Машинни анхидритни саморазливни замазки

Анхидритната замазка се нарича още гипсова или калциево-сулфатна. Свързващото вещество в нея е калциев сулфат, а не цимент. В обозначението по БДС EN 13813 ще я познаете по съкращението CA. След него следват якостта на натиск и якостта на опън при огъване, например CA-C20-F4 или CA-C25-F5. В жилищата обикновено се използват точно тези класове.

Голямото ѝ предимство е течливостта. Сместа обгръща тръбите на подовото отопление без въздушни джобове, затова топлината преминава в стаята бързо и равномерно. При втвърдяване замазката се свива малко, така че понася по-големи площи без деформационни фуги от циментовата. След разливането повърхността е много равна. Това особено ще оцени майсторът, който полага винил или едроформатни плочки.

Има обаче и слабост: не понася постоянна влага. Не е подходяща за открити площи, за гараж, в който влиза вода от сняг, за непроветриво мазе с капилярна влага, нито за помещения, където подът редовно се мие с маркуч. В обикновена баня може да се използва, ако по-късно се нанесат грунд и хидроизолационна мазилка според указанията на производителя.

В България много нови апартаменти се предават с вече изляна циментова замазка. Анхидритът е интересен предимно когато сами довършвате сградата от основата, при цялостно саниране на стар под или когато залагате на подово отопление, например с термопомпа.

Типични конструкции и дебелини

• Плаваща замазка върху изолация: замазката лежи върху топлинна или звукова изолация и е отделена с фолио. Обикновено се изпълнява с дебелина приблизително от 35 мм. Точната минимална дебелина определя производителят според класа на замазката и свиваемостта на изолацията.
• Замазка с подово отопление: над горния ръб на тръбите обикновено се изисква слой около 30 до 35 мм. Общата дебелина така често е около 45 до 50 мм.
• Замазка върху разделителен слой: лежи върху бетонна плоча, отделена само с фолио. Дебелината може да е по-малка, приблизително от 30 мм.

По-дебели слоеве над около 60 до 80 мм наведнъж производителите обикновено не препоръчват, защото съхнат изключително дълго. Ако под замазката има голяма неравност, по-разумно е първо да я изравните с изолация или лек насип.

Самото изливане отнема няколко часа, но успехът зависи от подготовката. На практика често се случва бригадата да дойде, а в къщата да липсват прозорци или преминаванията на тръбите да не са уплътнени. Тогава или се чака, или се излива в неподготвено помещение, което по-късно излиза скъпо.

• Затворена сграда: монтирани прозорци и входна врата, за да не духа и да не грее пряко слънце върху прясната замазка.
• Завършени мокри процеси по стените: мазилката обикновено се прави преди това, за да не пада хоросан върху готовата замазка и да не се вдига влажността в помещението.
• Инсталации в пода: ел. кабели, вода, канализация и вентилация положени, укрепени и покрити с изолация така, че да не стърчат над горния ръб на замазката.
• Изолация: плочите положени плътно една до друга, без процепи, стабилни и без да се клатят.
• Периферна разделителна лента: лента от пяна с фолиева пола по целия периметър на стаите, около колони, стълби и преминавания. Дебелината ѝ обикновено е около 8 до 10 мм.
• Фолио: полиетиленово фолио със застъпване около 10 см, снадките залепени с лента, краищата вдигнати по стената. Течната замазка намира всеки отвор.
• Подово отопление: тръбите здраво закрепени, направена изпитвателна проба под налягане и системата под налягане по време на изливането, за да се види веднага евентуална повреда.
• Достъп: място за автобетоновоза или за силоза и помпата, вода и ток според изискванията на бригадата, свободен път за маркуча.

В блок с етажна собственост предупредете домоуправителя и съседите навреме. Маркучът ще минава по стълбището или през прозорец, колата ще стои пред входа, а помпата се чува. Добре е да уточните и как ще се пазят стените и стъпалата по пътя на маркуча.

Нивелиране

Работникът измерва височината с лазер и разпределя по цялата площ нивелиращи триножници или репери. Върхът им показва горния ръб на замазката. При подово отопление едновременно се проверява дали над тръбите има достатъчна дебелина навсякъде.

Смесване и проверка на консистенцията

Сместа идва или готова от бетоновия възел в автобетоновоз, или като суха смес в силоз, от който смесителната помпа я дозира с вода. Преди изливането се прави проба за разливане: сместа се налива в пръстен, той се вдига и се мери диаметърът на образувалата се питка. Стойността дава производителят. Твърде рядката смес се разслоява, на повърхността се образува слаб слой и замазката може да загуби якост. Твърде гъстата се разлива зле.

Разливане и обезвъздушаване

Маркучът се води от най-отдалеченото помещение към изхода. Сместа се излива на ивици до височината на триножниците. Веднага след това работникът минава площта с вибрираща или нивелираща летва в две перпендикулярни посоки. Така замазката се обезвъздушава, изравнява и отделните ивици се свързват. Ако тази работа се свърши през пръсти, по повърхността остават вълни, а под тях въздушни мехурчета.

Фуги и завършване

При подово отопление между отделните отоплителни кръгове и обикновено и на вратите се правят деформационни фуги, например с поставяне на профил. Точните размери на полетата без фуги дават производителят на замазката и проектът на отоплението. След завършване помещението се затваря и няколко часа в него не се влиза.

Много хора питат защо да изберат анхидрит, щом циментовата замазка издържа на всичко. Отговорът зависи от мястото и от това какво ще се полага отгоре.

• Равнинност: анхидритът след разливане е значително по-равен от ръчно изтеглената полусуха циментова замазка. При винил често отпада или намалява нуждата от саморазливна шпакловка по цялата площ.
• Подово отопление: анхидритът обгръща тръбите идеално и може да е по-тънък, така отоплението реагира по-бързо. Функционалното загряване обикновено може да започне по-рано, отколкото при цимент.
• Свиване и пукнатини: анхидритът се свива по-малко, затова полетата между фугите могат да са по-големи.
• Влага: циментовата замазка е по-устойчива на вода. За открити площи, гараж, техническо помещение с риск от наводнение или влажно мазе е подходящ циментът.
• Последваща подготовка: анхидритът почти винаги изисква шлайфане на повърхността и подходящ грунд. Циментовите лепила и шпакловки не бива да лежат директно върху негрундиран анхидрит, защото при контакт със сулфата може да настъпи химично увреждане.
• Съхнене: тънкият слой анхидрит изсъхва сравнително бързо, но дебелият съхне бавно и не понася лошо проветряване.

Има и циментови саморазливни замазки, които съчетават течливост с по-висока устойчивост на влага. Ако се колебаете, попитайте доставчика за двата варианта за конкретната конструкция на пода.

Машинното изливане е ефективно при по-големи площи. Цената на квадратен метър се влияе най-вече от следните обстоятелства:

• Големина на площта: колата, помпата и бригадата се придвижват еднакво за малък и за голям обект, затова малката площ е относително по-тежка. За една баня машинното изливане често не си струва.
• Дебелина и разлики в нея: колкото по-дебел е слоят и колкото по-големи са разликите във височината на основата, толкова повече материал и по-дълго съхнене.
• Достъп: разстоянието от колата, етажът, дължината на маркуча, тясното стълбище. Висок етаж в блок без място за паркиране до входа затруднява работата.
• Начупеност: много малки стаи, ниши, стълбище или колони означават повече разделителни ленти и ръчна работа.
• Подово отопление: трябва да се следи дебелината над тръбите и да се правят фуги между кръговете.
• Готовност на обекта: ако бригадата трябва да долепва фолио, да изравнява изолацията или да чака други майстори, работата се удължава.
• Време и температура: под около +5 °C не се излива. През зимата трябва да се отоплява, а в лятната жега, която в много части на България е сериозна, замазката се пази от течение и слънце.

Ходене и натоварване

По замазката обикновено може внимателно да се ходи след около 24 до 48 часа. Леко натоварване понася след няколко дни, пълно натоварване според производителя обикновено след две до четири седмици. Тежко скеле, палети с плочки или склад за материали нямат място върху прясната замазка.

Проветряване

През първите един до два дни дръжте прозорците затворени. Замазката има нужда от влага, за да се втвърди, а течението може да предизвика пукнатини. След това обратно, трябва интензивно да се проветрява, най-добре на кратки и силни интервали няколко пъти дневно. Анхидритът не изсъхва сам в затворено и влажно помещение. Помага и влагоабсорбатор, ако производителят го допуска.

Шлайфане

След втвърдяване на повърхността се образува тънък, по-мек слой. Обикновено след няколко дни до седмица той се отстранява с шлайфмашина, а прахът се изсмуква. Шлайфането отваря порите, замазката после съхне по-бързо и настилката се държи по-добре. Без него има риск лепилото да се отлепи заедно с повърхностния слой.

Колко време съхне

Като ориентировъчно правило се посочва приблизително седмица за всеки сантиметър дебелина до около 4 см. При по-дебели слоеве съхненето силно се забавя. Зависи от температурата, влажността на въздуха и проветряването. Затова времето никога не замества измерването.

Пускане на подовото отопление

При анхидрита функционалното загряване обикновено може да започне след около седем дни. Започва се с ниска температура на водата около 20 до 25 °C, която постепенно се повишава до максимума, зададен от производителя. Задържа се за известно време и после постепенно се понижава. Записвайте хода в протокол за загряване, защото майсторът по подовите настилки ще иска да го види. Никога не пускайте отоплението на пълна мощност веднага след изливането.

Измерване на влажността преди настилката

Преди полагане на настилката се мери остатъчната влажност, най-надеждно с карбидния метод (CM). За анхидрит като обичайна граница се посочва около 0,5 % CM без отопление и около 0,3 % CM с подово отопление. При паркет и чувствителни настилки следвайте указанията на производителя на настилката. Измерванията се правят на предварително отбелязани места, за да не се пробие тръба.

Какво следва

След изсъхване идва грунд, подходящ за анхидрит, при нужда саморазливна шпакловка, в банята хидроизолация, а после фаянсаджията или майсторът по другите настилки. Периферната лента се отрязва едва след завършване на настилката, не по-рано.

• Непълно уплътнено фолио: сместа изтича под изолацията, плочите се повдигат и замазката на места е по-тънка. По-късно това се проявява с пукнатини или кух звук.
• Липсваща периферна лента: замазката опира в стената, появяват се пукнатини, а ударният шум се предава в конструкцията. В блок съседите бързо се оплакват.
• Незакрепени тръби на отоплението: в течната смес изплуват нагоре и над някои места остава само тънък слой, който се напуква.
• Течение или слънце веднага след изливането: повърхността изсъхва твърде бързо и се напуква мрежовидно.
• Липса на проветряване през следващите седмици: замазката остава мокра, полагането на настилката се отлага и под нея може да се появи мухъл.
• Настилка върху влажна замазка: паркетът се надига, винилът се отлепя, при плочките сцеплението на лепилото се влошава.
• Пропуснати шлайфане и грунд: лепилото се откъсва заедно с повърхностния слой, а при циментови лепила има риск от химично увреждане на контакта.
• Непрекъсната настилка над фугите на вратите: ако плочките минават над деформационната фуга без прекъсване, над нея се напукват.

Самото машинно изливане оставете на бригадата с помпата, без техника и опит то не става. С подготовката и грижата след изливането обаче можете сами да свършите доста и да помогнете за качеството. Преди да започнете, поискайте от доставчика неговите изисквания за основата, лентите и фолиото.

1. Почистете основата от остатъци от хоросан, камъчета и прах.
2. Проверете дали всички инсталации са закрепени и покрити с изолация.
3. Положете изолационните плочи плътно една до друга и подложете или изравнете неравностите.
4. Залепете периферната лента по целия периметър, около касите, колоните и преминаванията.
5. Разстелете фолиото със застъпване и залепете снадките старателно с лента.
6. Вдигнете фолиото по стената над бъдещия горен ръб на замазката и го залепете с полата на лентата.
7. Уплътнете с лента преминаванията на тръбите и ъглите, за да не изтече сместа.
8. През първите един до два дни след изливането дръжте прозорците затворени и не влизайте в помещенията.
9. След това проветрявайте няколко пъти дневно на кратки интервали, а през зимата поддържайте умерена температура.
10. Възложете шлайфането и изсмукването на праха според указанията на доставчика.
11. При подово отопление пуснете загряването по протокола и записвайте температурите.
12. Преди полагане на настилката поръчайте измерване на остатъчната влажност.

При приемането обходете цялата площ, най-добре с двуметров мастар и при възможност с лазер. Малки неравности могат по-късно да се изравнят с шпакловка, но грешки в дебелината или пукнатини трябва да се решат веднага с изпълнителя.

• равнинност, проверена с двуметров мастар според изискванията за планираната настилка,
• височина на замазката, съответстваща на уговорения горен ръб и на връзката с праговете и стълбището,
• дебелина над тръбите на подовото отопление, проверена и записана,
• повърхност без пукнатини, кухи места и видими вълни,
• периферна лента, запазена по целия периметър,
• деформационни фуги между отоплителните кръгове и на вратите на уговорените места,
• налягане в подовото отопление след изливането без спад,
• документ за доставка с класа на замазката и предадени указания за проветряване и загряване,
• уговорена дата за шлайфане и отбелязани места за измерване на влажността.