Повторно редене и лепене на стар паркет (реставрация)

Масивният паркет от дъб, бук или ясен издържа десетилетия и може да се шлайфа неколкократно. Ако дъсчиците са здрави и нутът и перото са запазени, повторното редене е разумен избор. Запазвате оригиналния вид, патината и шарката, която пасва на старите врати и каси. Освен това не се трупат излишни отпадъци.

Повторното редене има смисъл най-вече когато:

• паркетът е масивен и повечето дъсчици са с незасегнати връзки,
• подът има историческа или естетическа стойност,
• искате еднакъв вид с останалите стаи,
• основата под пода трябва да се ремонтира, но дървото е в добро състояние.

Ако дъсчиците са гнили, нападнати от дървояд или дълго време са били мокри, повечето пъти е по-разумно поне част от пода да се смени. Същото важи, когато след предишни шлайфания дебелината им е станала твърде малка.

Качеството на реставрацията зависи до голяма степен от подготовката. Самото лепене е едва втората половина от работата.

1. Внимателен демонтаж: дъсчиците се свалят на ръка, с фини инструменти, за да не се счупят нутът и перото.
2. Почистване на долната страна: от долната страна и от ръбовете се махат остатъците от старо лепило, битум или кит. Така новото лепило държи добре и дъсчицата лежи равно.
3. Сортиране: проверяват се размерът, височината и повредите на всяко парче. Спуканите и непълните дъсчици се отделят или се слагат до стените, където ще ги покрие первазът.
4. Аклиматизация: дъсчиците трябва да престоят няколко дни, обикновено поне 48 часа, в помещението, където ще се редят, при нормална стайна температура и влажност.
5. План на редене и сухо подреждане: паркетистът определя оста на шарката, връзките между стаите и мястото, откъдето ще започне. Част от дъсчиците подрежда на сухо, за да провери дали си пасват.
6. Лепене: лепилото се нанася с назъбена шпакла върху основата, дъсчиците се нареждат по шарката, притискат се и се доуплътняват с гумен чук. През цялото време се проверяват равнината и посоката на шарката.
7. Втвърдяване: подът се оставя на спокойствие, докато лепилото се втвърди. Обикновено това са 12 до 24 часа, при някои лепила и повече. Точното време се определя от производителя.

След втвърдяването идват шлайфането, фугирането с кит и покритието. Често ги прави същият паркетист, но в ценоразписа обикновено са отделни позиции.

Защо не става каквото и да е лепило за дърво? Масивният паркет „работи“ при промени във влажността и лепилото трябва да издържа тези движения. Днес за масивен паркет най-често се използват безводни силанови лепила (MS или SMP полимери) и полиуретанови лепила. Дисперсионните лепила съдържат вода, от която дървото може да набъбне. Затова се използват само там, където производителят изрично ги разрешава за дадения формат и вид дърво.

Основата трябва да е здрава, равна, чиста и суха:

• Бетонна или циментова замазка се почиства от прах преди лепенето, а остатъчната влажност се измерва. Грундът се избира според лепилната система.
• Анхидритна замазка обикновено се шлайфа и прахосмуква, тъй като е чувствителна към влага.
• OSB и гипсофазерни плоскости трябва да са здраво закрепени, без да пружинират, и с изравнени фуги.

Ако старата основа е силно неравна, се прави изравнителна шпакловка или сух под от гипсофазерни плоскости.

Трудът при реставрация варира много повече, отколкото при редене на нов паркет. По-бързо върви, когато:

• дъсчиците са лепени само с лепило, което се отделя лесно,
• повечето парчета са цели и с еднакъв размер,
• шарката е проста, например прави ленти,
• стаята е правоъгълна и без много изрязвания.

Повече време отнема, когато отдолу има дебел слой битум, когато трябва да се допълнят липсващи парчета от същото дърво и със същия профил, или когато шарката е рибена кост, диагонал или с рамки. Начупените стаи с ниши и каси също означават много прецизно рязане.

В по-старите тухлени и панелни сгради паркетът често е лепен на битум. Внимавайте със старите лепила. Старите битумни и катранени лепила може да съдържат вредни за здравето вещества, а в редки случаи в старите подови слоеве се среща и азбест. Ако имате съмнение, дайте проба за изследване. Премахването на азбест може да извършва само фирма с нужната правоспособност.

• Невнимателен демонтаж. При изкъртване с длето перото често се отчупва и от добрата дъсчица остава отпадък.
• Лошо почистена долна страна. Остатъците от битум правят неравности, дъсчицата пружинира или след време се откъсва.
• Пропусната аклиматизация. Дъсчици, които са стояли в мазе или гараж, съхнат след лепенето и фугите се отварят.
• Неподходящо лепило или твърде малко лепило. Остават кухи места, които чукат или скърцат при ходене.
• Липсваща разширителна фуга до стените. Дървото няма накъде да се разширява и подът може да се надигне.
• Изместена ос на шарката. При рибената кост малко отклонение в началото се умножава и в средата на стаята вече не може да се поправи, без да се разглоби редът.

Преди шлайфането или при приемането на работата минете бавно и внимателно по пода. Струва си да проверите, че:

• дъсчиците не чукат, не пружинират и не скърцат при пристъпване,
• шарката държи посоката и оста съвпада с вратата или с основната стена,
• връзките между стаите са плавни и без разлики във височината,
• до стените е оставена разширителна фуга, която ще покрие первазът,
• от прясните фуги не изтича лепило и повърхността не е изцапана с него,
• допълнените дъсчици са със същия размер и профил като старите,
• паркетистът ви е казал какво лепило е използвал и кога може да се шлайфа.