На практика често се оказва, че част от перата или нутовете са счупени, а някои дъсчици са изтънели след предишни шлайфания. Затова работата върви по-бавно и резултатът зависи от състоянието на дървото. Наградата е запазеният характер на стария дом. Ако под старите дъсчици има черно битумно лепило, проверете какъв е съставът му. По-старите катранени лепила могат да съдържат вредни вещества и отстраняването им е работа за специалисти.

И най-хубавото дърво няма да издържи върху лоша основа. Замазката трябва да е здрава, да не се рони и да не прашее, и трябва да е равна. Обикновено се посочва отклонение не повече от около 2 мм под 2-метров мастар. При рибена кост равнината е още по-важна, защото всяка неравност личи по фугите.

Ключова е остатъчната влажност на замазката, която се измерва с карбиден метод (CM). За циментова замазка обикновено се посочва граница около 2 CM %, за анхидритна около 0,5 CM %. При подово отопление производителите на лепила често изискват още по-ниски стойности. Ако замазката е влажна, дървото попива влагата и подът може да се надигне или да се отлепи.

Неравностите се изравняват със саморазливна замазка. Преди и след нея основата се грундира според указанията на производителя на лепилото. Грундът укрепва повърхността и подобрява сцеплението. Накрая основата се изпрахосмуква старателно.

Дъсчиците трябва да престоят в помещението поне 48 часа, а по-добре няколко дни, при температура около 18 до 22 °C и влажност на въздуха около 45 до 60 %. В помещението вече не бива да има строителна влага от мазилки или замазки.

Преди да започне, паркетчията прави план за редене: определя посоката, началната линия и как подът ще продължи между помещенията. Дъсчиците обикновено се ориентират по дългата стена или по посоката на светлината от прозореца. Защо е важно? Така фугите се виждат по-малко и помещението изглежда по-спокойно.

1. Лепилото се нанася с назъбената шпакла, която предписва производителят, и винаги само върху площ, която може да се покрие веднага.
2. Дъсчиците се нареждат в прясното лепило по плана и се набиват през блокче, за да не се повреди ръбът.
3. Покрай стените се оставя разширителна фуга, обикновено около 10 до 15 мм, с помощта на клинове.
4. По време на работа се проверяват равнината, правотата на редовете и плътността на фугите.
5. Крайните дъсчици се подрязват при стените, касите и тръбите.
6. Подът се оставя на спокойствие, докато лепилото се втвърди. По него обикновено може да се стъпва след 12 до 24 часа, а шлайфането започва по правило след 48 до 72 часа, в зависимост от вида лепило.

Използват се главно полиуретанови и MS полимерни или силанови лепила. По-еластичните видове понасят по-добре движението на дървото, затова са подходящи при подово отопление. След втвърдяването следва шлайфане на няколко етапа, запълване на фугите с кит, смесен с прах от шлайфането, и покритие с лак, масло или восък. Тези работи в ценоразписа често са отделни позиции.

Най-лесно е реденето на ивици, тоест класическата подредба. Рибена кост, двойна рибена кост или шахматна дъска изискват точно измерване, повече рязане и повече време. Работата се удължава и в накъсано помещение с ниши, колони и много преходи, при неравна основа, която трябва да се изравни, и при твърди екзотични дървесини, които се режат по-трудно. При реставрация на стар паркет се добавят почистването и сортирането. Обратно, равна и суха замазка, просто правоъгълно помещение и нови дъсчици с точен профил ускоряват работата.

При подово отопление преди полагането трябва да се направи пробно загряване на замазката, което я изсушава и проверява. След полагането отоплението се пуска постепенно, с по няколко градуса на ден. Повърхността на пода обикновено не бива да надвишава около 27 °C, а точните стойности определят производителите на паркета и на отоплението.

В жилищна сграда в етажна собственост помислете и за съседите: шлайфането и рязането са шумни. Добре е да уведомите домоуправителя и съседите кога ще се работи и да спазвате часовете за почивка според правилника на сградата.

• лепене върху замазка, без да е измерена влажността,
• пропуснат грунд, който отслабва сцеплението,
• липсваща или запълнена разширителна фуга покрай стените, заради която подът се надига,
• неравномерно нанесено лепило, при което под дъсчиците остават кухини, които тракат или скърцат при ходене,
• пропусната аклиматизация, след която се появяват фуги,
• при големи площи, приблизително над 8 до 10 м в една посока, липсваща разширителна фуга или преходен профил.

Преди шлайфането и след завършването обходете пода и проверете:

• дъсчиците не се движат под крака и не кънтят кухо при почукване,
• ръбовете не са надигнати и фугите са плътни,
• рисунъкът е правилен, а редовете са прави и при поглед отстрани срещу светлината,
• разширителната фуга по периметъра е свободна, без лепило и замърсявания,
• преходите между помещенията са решени с профил или разширителна фуга,
• имате от изпълнителя запис за измерената влажност на основата и вида на използваното лепило,
• при подово отопление имате записан начина на постепенно пускане на отоплението.