Ръчно изливана подова замазка до 7 см

В позицията влизат приготвянето на сместа, пренасянето ѝ в рамките на обекта, полагането до нужната височина, изравняването и заглаждането на повърхността. При плаваща замазка обикновено към това се добавят периметрова дилатационна лента и покривно фолио. Топлоизолацията или звукоизолацията, армировката и премахването на стария под обикновено се смятат отделно. Затова при уговорката с фирмата изяснете какво точно е включено.

Ръчно или с помпа

При голяма площ в нова сграда замазката често се изпомпва. Става бързо и целият под се полага наведнъж. Ръчното изливане има смисъл там, където помпата не е практична: в по-малък апартамент, в една или две стаи, на висок етаж, до който маркучът не стига, в двор без подход за машини или когато подът се прави стая по стая, защото в останалите се живее. При ръчна работа имате и по-добър контрол върху детайлите, например при наклона към сифона в банята.

Защо точно до 7 см

Дебелината пряко определя количеството материал, обема работа и времето за съхнене. В седем сантиметра се побира обичайната плаваща замазка, както и покритието над тръбите на подовото отопление. Ако трябва да запълните по-голяма височина, допълнете разликата с топлоизолация, лек бетон (например с перлит или EPS гранули) или изравнителен насип, а не с по-дебела замазка. Дебелата замазка е тежка, натоварва излишно плочата и съхне много дълго. В по-старите панелни и тухлени блокове това има особено значение.

Циментова замазка

Това е най-разпространеният вариант в България. Понася влага, затова е подходяща за бани, мазета, гаражи и партерни етажи. При втвърдяване се свива, поради което има нужда от дилатационни фуги и съхне по-дълго. Като плаваща обикновено се прави с дебелина приблизително 5 см, а над тръбите на подовото отопление обикновено се изисква покритие около 4,5 см. Точните стойности дава производителят на сместа. При ръчна работа най-често се използва полусуха до пластична консистенция, която се уплътнява и заглажда.

Анхидритна замазка

Анхидритната (на калциево-сулфатна основа) замазка е течна и сама се разлива в равнина, затова често я наричат саморазливна. Може да е по-тънка, иска по-малко дилатации и обгръща плътно тръбите на подовото отопление, затова отоплителните техници я предпочитат. Тя обаче не понася трайна влага и не е за външни площи, гаражи или непроветрими мазета. В баня може да се използва, ако върху нея се направи старателна хидроизолация. На повърхността ѝ се образува тънък по-слаб слой, който се шлайфа преди лепене на настилката. От торби може да се смесва и ръчно, но при по-голяма площ по-често се изпомпва, за да се излее без прекъсване.

Готова смес от торби или смесване на място

Сухата смес в торби има постоянно качество и производителят посочва точно количеството вода. Когато замазката се бърка от пясък и цимент, резултатът зависи от опита на бригадата. Пясъкът трябва да е остър и с разнообразна едрина, обикновено 0 до 4 мм, а не фин пясък за мазилка. Съотношението цимент към пясък обикновено е около 1 : 3 до 1 : 4. В плаващите замазки често се добавят полипропиленови фибри, които намаляват риска от косми пукнатини, и пластификатор, с който е нужна по-малко вода.

Свързана, върху разделителен слой или плаваща

• Свързаната замазка се полага директно върху здрав бетон през грунд или адхезивен мост. Може да е по-тънка, но основата трябва да е чиста, здрава и без прах.
• Замазката върху разделителен слой лежи върху фолио и не е свързана с основата. Използва се върху стари или по-ронливи основи.
• Плаващата замазка лежи върху топло- или звукоизолация и не докосва стените и щранговете. В апартаментите е най-честата, защото заглушава стъпките за съседите отдолу.

При плаваща циментова замазка понякога се полага заварена армировъчна мрежа. Смисълът ѝ е да е приблизително в средата на дебелината, а не на дъното. Мрежа, стъпкана върху изолацията, не помага. Дали изобщо ви трябва, зависи от натоварването и от препоръката на производителя на сместа или на проектанта.

Повечето проблеми със замазката се появяват още преди да започне бъркането. Преди уговорения ден проверете:

• височината на готовия под: на стените има отбелязана метрова линия и знаете каква ще е дебелината на плочките или паркета заедно с лепилото,
• инсталациите в пода: ел. кабели, водопровод, канализация и отопление са завършени и закрепени, а подовото отопление е минало изпитване под налягане,
• мазилките: обикновено се правят преди замазката, за да не се цапа и наранява готовият под,
• монтирани прозорци и входна врата: течението и студът вредят на замазката,
• температурата в помещението: по време на полагането и няколко дни след това не бива да пада под приблизително 5 °C,
• почистена основа без строителни отпадъци, прах, масло и остатъци от старо лепило,
• вода и ток на обекта и място за бъркане, по възможност близо до входа,
• пътя за пренасяне на материала: асансьор, стълбище и защита на общите части в етажната собственост.

Помислете и за складирането. Торбите с цимент или готова смес трябва да стоят на сухо, върху палет или дъски, а не директно на бетона. Влажният цимент образува бучки и губи от якостта си.

1. Проверка на основата и нивата. Бригадата измерва основата с лазер, открива най-високата и най-ниската точка и проверява дали предвидената дебелина се побира навсякъде.
2. Изолация и фолио. При плаваща замазка изолационните плоскости се редят плътно една до друга и се покриват с фолио със застъпване и извиване нагоре по стените. Фолиото пречи на циментовото мляко да изтече във фугите и да създаде звукови мостове.
3. Периметрова лента. По обиколката на стаята, около щранговете и касите се лепи лента от пяна, обикновено с дебелина около 8 до 10 мм. Благодарение на нея замазката може да се движи и не се напуква до стената.
4. Водачи. От разтвор се правят маяци или ивици на нужната височина или се поставят метални профили. По тях после се тегли мастарът.
5. Бъркане. Сместа се бърка в бъркачка с точно количество вода. Прекалено рядката замазка се разстила по-лесно, но се свива повече и има по-слаба повърхност.
6. Полагане и уплътняване. Сместа се полага на полета, уплътнява се и се изтегля с алуминиев мастар по водачите. Анхидритът се разлива и обезвъздушава с иглен валяк или нивелираща щанга.
7. Заглаждане. Когато замазката леко стегне, се заглажда ръчно с маламашка или машинно с пердашка. Начинът на заглаждане зависи от бъдещата настилка.
8. Дилатации. При вратите и на големи площи замазката се разделя. Или предварително се поставя дилатационен профил, или прясната замазка се прорязва приблизително до една трета от дебелината.
9. Грижа след полагането. Първите дни циментовата замазка се пази от бързо изсъхване с фолио или овлажняване, прозорците остават затворени, а пряко течение и слънце не бива да достигат пода.

Цената на квадратен метър зависи от това колко труд изисква конкретната площ. Работата улеснява:

• по-голяма непрекъсната площ с прост план,
• партер или асансьор и кратък път от бъркачката,
• равна основа, при която дебелината е приблизително еднаква навсякъде,
• подготвено помещение, в което нищо не чака други майстори.

Обратно, работата затрудняват:

• много малки стаи, коридорчета и ниши,
• висок етаж без асансьор, когато всяка торба и всяка кофа се носят по стълбите,
• неравна основа с големи разлики в дебелината,
• наклони към подови сифони и душ зони без корито,
• подово отопление с гъсто положени тръби, около които се работи внимателно,
• работа в студ, когато помещението трябва да се затопли, а замазката да се пази по-дълго,
• изливане на етапи вместо наведнъж.

Преди замазката

Електротехникът, водопроводчикът и отоплителният техник трябва да са приключили с пода. По-късно нищо не може да се къртене, без да се повреди замазката и изолацията. Ако планирате подово отопление, уговорете с техника системата да е под налягане по време на изливането. Така евентуален теч се вижда веднага. Не забравяйте и височината на касите и праговете, за да не опират вратите след полагането на настилката.

Колко време отнема и кога може да се ходи

Обикновен апартамент опитна бригада изпълнява ръчно обикновено за един до два дни. По циментова замазка може внимателно да се стъпва обикновено след 24 до 48 часа, леко натоварване понася след няколко дни, а пълна якост достига приблизително след 28 дни. Анхидритът обикновено става проходим по-рано, според производителя в рамките на два дни. За съхненето има грубо правило: циментовата замазка изсъхва приблизително по сантиметър на седмица за първите четири сантиметра, после по-бавно. Затова замазка от пет сантиметра не позволява полагане на настилка по-рано от няколко седмици, а при студ и без проветряване още по-късно.

След замазката

При подово отопление се прави първоначално загряване по протокол: температурата се вдига постепенно, задържа се и после се сваля. При циментова замазка обикновено се започва най-рано след три седмици, при анхидрит според производителя по-рано. Преди полагане на настилката се измерва остатъчната влажност, най-надеждно с карбиден метод (CM). За циментова замазка под паркет и винил обикновено се изисква около 2 % или по-малко, за анхидрит около 0,5 %, а при подово отопление още по-малко. Точните граници дава производителят на настилката и лепилото. След това идват евентуално шлайфане, грундиране, в банята хидроизолация, и чак накрая фаянсаджията или паркетистът.

• Липсваща периметрова лента. Замазката опира в стената, напуква се по края, а стъпките се чуват при съседа отдолу.
• Липсваща дилатация при вратата. С времето се появява пукнатина точно на прага и преминава в плочките.
• Твърде много вода в сместа. Повърхността се прашира и рони, замазката се свива повече и се напуква.
• Твърде бързо изсушаване. Отворени прозорци през лятото или изсушител веднага след изливането водят до пукнатини и повдигане на краищата на полетата.
• Твърде ранно полагане на настилка. Паркетът се изкривява, винилът се отлепва, а плочките могат да закънтят или да се спукат.
• Тънко покритие над тръбите. Над тях се появяват надлъжни пукнатини и подът се затопля неравномерно.
• Прашна основа при свързана замазка. Замазката не се свързва, кънти при почукване и под натоварване може да се отдели.
• Армировъчна мрежа на дъното. Армировката не работи и пукнатините се появяват въпреки нея.

На практика често се случва замазката да е направена добре, а грешката да дойде от нетърпение при полагането на настилката. Измерването на влажността излиза далеч по-евтино от подмяната на паркета.

Замазка в килер, мазе или малка стая можете да направите и сами, ако разполагате с бъркачка, дълъг мастар и помощник. При по-голяма площ, при подово отопление или при плаваща замазка в апартамент над съседи е по-разумно да повикате фирма. За първи опит изберете готова смес от торби.

1. Почистете основата, изсмучете праха и запълнете по-големите дупки.
2. Отбележете на стените височината на готовата замазка спрямо метровата линия.
3. При свързана замазка нанесете грунд по указанията на производителя на сместа, при плаваща положете изолацията и фолиото.
4. Залепете периметрова лента по цялата обиколка и около тръбите.
5. Поставете водещи профили или направете ивици от разтвор до височината на белега и ги оставете да стегнат.
6. Забъркайте сместа с точното количество вода според торбата, всеки път само толкова, колкото ще успеете да положите.
7. Полагайте от най-далечния ъгъл към вратата, уплътнете и изтеглете с мастара по профилите.
8. Извадете профилите, запълнете каналите със смес и загладете повърхността с маламашка.
9. Покрийте замазката с фолио, затворете прозорците и не я натоварвайте няколко дни.
10. Преди полагане на настилката поръчайте измерване на влажността или спазете времето за съхнене според производителя.

Проверете равността с двуметров мастар, поставен на различни места и в различни посоки. Под лепени настилки, плочки с голям формат и винил обикновено се допускат само малки отклонения в милиметри на два метра, точното изискване е в техническия лист на производителя на настилката. Прокарайте ключ или пирон по повърхността. Тя трябва само да се одраска, а не да се рони. С почукване с малко чукче ще откриете кухини.

• замазката е на уговорената височина спрямо метровата линия във всички помещения,
• периметровата лента е по цялата обиколка и замазката никъде не докосва стена или тръба,
• при вратите и на големите площи има дилатации по уговорка,
• под мастара няма по-големи луфтове или гърбици,
• повърхността не се рони, не прашира и не кънти при почукване,
• няма по-големи пукнатини, а косми пукнатини са само единични и повърхностни,
• наклоните в банята водят към сифона и в тях не застоява вода,
• получили сте писмено вида на замазката, датата на изливане и препоръчителното време за съхнене,
• при подово отопление са уговорени срокът и начинът на първоначалното загряване,
• преди полагане на настилката е записано измерване на остатъчната влажност.