Машинно пердашене на бетонен под

След изтеглянето с мастар бетонът е равен, но повърхността му е пореста и съдържа много вода. Пердашката изтегля нагоре фин циментов разтвор, затваря порите и уплътнява горния слой, обикновено в дебелина от няколко милиметра. Така повърхността се износва по-бавно, чисти се по-лесно и прашни по-малко от бетон, който е само изтеглен с мастар или загладен на ръка.

Защо не стига ръчното пердашене? На няколко квадратни метра стига. На по-голяма площ човек с ръчна маламашка просто не успява. Бетонът се стяга едновременно навсякъде, а времето, в което може да се пердаши, е ограничено. Машината поема десетки до стотици квадратни метра за една смяна и дава по-равномерна повърхност.

Типични приложения

• гаражи и навеси за кола, където подът остава като краен слой,
• работилници, складове, селскостопански и стопански сгради,
• мазета, сутерени и технически помещения,
• подложни плочи в еднофамилна къща, където трябва точна равнина за следващите слоеве,
• бетонни площи, които по-късно ще се покрият с епоксидно покритие или ще се импрегнират.

В жилищните помещения пердашеният бетон рядко остава като краен под. Там по-често се прави шлифован декоративен бетон, а това е друга технология с други изисквания.

Пердашенето не е отделна работа, която може да се насрочи за произволен ден. То следва непосредствено бетонирането. Бригадата трябва да е на обекта същия ден, често до късно вечерта или през нощта.

Процесът стъпка по стъпка

1. Бетонът се полага, уплътнява се с иглен вибратор или вибромастар и се изтегля до нужната кота по нивелачните репери.
2. Повърхността се заглажда за първи път с широка ръчна маламашка с дълга дръжка, за да изчезнат браздите от мастара.
3. Изчаква се бетонът да „поувехне“. Майсторите пробват с крак: когато обувката оставя отпечатък, дълбок обикновено само 2 до 3 мм, и в него не се събира вода, машината може да влезе.
4. Първото минаване е с пердашка с поставен диск. Той „отваря“ повърхността, изравнява дребните неравности и изтегля циментовия разтвор.
5. При вариант с посипка тя се разпръсква върху влажната повърхност, обикновено на два пъти, и се вработва с диска.
6. Следват минавания с лопатки, като ъгълът им постепенно се увеличава. С всяко минаване повърхността се уплътнява повече и започва да блести.
7. Краищата, ъглите и местата около проходите се допердашват с по-малка машина или на ръка.
8. Веднага след пердашенето повърхността се защитава с мембранообразуващ състав или се покрива с фолио.
9. Фугите се режат обикновено в рамките на следващите 24 часа, според температурата и стягането на бетона.

Защо моментът е толкова важен

Ако машината влезе твърде рано, тя потъва, изтласква прекалено много вода и прави вълни. Ако влезе късно, повърхността вече е твърда и лопатките само я „лъскат“, без да я уплътняват. Правилният момент зависи от температурата, вятъра, слънцето, вида на цимента и добавките. През лятото това може да е приблизително 2 до 4 часа след полагането, в хладно време и 8 часа и повече. Затова на практика често бетонирането започва сутрин, а пердашенето приключва след мръкване. През горещите български лета бетонът понякога стяга толкова бързо, че бригадата трябва да работи на смени или да бетонира рано сутрин.

Пердашенето е толкова добро, колкото е всичко под него. Много проблеми, за които обвиняват майсторите на пердашката, всъщност се раждат при подготовката на основата.

• носеща и уплътнена основа, например трошенокаменна подложка, уплътнена с виброплоча, без меки места,
• по проект разделително фолио, хидроизолация или топлоизолация с фолио,
• армировка на дистанционери, а не легнала на земята, и здраво вързана,
• монтирани сифони, улуци, проходи за тръби и защитни тръби за кабели на точната височина,
• периметърна дилатационна лента по стените, за да не се опира плочата в тях,
• отбелязана кота на пода и евентуалните наклони, например към сифона в гаража,
• достъп за бетоновоза и бетонпомпата или място, където да застанат,
• ток или гориво за машините и осветление за работа на тъмно,
• в сграда с покрив затворени отвори срещу течение, през лятото засенчване, през зимата защита от замръзване.

Важна е и поръчката на бетона. За пердашени подове обикновено се използва бетон с клас поне C25/30 по БДС EN 206, с равномерна консистенция и без добавки, които затрудняват пердашенето. Ако ще се прави посипка, бетонът не бива да е въздуховъвличащ. Върху такъв бетон посипката по-късно може да се лющи. Вида на бетона е добре да уговорите предварително и с бетоновия възел, и с бригадата за пердашене.

Пердашене без посипка

Машината работи само с циментовия разтвор, който излиза от самия бетон. Повърхността е гладка и по-здрава, отколкото при бетон, изтеглен с мастар. Този вариант стига за мазета, складове с лек трафик, подложни плочи и подове, които по-късно ще бъдат покрити.

Пердашене с посипка

Посипката, наричана още втвърдител или „сух шейк“, е суха смес от цимент и твърд пълнител, например кварцов пясък или корунд. Тя се разпръсква върху пресния бетон и се вработва в повърхността. Получава се по-твърд и по-устойчив горен слой, който понася по-добре гуми на коли, колички и местене на тежки предмети. Посипката може да е и оцветена, най-често сива, антрацитна или червеникава. При цветната посипка трябва да очаквате, че нюансът няма да е напълно еднакъв. Лекото „мраморно“ преливане е част от характера на този под.

Кое кога да изберете

• гараж, работилница, склад с колички: обикновено с посипка,
• мазе, техническо помещение: често стига и без посипка,
• основа за плочки, лепен под или шпакловъчна смес: без посипка, често дори не е добре повърхността да се затваря твърде много,
• основа за епоксидно покритие: без посипка или според изискванията на изпълнителя на покритието, който така или иначе ще шлифова или бластира повърхността.

Ръчна и седяща пердашка

За по-малки площи и в еднофамилни къщи се използват ръчно водени пердашки с един ротор, с диаметър приблизително 60 до 120 см. За големи халета се използват седящи машини с два ротора, на които операторът седи. За гараж или работилница към къща седяща машина обикновено не се използва. Тя не може да влезе и не може да заобикаля стени и колони.

Фибробетон

Ако вместо мрежи се използва бетон със стоманени или полимерни фибри, това трябва да се знае предварително. Фибрите могат да стърчат от повърхността и бригадата трябва да работи по различен начин. При фибробетон често се прави посипка точно затова, за да се натиснат фибрите под повърхността.

Цената на квадратен метър зависи най-вече от това колко бързо и гладко може да работи машината. Простата площ без препятствия е много по-лесна за бригадата от разчленено помещение.

Какво улеснява работата

• голяма правоъгълна площ без колони и проходи,
• хоризонтален под без наклони,
• добър достъп за бетоновоза и бетонпомпата,
• покрито помещение, защитено от слънце, вятър и дъжд,
• меко време, при което бетонът стяга предвидимо,
• бетон от доказан бетонов възел с еднаква консистенция във всеки бетоновоз.

Какво затруднява работата

• малки помещения и много ъгли, където трябва да се пердаши на ръка,
• колони, сифони, улуци и проходи на тръби в площта,
• наклони към сифон, които се пердашат по-трудно от равнина,
• работа навън без покрив, когато има опасност от дъжд или силно слънце,
• зима, когато бетонът стяга бавно и пердашенето се проточва до нощта,
• жега и вятър, при които повърхността изсъхва бързо и неравномерно,
• тънка плоча върху топлоизолация, която е по-мека и по-чувствителна към движението на машината,
• подово отопление в плочата, при което трябва да се внимава при рязането на фуги.

Пердашеният под стои между няколко професии. Каквото веднъж се забетонира, трудно се мести. Затова всичко си струва да се координира предварително.

• водопроводчикът и електротехникът трябва да са завършили инсталациите в пода, сифоните и защитните тръби преди бетонирането,
• при подово отопление системата трябва да е под налягане и проверена, а трасетата заснети, за да не се засегнат тръбите при рязане на фуги,
• техническият ръководител или проектантът определя котата на пода спрямо праговете на вратите, гаражната врата и околния терен,
• майсторът за рязане на фуги трябва да дойде навреме, а не след няколко дни,
• изпълнителят на покритието или фаянсаджията трябва да каже предварително каква повърхност му е нужна.

При плочки и лепени подове често се забравя едно нещо: много гладката, затворена повърхност не държи добре лепилото. Тогава основата трябва да се шлифова или да се грундира според производителя на лепилото. Ако отсега знаете, че върху бетона ще има плочки, кажете го на бригадата. Тогава не е нужно да затварят повърхността до блясък.

При епоксидни и полиуретанови покрития пък решаваща е влажността на бетона. Новата плоча съхне седмици до месеци според дебелината и условията. Покритие върху твърде влажна основа може по-късно да се лющи или да прави мехури. Кога може да се полага, решава изпълнителят на покритието след измерване на влажността.

Доливане на вода в бетона

На обектите все още се случва някой да долее вода в бетоновоза, за да се разстила бетонът по-лесно. Повърхността тогава е слаба, прашна и се свива повече. Такъв под с времето прашни и по него се появяват пукнатини.

Пердашене твърде рано или твърде късно

Ранното влизане на машината оставя вълни и вдлъбнатини, в които после се задържа вода. Късното влизане дава повърхност, която само е излъскана, но не е уплътнена. Такава повърхност може да се рони и да се лющи.

Лющене на посипката

Ако посипката се разпръсне върху повърхност, която вече е твърде суха, или ако повърхността се затвори, преди от нея да излязат водата и въздухът, под горния слой остава слабо място. След месеци се белят тънки люспи, най-често там, където минават колите.

„Изгорена“ повърхност

Прекаленото пердашене с лопатки под голям ъгъл върху вече твърд бетон оставя тъмни лъскави петна. Това не е само козметичен дефект. Такава повърхност често е крехка и понякога по нея се появяват фини мрежовидни пукнатини.

Липса на грижа след полагането

Това е най-честата грешка изобщо. Прясно пердашената повърхност, оставена на слънце или на течение, изсъхва твърде бързо. Появяват се косъмчести пукнатини, повърхността прашни и губи здравина. Бетонът обикновено трябва да се поддържа влажен поне няколко дни, да се покрие с фолио или да се третира със защитен състав според производителя.

Късно или плитко рязане на фуги

При втвърдяване бетонът се свива и някъде се напуква. Срязаната фуга му показва къде да го направи. Ако фугите се режат късно или твърде плитко, пукнатината се появява другаде, често криво през цялата площ. Дълбочината на среза обикновено е около една трета от дебелината на плочата. Размерът на полетата се определя според дебелината на плочата и формата на помещението.

Очукани краища и отпечатъци

Около стените, праговете и проходите се допердашва на ръка. От умора или на тъмно тук лесно се работи по-небрежно. Обикновено това личи като неравен ръб при гаражната врата или следи от колене в някой ъгъл.

Самото пердашене на обикновен гараж или работилница отнема един ден заедно с бетонирането, често с работа до вечерта. По-големите площи се бетонират на участъци и всеки участък се пердаши в деня на бетонирането.

• рязане на фуги обикновено до 24 часа, според температурата понякога още няколко часа след пердашенето,
• внимателно ходене по пода обикновено след 1 до 2 дни,
• грижа за бетона и защита от изсъхване приблизително през първата седмица,
• обичайно натоварване, например влизане с лек автомобил, обикновено след 1 до 4 седмици според бетона и препоръката на доставчика,
• пълната якост на бетона обикновено се посочва след 28 дни,
• покритие или лепене на под едва след изсъхване до стойността, която определи производителят.

През зимата бетонът трябва да се пази от замръзване, докато не набере достатъчна якост. Бетониране при минусови температури без защитни мерки не се препоръчва. През лятото пък повърхността трябва да се пази от пряко слънце и подът да се поддържа влажен по-дълго.

Някои собственици пердашат сами гараж или работилница до няколко десетки квадратни метра. Пердашка може да се наеме от пункт за отдаване на инструменти под наем. Бъдете обаче готови за това, че правилният момент изисква опит, а бетонът няма да ви чака. Не започвайте без помощник и помислете дали не е по-разумно да поръчате бригада поне за самото пердашене. Работете с машината в здрави обувки и внимавайте никой да не се приближава до въртящите се лопатки.

1. Подгответе и уплътнете основата, положете фолио, армировка на дистанционери и периметърна лента.
2. Отбележете котата на пода по стените и пригответе мастар и водещи летви.
3. Наемете пердашка с диск и лопатки, пробвайте управлението ѝ на сухо и уговорете връщането чак на следващия ден.
4. Поръчайте бетон, подходящ за пердашене, и не доливайте вода в него.
5. Положете бетона, уплътнете го, изтеглете го с мастар и го заравнете с ръчна маламашка.
6. Изчакайте, докато отпечатъкът от обувка стане дълбок само около 2 до 3 мм и в него не се събира вода.
7. Минете площта с пердашка с диск на равномерни ивици със застъпване.
8. Поставете лопатките и на няколко минавания постепенно увеличавайте ъгъла им.
9. Допердашете краищата и ъглите с ръчна стоманена маламашка.
10. Веднага защитете повърхността със състав или я покрийте с фолио и я поддържайте влажна няколко дни.
11. До следващия ден срежете фугите с машина с диамантен диск до предварително определената дълбочина.

Ако в плочата има подово отопление или инсталации, оставете рязането на фугите на някой, който знае точно откъде минават.

Приемайте пода на дневна светлина, най-добре при светлина, която пада косо от прозорец или от фенерче. Така ще видите вълни и петна, които при пряка светлина не личат. Проверете равнинността с двуметров мастар, поставен в различни посоки, и измерете процепа под него. Допустимото отклонение зависи от уговорката и от това какво ще се полага върху пода, затова го уговорете предварително.

• равнинността или наклоните отговарят на уговореното и водата се стича към сифона,
• котата на пода съвпада с праговете и гаражната врата,
• повърхността е еднаква, без вълни, вдлъбнатини и следи от машината,
• повърхността не прашни и не се рони, когато прокарате ръка,
• почукването с чукче не открива кухи места или лющеща се посипка,
• няма пукнатини извън срязаните фуги,
• фугите са прави, в уговорената мрежа и с подходяща дълбочина,
• краищата при стените, праговете и проходите са допердашени и неочукани,
• цветовите разлики при посипката са в уговорените граници,
• казали са ви как да се грижите за бетона, кога може да се натоварва и колко време трябва да съхне.