Полагане и изтегляне на подложен бетон

Подложният бетон не е носеща плоча в конструктивния смисъл, каквато е например стоманобетонната плоча на етажа. Задачата му е да създаде здрава, равна и непрекъсната повърхност върху земята. Ако положите хидроизолационните мембрани директно върху чакъла, камъчетата ще ги пробият, а подът ще поддава при ходене.

Защо тогава равнината е толкова важна, щом отгоре така или иначе идва замазка? Хидроизолацията се нуждае от гладка основа без остри ръбове и дупки. Топлоизолационните плочи от EPS или XPS се клатят и пукат върху неравен бетон. Всяка неравност накрая се отразява и в дебелината на замазката. На едно място тя става тънка и се напуква, на друго излиза излишно дебела и съхне дълго. Добре изтегленият подложен бетон спестява труд и материал във всички слоеве над него.

Същият термин се използва и за тънкия слой бетон под ивичните основи или фундаментната плоча, т.нар. подложен бетон под основи. Той обикновено е с по-нисък клас и по-малка дебелина и служи главно армировката да не лежи в калта. Тук основно става дума за подложния бетон на пода, но принципът на полагане и изтегляне е същият.

Бетонирането е бърза работа, която не може да се прекъсва. Когато бетоновозът пристигне, всичко останало трябва вече да е готово. На практика често се случва бригадата да чака, защото липсва отвор за канализацията или не са отбелязани котите.

Основа и уплътняване

• изкопана земя до нужната дълбочина, без хумусен пласт, корени и строителни отпадъци,
• чакълена подложка (баластра или трошен камък), насипана на пластове, като всеки пласт е уплътнен с виброплоча, обикновено през около 15 cm,
• подравнена повърхност на подложката без дупки, за да няма места с двойна дебелина на бетона,
• при глинеста или преовлажнена почва консултация с проектант или конструктор дали не е нужен геотекстил или по-дебела подложка.

Инсталации под пода

Всичко, което минава под пода, трябва да е положено, проверено и засипано преди бетонирането. Става дума главно за канализационните тръби, водопровода, защитните гофрирани тръби за електрическите кабели, а понякога и за тръбите за отвеждане на радон. Тръбите, които ще стърчат от бетона, трябва да са затапени и укрепени, за да не се изместят при уплътняването. Ако после се къртят дупки в прясната плоча, работата се удвоява, а плочата се напуква.

Коти, краища и достъп

• отбелязан на стените репер, най-често метрова линия, от която се мери горният ръб на бетона,
• залепена по периметъра на стените дилатационна лента, която отделя плочата от зидарията,
• достъп за бетоновоз или бетон помпа, или поне място, където бетонът може да се изсипе и да се кара с колички,
• вода и ток за вибратора и за измиване на инструментите,
• подходящо време: нито слана, нито силно слънце с вятър.

Задаване на котата

Първо се определя къде ще бъде горният ръб на бетона. Върху подложката се поставят водещи релси, т.нар. направляващи. Може да са стоманени профили, дървени греди или бетонови ивици, направени предния ден. В по-малки помещения стигат и бетонови марки или колчета, нивелирани с лазер. Разстоянието между направляващите се избира според дължината на мастара, обикновено до около 2 до 3 метра.

Разделителен слой и армировка

Ако проектът го предвижда, върху чакъла се полага PE фолио. То пречи на сухия чакъл да изсмуче водата от бетона. Освен това намалява триенето, така че при съсъхването плочата се напуква по-малко. Ако проектът предвижда армировка, се разстила заварена армировъчна мрежа със застъпване. Под нея се слагат дистанционери. Мрежа, която лежи директно върху фолиото, почти не върши работа, защото накрая остава на дъното на плочата.

Полагане на бетона

Бетонът се полага постепенно от най-отдалечения ъгъл към изхода, за да не се налага някой да гази по готовата площ. Разстила се с лопати или гребла така, че да е малко над нивото на направляващите. Бетонът не бива да се хвърля от голяма височина, нито да се влачи надалеч по площта. Тогава той се разслоява и едрият добавъчен материал се отделя от циментовото мляко.

Уплътняване и изтегляне

При обичайните дебелини на подложния бетон най-често се използва вибромастар. Той едновременно уплътнява бетона и го изтегля до котата на направляващите. При по-дебели плочи или гъста армировка се добавя и иглен вибратор. При малки площи бетонът може да се уплътни и ръчно чрез трамбоване. После се изтегля с алуминиев мастар, който се движи едновременно встрани и напред. Където след мастара остане вдлъбнатина, се добавя бетон и мястото се изтегля отново.

Загладяне на повърхността

След изтеглянето повърхността се загладжа с гладилка на дълга дръжка, за да изчезнат следите от мастара и дребните дупчици. Под хидроизолация повърхността обикновено се оставя леко грапава, а не огледално гладка. Ако направляващите се вадят, каналите от тях веднага се запълват с бетон и се подравняват.

Грижа за бетона

Щом бетонът позволи, той се покрива с фолио или започва да се полива. Първите дни решават дали повърхността няма да прашне и да се напука. Повече за времето на втвърдяване ще намерите по-долу.

Клас и консистенция на бетона

За подложен бетон на под обикновено се използва бетон клас C16/20 или C20/25. На строителния обект често още се говори по старите означения, например B20 или B25. В гараж или при по-голямо натоварване се избира по-скоро по-висок клас. Подложният бетон под основи обикновено е с по-нисък клас. Решаващ е обаче проектът и при поръчката от бетоновия възел класът трябва да е ясно посочен.

Консистенцията се избира така, че бетонът да се разстила и изтегля добре. Ако на обекта към бетона се долива вода, това е грешка. Той се полага по-лесно, но губи якост и се напуква повече.

Дебелина

Обичайната дебелина на подложния бетон в еднофамилна къща е приблизително 10 до 15 cm. В гараж, работилница или при по-тежко натоварване се прави по-дебел и армиран. Точната стойност определя проектът. При саниране на по-стара къща дебелината често е ограничена от височината на вратите и праговете. Затова целият пакет на пода трябва да се обмисли още преди разбиването.

Армировъчна мрежа, фибри или без армировка

• Без армировка: използва се при по-малки площи върху добре уплътнена подложка, където плочата носи само леки слоеве. По-чувствителна е към пукнатини, затова се нуждае от дилатационни фуги.
• Заварена мрежа: най-разпространеното решение. Държи плочата цяла и ограничава разпространението на пукнатините. Трябва да е правилно повдигната с дистанционери.
• Дисперсна армировка (фибри): полипропиленови или стоманени фибри се смесват в бетона още в бетоновия възел. Спестяват време за редене на мрежа, но трябва да са предвидени в проекта или съгласувани с проектанта.

Начин на доставка на бетона

Бетонът стига до мястото направо по улея на бетоновоза, с бетон помпа или с колички. Помпата си струва там, където бетоновозът не може да стигне до сградата или където се бетонира вътре в къщата през прозорец или врата. При малки площи бетонът се бърка и в бетонобъркачка на обекта. Тогава е по-трудно всяка доза да е с еднакво качество, а бетонирането трае по-дълго. Първите участъци започват да стягат, преди да са завършени последните.

Един и същ брой квадратни метри може да означава половин ден спокойна работа или цял ден тежко бетониране. Разликата идва главно от следните неща:

• Достъп: най-лесно е при голяма открита площ, до чийто край бетоновозът може да даде на заден ход. Бетониране в мазе, вътре в стара къща или зад тясна портичка изисква помпа или много ръчно пренасяне.
• Разчлененост: много малки помещения, издатини, колони и отвори означават повече ръчно подравняване около препятствията.
• Качество на подложката: равният и добре уплътнен чакъл спестява бетон и време. Дупките и неравностите водят до по-голям разход на бетон и по-трудно постигане на еднаква дебелина.
• Изисквания към равнината: ако върху бетона директно ще дойде финишна настилка или подово отопление без изравняване, са нужни по-точни направляващи и по-старателно загладяне.
• Армировка: реденето и повдигането на мрежата е отделна работа. При бетониране по мрежата се ходи по-трудно.
• Време: в жегата бетонът стяга бързо и остава по-малко време за изтегляне. В студа плочата трябва да се пази и се чака по-дълго.
• Количество наведнъж: равномерната доставка от бетоновия възел без дълги паузи между колите значително улеснява работата. Ако втората кола закъснее, на мястото на свързване на двете доставки се получава работна фуга.

Колко трае работата

Самото полагане и изтегляне на обичаен под на еднофамилна къща опитна бригада обикновено приключва за един ден, често дори за няколко часа. Подготовката отнема обикновено повече време от самото бетониране: уплътняване, монтаж на направляващите и редене на мрежата.

Стягане и грижа за бетона

След бетонирането по площта обикновено може внимателно да се ходи на следващия ден, в зависимост от температурата. Бетонът трябва да се поддържа влажен поне около седмица с поливане или покриване с фолио, особено в горещо и ветровито време. При температури под около 5 °C бетон не бива да се полага без специални мерки. Слана в първите дни сериозно поврежда както повърхността, така и якостта. Проектната си якост бетонът достига обикновено след 28 дни.

Какво следва и какво да координирате

След подложния бетон обикновено идва хидроизолацията. Битумните мембрани се полагат върху суха и грундирана повърхност. При газопламъчно залепване трябва да се изчака бетонът да изсъхне достатъчно, а точния срок определя производителят на изолацията. В някои райони на България има повишено съдържание на радон в почвата. Затова предварително попитайте проектанта дали изолацията трябва да изпълнява и тази роля и дали е нужно отвеждане. След хидроизолацията идват топлоизолацията, тръбите на подовото отопление и замазката.

Важно е да говорите с другите майстори още преди бетонирането. Водопроводчикът трябва да потвърди мястото на сифоните и канализацията, електротехникът мястото на защитните тръби, а специалистът по отопление височината на пакета на пода. Ако зидарите тепърва ще градят преградни стени, уточнете дали те ще стъпят върху подложния бетон или върху собствена основа. Ако някои от стените ще са от гипсокартон, проверете колко точна трябва да е равнината под профилите.

• Недостатъчно уплътнена подложка: плочата с времето слягa, особено покрай стените и над засипаните изкопи за канализация. Проявява се с пукнатини в плочките и кух звук при почукване.
• Липсваща дилатация покрай стените: при съсъхване и температурни промени бетонът се опира в зидарията и се появяват пукнатини в ъглите и при вратите.
• Доливане на вода на обекта: бетонът се разстила по-лесно, но повърхността е прашна, мека и се пука повече. Хидроизолацията се захваща по-зле за такава основа.
• Армировка на дъното: мрежата, натъпкана във фолиото, не държи нищо и пукнатините се разпространяват свободно.
• Грешна кота: по-висок бетон отнема място на изолацията или замазката. По-нисък означава по-дебела замазка и по-дълго съхнене. Често грешката излиза наяве едва когато дойде фаянсаджията или подовият майстор.
• Недостатъчна грижа: повърхността изсъхва твърде бързо и се появяват косъмчести пукнатини и прах. През лятото това може да стане още през първия ден.
• Забравени отвори: къртенето след това поврежда плочата, фолиото и хидроизолацията, а ремонтът им е сложен.
• Бетониране при слана: повърхността се лющи и бетонът не достига очакваната якост.

По-малка площ, например пода на градински навес, малко мазе или работилница, можете да направите и сами. Нужен ви е поне един помощник, бетонобъркачка или поръчан бетон и алуминиев мастар. При по-голяма площ, при жилищни помещения със сложен пакет на пода и навсякъде, където плочата е част от носещата конструкция, оставете работата на специалисти. Ако под пода минават електрически кабели, полагането и свързването им се прави само от правоспособен електротехник.

1. Изкопайте земята до нужната дълбочина и махнете хумуса, корените и отпадъците.
2. Насипете чакълената подложка на пластове и уплътнете всеки пласт с виброплоча, която може да се вземе под наем.
3. Отбележете на стените котата на горния ръб на бетона и залепете дилатационна лента по периметъра.
4. Разстелете PE фолио със застъпване и при нужда положете армировъчна мрежа върху дистанционери.
5. Поставете направляващите в бетонови марки или на колчета и проверете котата им с нивелир или лазер.
6. Пригответе бетон с нужния клас, като спазвате съотношението по рецептата или указанията на производителя на сухата смес, без да добавяте излишна вода.
7. Полагайте бетона от най-отдалечения ъгъл, разстелете го малко над нивото на направляващите и го утъпчете.
8. Изтеглете бетона с мастара по направляващите с движение встрани и напред, запълнете вдлъбнатините и изтеглете отново.
9. Извадете направляващите, запълнете каналите с бетон и загладете повърхността с гладилка.
10. Покрийте площта с фолио и я поддържайте влажна около седмица.

Проверете подложния бетон, преди да е покрит с хидроизолация. По-късно грешките се поправят трудно. За проверката ще ви помогнат двуметров мастар, нивелир или лазер и метровият репер на стената. Под хидроизолация обикновено се изисква под мастара да няма луфт по-голям от около 5 mm. Конкретния допуск обаче определя проектът или производителят на следващия слой.

• котата на горния ръб отговаря на проекта в няколко точки по площта,
• равнината под двуметровия мастар е в договорения допуск,
• повърхността е непрекъсната, без дупки, чакълести гнезда и стърчащи камъчета,
• по периметъра има дилатационна лента и плочата не опира в зидарията,
• отворите и защитните тръби са на правилните места и не са изместени,
• армировката никъде не стърчи от повърхността,
• по повърхността няма пукнатини, по-широки от косъмчести,
• повърхността не прашне и не се рони при драскане с ключ,
• бетонът е бил поливан или покрит и знаете кога и колко дълго,
• имате документите от бетоновия възел с класа на бетона.