Бетониране на фундаментна плоча с дебелина 150 мм

Дебелината на плочата не е въпрос на вкус. Тя зависи от натоварването, от носимоспособността на почвата, а при жилищни сгради от конструктора в проекта. В ценоразписа има три обичайни дебелини. Разликата между тях е най-вече в това колко може да носи плочата и колко бетон отива в нея.

Плоча с дебелина 100 мм

Подходяща е за леки постройки и площи без голямо точково натоварване: под на градинска барака, навес за дърва, склад за инструменти или тераса, по която само се ходи. Често служи и като подложен бетон под следващи пластове. На квадратен метър обикновено отиват 0,1 м³ бетон.

Плоча с дебелина 150 мм

Това е най-използваната дебелина. Избира се под гаражи за лек автомобил, работилници, по-големи градински постройки, по-малки сглобяеми къщи и подове, на които стоят тежки неща. С качествена армировъчна мрежа и добре уплътнена основа понася обичайното натоварване без проблем. Разходът на бетон е приблизително 0,15 м³ на м².

Плоча с дебелина 200 мм

Използва се при къщи, които стъпват директно на фундаментна плоча, под зидани носещи стени, при по-слаба почва и под тежка техника. Често има два пласта армировка и удебелени ръбове под носещите стени. Разходът е приблизително 0,2 м³ на м². При къща дебелината, класът на бетона и армировката винаги се определят от конструктора.

Бригада, която пристига на неподготвен изкоп, или чака, или бетонира върху лоша основа. И двете не са добре. Преди бетонирането трябва да са завършени следните неща.

Основа и уплътняване

От площта се маха хумусът, корените и меката пръст, докато се стигне до здрав, ненасипван терен. След това се насипва чакъл или трошен камък, обикновено фракция 0/32 или 0/63, с дебелина приблизително от 150 до 300 мм според почвата. Уплътнява се с виброплоча на пластове, а не цялата дебелина наведнъж. При глинеста почва или насипи е разумно под чакъла да се постави геотекстил, за да не потъва чакълът в пръстта.

Защо толкова се набляга на уплътняването? Бетонът е здрав, но само ако лежи върху основа, която не мърда. Когато чакълът с времето слегне, плочата губи опора и се пука. Такива пукнатини се появяват след месеци, когато върху плочата вече има под или стени.

Кофраж и кота

Ръбовете на плочата се оформят с кофраж от дъски, греди или системни елементи. При плочи с топлоизолация понякога се използва изгубен кофраж от XPS. Кофражът трябва да е здраво закрепен, защото прясният бетон го натиска навън. Горният ръб се нивелира с нивелир или лазер на точната височина. При плоча от 150 мм обикновено се отбелязват и няколко помощни коти в средата на площта.

Армировка

Най-често се използва заварена армировъчна мрежа. Важно е тя да не лежи върху чакъла. Поставя се върху пластмасови или бетонни дистанционери, за да може бетонът да я обвие от всички страни. Бетонното покритие обикновено е от 30 до 50 мм според проекта. Мрежите се застъпват поне с едно каре, а при жилищни сгради според армировъчния чертеж. При плоча от 200 мм с два пласта горната мрежа се държи над долната със стоманени столчета.

Отвори за тръби, заземител и изолации

Всичко, което ще минава през плочата, трябва да е поставено предварително: канализацията, водопроводното отклонение, защитните тръби за ток и интернет, евентуално изводът за термопомпа. Водопроводчикът и електротехникът трябва да са минали преди бетонджиите. Електротехникът полага фундаментния заземител, обикновено поцинкована шина, която е част от заземяването на сградата. Тази работа трябва да се извършва само от правоспособен електротехник.

При жилищни сгради трябва предварително да е ясно къде ще бъде хидроизолацията и къде топлоизолацията. Понякога те са под плочата, понякога върху нея. Под плочата обикновено се полага полиетиленово фолио, което не позволява циментовото мляко да изтече в чакъла.

Достъп за автобетоновоза и помпата

Автобетоновозът е тежък и има нужда от здрав път. Ако не може да даде на заден ход до кофража, трябва да се поръча бетон помпа. Уговорете предварително къде ще застане помпата, дали не ѝ пречат въздушни кабели и дървета и дали трябва да предупредите съседите, че улицата ще е затворена. Ако живеете в етажна собственост и плочата е в общия двор, съгласувайте деня с домоуправителя.

При подготвена площ всичко върви бързо и в ясен ред. Плоча от 150 мм върху няколко десетки квадратни метра обикновено се бетонира за една сутрин.

1. Проверка преди началото: бригадата проверява котите на кофража, мрежата върху дистанционерите и отворите за тръби. При жилищни сгради често проверява и техническият ръководител.
2. Навлажняване: в топло време основата и кофражът леко се навлажняват, за да не изтеглят водата от пресния бетон.
3. Полагане: бетонът се разпределя равномерно от единия ъгъл, а не на една купчина, от която после се разтегля с гребла на голямо разстояние.
4. Уплътняване: с иглен вибратор или виброрейка от бетона се изкарва въздухът. Така се запълват местата около армировката и до кофража.
5. Изтегляне на кота: рейка или виброрейка се движи по кофража и помощните коти, докато площта стане равна.
6. Обработка на повърхността: според бъдещото предназначение повърхността се оставя грапава, заглажда се ръчно с маламашка или след втвърдяване се пердаши машинно.
7. Грижа за бетона: веднага щом повърхността позволи, плочата се покрива с фолио или започва поливане.

При машинно пердашене се чака бетонът да стегне толкова, че при стъпване кракът да потъва само с няколко милиметра. През лятото това става след няколко часа, през пролетта и есента значително по-късно. Затова бригадата понякога остава до вечерта.

Клас на бетона

При по-малки плочи под градински постройки обикновено се използва бетон C16/20 или C20/25. За гаражи и жилищни сгради типичен е C20/25 до C25/30. Ако плочата ще е навън и изложена на замръзване или на сол, например при входа на гараж, бетонът трябва да има и подходящ клас по въздействие на околната среда според БДС EN 206. Класът се определя от проекта. Ако нямате проект, бетоновият възел ще ви посъветва при поръчката, ако кажете за какво ще служи плочата.

Консистенция

За плочи обикновено се поръчва бетон с консистенция S3 или S4, който лесно се разстила и уплътнява. На обекта в него не се добавя вода. По-рядкият бетон наистина се работи по-лесно, но има по-ниска якост и се свива повече. Ако е нужен по-течен бетон, например заради помпата, той се поръчва с добавка директно от бетоновия възел.

Армировка: една мрежа, две мрежи или фибри

Една заварена мрежа в долната третина до половината на дебелината е достатъчна за повечето плочи от 100 и 150 мм. Две мрежи, горе и долу, се слагат при по-дебели и по-натоварени плочи, типично при 200 мм под къща. Фибробетонът със стоманени или полипропиленови фибри ограничава дребните пукнатини от съсъхване и при някои промишлени подове замества мрежата. При фундаментна плоча на къща обаче за него може да реши само конструкторът.

Повърхност според това, което ще дойде отгоре

Ако върху плочата ще се зида и ще се полага замазка, стига равна, грапава повърхност. Ако плочата ще е директно под на гараж или работилница, си струва машинното пердашене, при нужда с посипка, която увеличава устойчивостта на износване. При външна тераса повърхността често леко се награпява с метла, за да не е хлъзгава, когато е мокра.

Въпреки че позицията в ценоразписа се смята на квадратен метър, две плочи с еднаква площ могат да се различават значително по трудност. Работата се улеснява от:

• добър достъп, при който автобетоновозът стига до кофража,
• проста правоъгълна форма без издатини,
• завършена и проверена подготовка: основа, кофраж, армировка и отвори,
• меко време, без мраз, жега и дъжд.

Работата се усложнява от:

• нужда от бетон помпа, например при двор зад къщата или на склон,
• начупена форма, удебелени ръбове и много тръби, около които бетонът се уплътнява на ръка,
• малко количество бетон, при което автобетоновозът не тръгва пълен и бетоновият възел начислява доплащане,
• по-сложна обработка на повърхността, най-вече машинно пердашене, заради което бригадата трябва да чака,
• работа през зимата или в жега, когато са нужни бетон с добавки, покриване и по-дълга грижа.

По-голямата дебелина увеличава разхода на бетон и отчасти работата по уплътняване. При плоча от 200 мм с две мрежи и проверката, и самото полагане отнемат повече време. В офертите насипът, кофражът и армировката често са отделни позиции. Затова при сравняване на оферти проверете какво точно включва всяка.

Подготовката, тоест изкопът, насипът, уплътняването, кофражът и армировката, при плоча под гараж или малка къща обикновено отнема няколко дни. Самото бетониране трае от половин до един ден, заедно с обработката на повърхността.

Бетонът се втвърдява постепенно. След ден-два по плочата може внимателно да се ходи. Кофражът обикновено се маха след два до три дни. Зидането като правило започва след около седмица, при хладно време по-късно. Проектната якост бетонът достига обикновено след 28 дни. Затова пълното натоварване, например с кола в гаража, отложете поне дотогава.

Грижата за бетона често се подценява, а тя решава какъв ще е повърхностният слой. Бетонът има нужда от вода, за да се втвърди. Когато слънцето и вятърът я изпарят твърде бързо, повърхността се напуква и после прашее. Затова поне първите седем дни поддържайте плочата влажна: покрита с фолио, с геотекстил, който се полива, или третирана със защитно покритие според производителя. През лятото не поливайте със студена вода в най-голямата жега, а сутрин и вечер.

При температури под приблизително +5 °C се бетонира само с мерки: бетон с добавка, топлоизолиращо покритие и никога върху замръзнала основа. При жеги над приблизително +30 °C е по-добре да се започне рано сутринта.

Повечето грешки не се виждат веднага. В деня на бетонирането плочата изглежда добре, а проблемът се показва след година.

• Неуплътнен насип: плочата сляга неравномерно, появяват се пукнатини през цялата дебелина и се чупят плочките и настилките отгоре.
• Мрежа, легнала върху чакъла: армировката не е в бетона, а под него. Не работи и с времето корозира. Плочата се държи, все едно не е армирана.
• Вода, добавена в бетона на обекта: по-ниска якост, по-голямо съсъхване, повече пукнатини и прашаща повърхност.
• Слабо вибриране: чакълести гнезда по ръбовете и под армировката, през които по-късно се качва влага.
• Забравен отвор за тръба: последващо пробиване с диамантена корона или къртене, при което се нарушават армировката и изолацията.
• Неравна площ: при зидане с прецизни блокове първият ред трябва да се изравнява, а при под се налага по-дебела замазка.
• Липса на грижа за бетона: мрежа от фини пукнатини по повърхността, които се появяват още в първите дни.
• Липсващи фуги при големи външни площи: при тераси и дворове бетонът се пука сам там, където поиска. Затова фугите за съсъхване обикновено се нарязват в рамките на един до два дни след бетонирането.

Фундаментната плоча на къща оставете на специалисти, тя е носеща конструкция по статическо изчисление. Малка плоча от 100 до 150 мм под градинска барака, навес или място за кофи за боклук обаче можете да направите и сами, ако имате помощник и поръчате бетон от бетонов възел. Ръчното бъркане на по-голямо количество е изтощително, а бетонът става неравномерен.

1. Очертайте площта с канап и колчета, проверете диагоналите с ролетка.
2. Изкопайте хумуса приблизително на дълбочина колкото плочата плюс насипа.
3. Насипете чакъл и го уплътнете на пластове с наета виброплоча.
4. Направете кофраж от дъски, закрепете го с колчета и го нивелирайте с нивелир или лазер на точната височина.
5. Положете полиетиленово фолио и поставете заварената мрежа върху дистанционери.
6. Изчислете обема: площта по дебелината, плюс приблизително 5 до 10 % резерв.
7. Поръчайте бетон с подходящ клас и уговорете достъпа на автобетоновоза.
8. Разстелете бетона, набодете го или го уплътнете с вибратор и го изтеглете с рейка по кофража.
9. Загладете повърхността с маламашка или я награпете с метла.
10. Покрийте плочата с фолио и я поддържайте влажна поне седмица.

При работа с пресен бетон носете ръкавици, гумени ботуши и защита за очите. Циментовото мляко е алкално и при по-дълъг контакт изгаря кожата.

Огледайте плочата ден-два след бетонирането и още веднъж, преди върху нея да започнат зидари или подови майстори. Пазете документите, ще ви трябват при евентуална рекламация.

• размерите и диагоналите отговарят на проекта,
• котата на горния ръб съвпада с репера,
• равнината е проверена с двуметрова рейка, без по-големи вдлъбнатини,
• всички тръби и отвори са на мястото си, не са залети и не са изместени,
• фундаментният заземител е изведен там, където електротехникът има нужда от него,
• ръбовете след декофриране са без чакълести гнезда и отчупвания,
• повърхността е без пукнатини, които се усещат с нокът,
• предадени са документите от бетоновия възел с класа и количеството бетон,
• има снимки на армировката и тръбите преди бетонирането,
• грижата за бетона е уговорена и спазена.