Изработка на кофраж за основи и стени

В ценовите листи кофражът обикновено се измерва в квадратни метри площ, която е в пряк допир с бетона. При стена затова се смятат и двете страни. Стена с дължина десет метра и височина един метър прави приблизително двадесет квадратни метра кофраж, а не десет. При ивична основа се смятат страничните стени, ако се кофрират, а при плоча само нейният външен ръб.

Преди да подпишете договор, проверете какво точно влиза в позицията. Обикновено това са:

• монтаж на кофража, заедно с укрепването, разпънките и тирантите,
• декофриране, тоест демонтаж след втвърдяването на бетона,
• почистване и извозване на кофражния материал,
• материал: собствени дъски на фирмата, наем на системен кофраж или материал, който осигурявате вие.

На практика често се случва една фирма да смята декофрирането отделно, а друга да го е включила. Офертите тогава изглеждат различни, макар че са за една и съща работа. Не забравяйте и отворите за инсталации, ъглите и издатините. Офертата трябва ясно да казва дали са включени.

Традиционен дървен кофраж

Прави се от иглолистни дъски, обикновено с дебелина около 24 до 25 мм, или от водоустойчив шперплат, свързан с греди, летви и колове. Изработва се направо на място според формата на сградата. Предимството му е гъвкавостта: справя се с дъги, наклонени стени, неправилни очертания и малки обеми, за които не си струва да се докарва система. Недостатъкът е, че е трудоемък, изразходва повече материал и оставя по-груба повърхност с отпечатъци и фуги между дъските. При основи, които ще останат под земята, това не пречи.

Системен рамков кофраж

Състои се от стоманени или алуминиеви рамки с поставена кофражна плоскост, които се свързват със скоби и се стягат с тиранти. По обектите често се виждат системи на производители като Peri или Doka, но има и много други. Монтажът е бърз, стените излизат прави, а повърхността чиста. Кофражът издържа и по-голям натиск на бетона. Подходящ е за прави стени на сутерен, за по-дълги подпорни стени и навсякъде, където стената няма да се мазва. Най-често се взема под наем, затова доброто планиране е решаващо. Всеки излишен ден на обекта струва нещо.

Кофраж от греди и едроразмерни плоскости

Това е междинно решение: дървени кофражни греди, често тип H20, и трислойни или филмирани плоскости. Използва се при по-високи стени и там, където рамките не пасват на размерите. При еднофамилни къщи се среща по-рядко.

Загубен кофраж

Често се използват кофражни блокчета. Това са кухи бетонни блокове, които се нареждат на сухо, армират се и се заливат с бетон. Те остават в стената завинаги. При сутерени се срещат и блокове от експандиран полистирол или от дървобетон, които директно дават и топлоизолация. Нищо не се декофрира и работата се върши от по-малка бригада. Такава стена обаче обикновено се води в ценовата листа като отделна позиция, а не като кофраж в квадратни метри. При по-здрава почва ивичните основи често се бетонират направо в изкопа без кофраж. Условието е почвата да е свързана, а стените на изкопа прави.

Как да решите

При ивични основи в свързана почва често кофраж не е нужен изобщо. Кофрира се частта над терена или там, където почвата се рони. При сутеренни стени, които трябва да са водоплътни, се предпочита монолитна стена в системен кофраж, при нужда с уплътнителни ленти в работните фуги. За цокъл под ограда и ниски стенички стигат дърво или блокчета. Окончателното решение обаче е в проекта и го взема конструкторът.

Бригада, която дойде на неподготвен обект, губи време. Чакането обикновено се отразява във фактурата. Преди започване трябва да са готови:

• проект с конструктивна част, тоест размери на основите и стените, армировка, клас на бетона и място на отворите,
• трасиране от геодезист, особено при границата на имота и при първите основи, където грешката измества цялата къща,
• готов изкоп с правилна дълбочина и дъно без разкаляна пръст и вода,
• подложен бетон под плочата или под стените, ако проектът го предвижда, за да има кофражът равна основа,
• достъп за бус с материал, а по-късно и за бетоновоз и бетон помпа,
• защитни тръби и отвори от водопроводчика и електротехника, тоест канализация, вода, електрозахранване и заземление.

Ако живеете в етажна собственост и се бетонира например стена на мазе или гараж в общия двор, уговорете предварително с домоуправителя и съседите достъпа на техниката, мястото за материал и часовете за шумна работа. Така бетоновозът няма да чака пред блокираната порта.

Кофраж за основи

Първо според трасирането се опъват канапи върху реперни скари (кофражни магарета) и от тях с отвес се пренася ръбът на основата. При дървения кофраж в земята се забиват колове, а към тях се заковават дъски. Отвътре се вклинява разпънка с точна дължина, която определя ширината на ивицата. Отгоре двете страни се свързват с напречни летви, за да не ги раздалечи бетонът. Горният ръб на кофража се изравнява с нивелир или лазер, защото именно по него после бетонът се изтегля в равнина. При фундаментна плоча се оформя периметрова рамка, която отвън се подпира с наклонени подпори.

Кофраж за стени

При стените начинът е подобен, само че всичко е по-високо и силите са по-големи. Първо се изправя едната страна на кофража, подравнява се и се укрепва с наклонени подпори към основата. След това идва армировката. Прави я същата бригада или арматуристи. В армировката се поставят дистанционери, които осигуряват нужното бетонно покритие. Едва тогава се затваря втората страна на кофража. Двете страни се стягат с тиранти с гайки. Тирантите минават през пластмасови дистанционни тръбички, за да могат да се извадят след бетонирането. Дупките от тях по-късно се затапват или замазват.

Проверка преди бетонирането

Преди пристигането на бетона се проверяват вертикалността с отвес или нивелир, равнината по дължина с опънат канап, размерите, височината на горния ръб, здравината на връзките и уплътняването на фугите. Повърхностите, които ще са в допир с бетона, се намазват с кофражно масло (разделител), за да не залепне бетонът. Кофражът отвътре се почиства от стърготини, пръст и парчета тел. При дървени дъски в горещо време кофражът обикновено леко се навлажнява, за да не изсмуче водата от бетона.

Бетониране и декофриране

Бетонът се полага на пластове и се уплътнява с иглен вибратор. Кофражистът трябва да е до стената по време на бетонирането и да следи дали някъде не поддава връзка или не изтича циментово мляко. Страничният кофраж на основите и стените, в зависимост от температурата, обикновено се маха приблизително след един до три дни. В студено време се чака повече. След декофрирането бетонът се поддържа: овлажнява се или се покрива с фолио, за да не изсъхне твърде бързо.

Трудът, а оттам и крайната сума, може да се различава значително при еднаква площ. Работата се улеснява от:

• прост правоъгълен план с дълги прави участъци,
• повтарящи се размери, при които кофражът може да се използва няколко пъти подред,
• равен подложен бетон, от който се строи лесно,
• добър достъп и място за материал непосредствено до стената.

Работата се затруднява от:

• дъги, наклонени стени, много ъгли, издатини и ниши,
• много отвори и проходи, които трябва да се кофрират отделно,
• високи стени, при които е нужно скеле или работни площадки с парапет,
• тесен изкоп, в който кофражистът едва се обръща, и терен с наклон,
• архитектурен (видим) бетон, който няма да се мазва и изисква точни фуги и качествени плоскости,
• работа през зимата или в кал, когато кофражът трябва да се пази, а бетонът да се поддържа по-дълго.

По-дълбоките изкопи трябва да са обезопасени срещу срутване, или с укрепване, или с безопасен наклон на откосите. Това е въпрос на безопасност, а не само на удобство, и е част от подготовката на обекта.

Кофражът е в средата на веригата и от него зависи почти всичко. Преди него са геодезистът, изкопните работи и подложният бетон. Докато се кофрира, се редуват арматуристите с армировката и водопроводчикът с електротехника, които поставят защитните тръби и заземителната шина. След кофража идват бетонирането, декофрирането, а после хидроизолацията, топлоизолацията на сутерена и засипването.

Защо това е важно? Забравена тръба за канализация след бетонирането трябва да се пробива допълнително с диамантена корона. При водоплътна стена всеки допълнителен отвор е и риск от теч. Затова си струва водопроводчикът и електротехникът сами да огледат стената, преди да се затвори втората страна на кофража.

Кофражът на основите за обикновена еднофамилна къща опитна бригада прави обикновено за един до няколко дни, според обема и разчленеността. Стените на сутерена със системен кофраж обикновено се изпълняват на участъци. Един участък се кофрира, бетонира и след втвърдяването кофражът се премества на следващия. Бетонът издържа декофриране още след няколко дни, но проектната си якост достига обикновено приблизително след 28 дни. Дотогава не го натоварвайте със засипване или други конструкции повече, отколкото позволява конструкторът.

• Слаби тиранти или укрепване. Бетонът натиска кофража повече, отколкото изглежда, особено при бързо бетониране и течен бетон. Резултатът е издута стена, а в по-лошия случай разкъсан кофраж и бетон в изкопа.
• Неуплътнени фуги. През пролуките изтича циментово мляко и в стената остават шупли, тоест порести места с оголен пълнител. Те са по-слаби и пропускат вода.
• Липсващи дистанционери. Армировката лежи направо върху кофража и след декофрирането прозира по повърхността. С времето ръждясва и бетонът около нея се откъртва.
• Кофраж извън отвеса или оста. Малко отклонение при основите се пренася в зидарията и чак до покрива. Зидарят после изравнява с разтвор и лепило онова, което можеше да е право.
• Забравени отвори. Допълнителното пробиване поврежда армировката, а при сутерен застрашава водоплътността.
• Неточен горен ръб. Ако кофражът не е хоризонтален, няма да е и бетонът. Първият ред зидария тогава се изравнява с дебел пласт разтвор.
• Твърде ранно декофриране. Ръбовете се отчупват, повърхността се откъсва заедно с дъската, а при слана бетонът може да остане трайно по-слаб.
• Без кофражно масло. Бетонът залепва за дъските, при декофриране повърхността се къса и кофражът се поврежда.

Кофража на носещите основи и стени на къщата оставете на специализирана фирма по проекта на конструктора. Ниска основа под ограда, градинска стеничка или цокъл до около половин метър височина обаче можете да направите и сами, ако имате основни инструменти и помощник. Не работете в дълбоки изкопи, които не са обезопасени срещу срутване.

1. Отбележете оста на основата с канап на колчета и проверете правите ъгли, например чрез измерване на диагоналите.
2. Изкопайте канал до незамръзваща дълбочина, препоръчана от производителя на оградата или от проекта, и изравнете дъното.
3. Пригответе дъски или водоустойчив шперплат и ги намажете откъм страната на бетона с кофражно масло.
4. Забийте колове от външната страна на кофража, обикновено на около 60 до 80 см, и заковете към тях дъските.
5. Вклинете между дъските разпънки с точна дължина според ширината на основата и отгоре свържете двете страни с летви.
6. Проверете с нивелир и опънат канап вертикалността, равнината и хоризонталността на горния ръб.
7. Уплътнете по-големите фуги и долу при земята обсипете кофража с пръст, за да не изтича бетон под дъските.
8. Поставете армировката според указанията на производителя на оградата или проекта и я подложете с дистанционери.
9. Монтирайте анкери за колоните или защитна тръба за кабела към портата, ако ще ви трябват.
10. Бетонирайте на пластове, прободете всеки с прът или уплътнете с вибратор и почукайте по дъските с чук.
11. Изтеглете повърхността с летва по горния ръб на кофража и няколко дни овлажнявайте бетона или го покрийте с фолио.
12. Декофрирайте внимателно след няколко дни според температурата, почистете дъските и ги приберете за следваща употреба.

Приемайте кофража два пъти: преди бетонирането, когато всичко още може да се поправи, и след декофрирането, когато виждате резултата. Първата проверка направете заедно с техническия ръководител на обекта, а при по-голям обект и с конструктора, който ще огледа армировката.

• размерите и положението на кофража отговарят на проекта и трасирането,
• стените на кофража са вертикални и прави по цялата дължина,
• горният ръб е хоризонтален и на правилната височина,
• тирантите, разпънките и подпорите са поставени достатъчно гъсто,
• фугите са уплътнени и кофражът е затворен долу при основата,
• армировката има дистанционери и никъде не допира кофража,
• всички защитни тръби, отвори и заземлението са на място според проекта,
• вътрешността на кофража е чиста, а повърхностите са намазани с кофражно масло,
• след декофрирането по повърхността няма шупли, прозираща армировка или издутини,
• ръбовете и ъглите са цели, неотчупени,
• дупките от тирантите са затворени, а околността е почистена от остатъци от кофража.