Кофраж на стоманобетонна плоча със системен кофраж Doka и Peri

Плочата е носещ елемент. Дебелината ѝ, арматурата, класът на бетона и начинът на подпиране се определят от инженера-конструктор в проекта. Бригадата работи по тези чертежи, затова е добре те да са на обекта в окончателен вид, а не като чернова.

В България много къщи и почти всички жилищни сгради се изпълняват като стоманобетонен скелет с колони, шайби и греди. При масивни къщи плочата стъпва на носеща зидария със стоманобетонен пояс. И в двата случая преди кофрирането на плочата трябва да е налице следното:

• колоните, шайбите или носещата зидария са изпълнени до долния ръб на плочата, подравнени и достатъчно втвърдени,
• котата на долния ръб на плочата е ясно определена и отбелязана по стените или колоните, например с репер на един метър над готов под,
• основата за подпорите е носеща и равна: бетонова плоча, подложен бетон или уплътнен трошен камък, покрит с дъски,
• има чертеж на плочата с отворите за стълбището, комина, инсталационните шахти и преминаванията,
• уговорено е кой изпълнява челния кофраж по ръба на плочата и поясите и дали ще се използват тухли или блокчета като загубен кофраж,
• осигурен е достъп за камиона с кофража и свободно място за складирането му.

На практика често се случва бригадата да пристигне, а в партера да стоят палети с тухли, купчина пясък и бетонобъркачка. Тогава подпорите се нареждат между препятствията, кофражът няма правилен растер и работата се проточва без нужда. Освободената и пометена площ спестява време и нерви.

Последователността се различава малко между отделните системи, но принципът е един и същ. Бригадата следва инструкцията за монтаж на производителя и таблиците, които дават разстоянията между подпорите и гредите за съответната дебелина на плочата.

1. Измерване и разпределение

Първо се измерват светлите размери на помещенията и височината от пода до проектния долен ръб на плочата. По нея се настройва дължината на подпорите. При обичайната височина на етаж в жилищна сграда се използват стоманени телескопични подпори, които се изтеглят и се донастройват фино с резбата.

2. Подпори, триноги и глави

Първите подпори се поставят в триноги, които ги държат вертикално, докато върху тях се положат гредите. В горния край на подпората има глава, в която ляга гредата. По ръбовете и в ъглите подпорите се поставят по-нагъсто, защото там конструкцията е най-малко устойчива.

3. Основни и второстепенни греди

При гредовата система в главите се полагат основните (долни) греди, а напречно върху тях второстепенните (горни). Обикновено това са дървени греди с I-образно сечение, в практиката известни като H20. Разстоянието между тях зависи от дебелината на плочата: колкото по-дебела е плочата, толкова по-гъст е растерът. При панелната система вместо греди директно се монтират готови рамки с кофражно платно.

4. Кофражна повърхност

Върху гредите се редят кофражни платна, най-често трислойни, с жълто или друго покритие, с дебелина приблизително 21 или 27 mm. Платната се нареждат плътно едно до друго, а оставащите ивици до стените се изрязват на място. Фугата между платното и стената или колоната трябва да е възможно най-малка, за да не изтича циментово мляко.

5. Нивелиране

Когато повърхността е затворена, бригадата проверява котата с нивелир или лазер и донастройва подпорите. При по-големи отвори конструкторът понякога предписва леко надвишение в средата на полето. Така плочата след натоварване не провисва видимо надолу.

6. Ръбове, отвори и защита от падане

По периметъра се монтира челен кофраж, който определя дебелината на плочата по ръба. Отворите за стълбището и комина се ограждат със странични дъски. На свободните ръбове се поставя предпазен парапет, защото по кофража след това се движат арматуристи и бетонджии.

7. Кофражно масло

Накрая повърхността на платната се намазва с кофражно масло или друга разделителна емулсия според производителя. Тя улеснява декофрирането, пази платната и подобрява вида на тавана. Нанася се тънко и преди полагането на арматурата, за да не остава масло по стоманата.

И Doka, и Peri предлагат няколко системи за плочи. При къщи и по-малки жилищни сгради на практика ще срещнете главно два подхода.

Гредов кофраж

Типични примери са Dokaflex и Peri Multiflex. Системата се състои от подпори, дървени греди и свободни кофражни платна. Предимството ѝ е гъвкавостта: справя се с неправилен план, наклонени стени, ниши, различни височини и греди под плочата. Недостатъкът е по-големият брой елементи и повече ръчна работа при рязане на платната.

Панелен кофраж

Примери са Peri Skydeck и Dokadek. Панелите са готови рамки, често леки алуминиеви, които бригадата бързо закача и повдига. При правилни площи монтажът е значително по-бърз, а таванът излиза равномерен. Някои системи имат т.нар. глави за ранно декофриране: панелите се свалят по-рано, а подпорите остават под плочата. При силно разчленен план обаче панелите трябва да се допълнят с гредов кофраж.

Какво означава това за вас

• проста правоъгълна къща с прави стени: и двете системи работят, панелите обикновено са по-бързи,
• разчленен план, еркери, наклонени стени, греди под плочата: обикновено гредова система,
• многоетажна сграда с повтарящи се етажи: панелите се изплащат при многократна употреба,
• високи помещения, например галерия или гараж с по-голяма височина: може да са нужни по-дълги подпори или подпорни кули.

Комбинирането на двете системи е нормално и не е грешка. Важното е бригадата да спазва таблиците за натоварване на производителя за конкретната дебелина на плочата.

Обемът на работата се определя от това колко труд и материал изисква реално един квадратен метър. Две плочи с еднаква площ могат да бъдат напълно различни поръчки.

Работата се улеснява от:

• правилен план без издатини и наклони,
• обичайна светла височина, при която стигат стандартните подпори,
• здрав и равен под в партера,
• по-голяма непрекъсната площ, на която бригадата влиза в ритъм,
• добър достъп за камион или кран при докарване и извозване на кофража,
• точно изпълнени стени и колони без големи отклонения.

Работата се удължава от:

• греди и ригели под плочата, които се кофрират отделно, със странични платна и собствено подпиране,
• конзоли, балконски плочи и издадени части,
• много отвори и преминавания, които трябва да се оградят,
• по-голяма височина, при която са нужни по-дълги подпори, скеле или подпорни кули,
• по-дебела плоча, при която растерът на подпорите и гредите е по-гъст,
• неравна или мека основа, която първо трябва да се укрепи,
• малка площ с много ъгли, където се реже и напасва много,
• работа през зимата, когато трябва да се мисли за защита на бетона и по-дълго подпиране.

Уточнете също дали в позицията влиза само монтажът или и докарването, наемът на кофража, декофрирането, почистването и връщането. При наем се плаща за времето, през което кофражът е на обекта. Забавяне с арматурата или бетонирането се отразява и тук.

Кофрирането на плоча не е работа за любител. Става дума за носеща конструкция, работа на височина и натоварване, което при обикновена плоча достига няколкостотин килограма на квадратен метър. Грешката може да означава не само крив таван, но и срутване по време на бетонирането. Затова тук няма наръчник за самостоятелно изпълнение. Като възложител можете да помогнете с подготовката на площта, достъпа и чертежите, а самия монтаж да оставите на опитна бригада.

Кофражът на плочата е възел, в който се срещат няколко занаята. Колкото по-добре се уговорят предварително, толкова по-малко се пробива после в готовия бетон.

Зидари, кофражисти на колоните и конструктор

Вертикалните елементи трябва да са готови и подравнени. Конструкторът определя как плочата стъпва на стените и колоните, какви са поясите и колко дълго подпорите остават под плочата. За гредите и конзолите е нужен неговият армировъчен чертеж.

Арматуристи

Арматурата се полага едва върху готовия и намазан кофраж. Бригадата, която кофрира, трябва да знае къде ще стоят дистанционерите и къде ще има по-тежки места, например при гредите.

Електротехник, водопроводчик и ОВК

В плочата се залагат кутии за осветителни тела, гофрирани тръби за кабели, понякога и канали за рекуперация. Кутиите се закрепват директно върху кофражното платно. Преминаванията за канализация, комин или вентилация се оформят с вложки или странични платна. Забравено преминаване означава по-късно ядково пробиване и риск да се пререже арматурата.

Бетонов възел и помпа

Датата на бетониране се уговаря, след като кофражът е проверен и арматурата е приета от техническия ръководител. Помпата има нужда от място за разполагане. Бетонирането трябва да мине непрекъснато, без дълги прекъсвания, за да не се получат студени фуги.

Технически ръководител

Преди бетониране е разумно кофражът и арматурата да се огледат от техническия ръководител на обекта или от конструктора. По-късно, под бетона, никой вече няма да може да провери нищо.

Повечето проблеми излизат наяве едва след декофрирането, когато вече не се поправят лесно.

• Подпори върху мека основа. Върху неуплътнен трошен камък, замръзнала пръст или без подложки подпорите потъват по време на бетонирането. Плочата провисва, а в по-лош случай кофражът пропада локално.
• Рядък растер на подпорите и гредите. Ако не се спазва таблицата на производителя, кофражът провисва между подпорите и таванът става вълнообразен. При по-дебела плоча има опасност от претоварване.
• Подпорите не са вертикални. Наклонената подпора носи по-малко. Липсващите триноги по ръбовете водят до неустойчивост.
• Нeплътни фуги. През пролуките изтича циментово мляко, по тавана се образуват чакълести гнезда и остри ръбчета. Шпакловката после става по-трудна.
• Грешна кота. Плочата е по-ниско или по-високо от проекта и после не пасват касите, стълбището или височината на подовете.
• Липса или излишък на кофражно масло. Без масло бетонът залепва и при декофриране се откъсват парчета от повърхността. Прекалено много масло оставя петна и може да влоши сцеплението на мазилката.
• Забравени преминавания и кутии. Допълнителното пробиване в готовата плоча е бавно и може да повреди арматурата.
• Преждевременно декофриране и махане на подпорите. Младият бетон още няма пълна якост. Плочата може да провисне или да се напука, макар на пръв поглед да изглежда наред.
• Натоварване на млада плоча. Складиране на палети с тухли върху прясна плоча или твърде ранно кофриране на следващия етаж без подпиране на долната плоча.

При многоетажни сгради често се забравя, че прясната плоча носи не само себе си, но през подпорите и следващата плоча над нея. Затова под долните етажи подпорите остават по-дълго, според указанията на конструктора.

Монтаж

При обикновена къща с правилен план опитна бригада кофрира плочата обикновено за един до няколко дни. Панелната система на равна площ е по-бърза, а разчлененият план с греди и конзоли удължава времето. Към това се добавят полагането на арматурата, проверката и бетонирането.

Втвърдяване на бетона и декофриране

Времето до декофриране зависи от класа на бетона, дебелината на плочата, отвора и най-вече от температурата. Като груб ориентир:

• страничният кофраж по ръбовете при топло време се сваля обикновено след един до три дни,
• при системите за ранно декофриране платната и гредите се свалят по-рано, но подпорите остават под плочата,
• при обикновена гредова система кофражът се маха обикновено след няколко дни до приблизително две седмици, а плочата продължава да се подпира,
• подпорите често остават няколко седмици, точно според конструктора,
• при температури приблизително под 5 °C втвърдяването се забавя значително и всички срокове се удължават.

Бетонът достига проектната си якост обикновено след около 28 дни. Това не означава, че дотогава всичко трябва да е подпряно, но всяко по-ранно декофриране трябва да става по указание на техническия ръководител или конструктора. През лятото прясната плоча се пази от бързо изсъхване с поливане или покриване, а през зимата от замръзване. Българското лято с температури над 30 °C е особено коварно: повърхността може да напука още в първите часове, ако остане открита на слънце.

Повторно подпиране

Ако кофражът се свали по-рано, подпорите остават под плочата или се поставят нови, т.нар. повторно подпиране. Важно е да не се отпуска цялата площ наведнъж, а да се работи поле по поле, за да не се натовари плочата рязко.

Преди върху кофража да легне арматура, а после и бетон, си струва да го огледате добре. Не е нужно да сте специалист: много неща се виждат с поглед отдолу и отгоре. При неясноти питайте техническия ръководител.

• подпорите стоят вертикално, на здрава основа, при нужда върху подложки от дъски,
• по ръбовете и в ъглите има триноги или друго укрепване,
• растерът на подпорите и гредите отговаря на дебелината на плочата според таблиците на производителя,
• котата на долния ръб на плочата съвпада с проекта и е проверена с лазер или нивелир,
• кофражната повърхност е равна, без видими стъпала между платната,
• фугите са плътни, включително до стените, колоните и около отворите,
• челният кофраж по периметъра е с правилна височина и е здраво закрепен,
• отворите за стълбището, комина и шахтите са на правилното място и с правилния размер,
• кутиите за осветление и преминаванията са поставени според чертежите по електро и ВиК,
• повърхността е чиста, без стърготини, пирони и изрезки,
• кофражното масло е нанесено равномерно и тънко,
• на свободните ръбове има предпазен парапет,
• уговорено е кога и как ще се декофрира и колко дълго остават подпорите.

След декофрирането огледайте тавана. Дребните следи от фугите са нормални и изчезват под мазилката или шпакловката. По-големи гнезда, провисване на плочата или пукнатини трябва да покажете на техническия ръководител, преди бояджията или мазачите да започнат работа.