Бетониране на ивични основи директно в изкопа

Бетонирането в изкоп има смисъл там, където стените на канала сами държат формата си. Обикновено това са глинести почви, свързани пясъчно-чакълести почви с примес на глина или изветряла скала. В такава почва каналът се изкопава с багер с кофа, широка колкото бъдещата основа, и бетонът се излива без кофраж.

Защо не се прави винаги кофраж? Кофражът в канал означава по-широк изкоп, монтаж и демонтаж на дъските, а след това засипване и уплътняване на пространството около основата. При свързана почва това не подобрява нищо, само удължава работата. Освен това бетонът, излят в земята, приляга плътно към околния терен.

Кофраж е нужен, когато стените на изкопа се ронят, например в сух пясък, или когато горната част на основата излиза над терена. Често се прави комбинация: долната част се излива в земята, а последните няколко десетки сантиметра се кофрират, за да е горният ръб прав и на точната кота.

Размерите на основата, тоест ширината, дълбочината и евентуалната армировка, се определят от инженера конструктор в проекта според натоварването и носимоспособността на почвата. Дълбочината на фундиране трябва да стига под зоната на замръзване. В по-голямата част на България тя е приблизително 0,8 до 1,0 м под терена, а в планинските и по-студените райони може да е и повече.

Самото бетониране при еднофамилна къща обикновено отнема един ден. Дали ще мине добре обаче се решава в дните преди него. Когато бетоновозът вече чака на обекта, няма време да се допълва нищо.

Изкопът и дъното на основата

Каналите трябва да са с размерите от проекта, а дъното на котата, определена от проекта или от геодезиста. Дъното трябва да е равно, без разрохкана пръст, кал и застояла вода. Повърхността, на която ще легне бетонът, се нарича земна основа или основна плоскост. Ако там се появи нещо различно от очакваното в проекта, например насип, мека глина или изворна вода, е добре да я огледа конструкторът или геолог. На практика често се случва на част от парцела да се копае по-дълбоко, докато се стигне до носещ пласт.

Заземяване

В ивичните основи се полага заземителна шина, най-често поцинкована стоманена лента с изводи над терена. Към нея по-късно се свързват електрическата инсталация и мълниезащитата. Полагането и свързването се проектират и проверяват от правоспособен електротехник. Лентата трябва да е изцяло обвита в бетон. Преди бетонирането е добре да я снимате.

Отвори за инженерните мрежи

Канализацията, водопроводното отклонение, електрическото захранване и евентуално тръбите за термопомпа трябва да минат някъде през основата или под нея. На тези места преди бетонирането се поставят защитни тръби, тоест тръби с по-голям диаметър, през които по-късно се прекарват тръбата или кабелът. Позицията им се съгласува с проекта на ВиК и на електроинсталацията. Пробиването или разбиването на готова основа е скъпо и я отслабва.

Армировка, ако проектът я изисква

При прости сгради на добра почва основата често е от неармиран бетон. При по-слаба почва, по-голямо натоварване или на склон конструкторът предвижда армировъчни скелети. Те трябва да стоят на дистанционери, а не директно на земята, за да ги обвие бетонът от всички страни.

Достъп и поръчка

Бетоновозът е тежка машина. Нужен му е укрепен подход възможно най-близо до изкопа и място за обръщане. Ако не може да стигне достатъчно близо, се поръчва бетон помпа. Количеството бетон се изчислява по размерите на изкопа и към него се добавя резерв, защото реалният канал почти винаги е малко по-широк, отколкото на чертежа.

Клас и консистенция на бетона

Класът на бетона се определя от проекта. За ивични основи на жилищни къщи обикновено се предвижда бетон C16/20 или C20/25, при по-тежки условия и по-висок. Ако в почвата има агресивни подпочвени води, конструкторът посочва и съответния клас по въздействие на околната среда според БДС EN 206, което променя състава на бетона. При поръчката в бетоновия възел посочете класа, класа по въздействие на средата, максималната едрина на добавъчния материал и консистенцията.

Консистенцията показва колко лесно тече бетонът. За изкопи обикновено се поръчва по-пластична консистенция, например S3, а при помпане или гъста армировка по-скоро S4. Важно е бетонът да е с нужната подвижност още от възела. Доливането на вода на обекта, за да се излива по-лесно, намалява якостта му.

Неармирана или армирана основа

Неармираният бетон понася добре натиск, но лошо понася опън. Ако почвата не е еднакво носеща навсякъде, основата може леко да се огъне и бетонът без армировка се пука. Армировката поема тези опънни сили. Затова решението е на конструктора, а не на изпълнителя или на съседа, който „винаги така го е правил“.

Как бетонът стига до изкопа

• Директно от улея на бетоновоза: най-просто и най-бързо, ако машината стига с улея до всички канали.
• С бетон помпа: когато изкопът е далеч от входа, зад къщата или на склон. Стрелата стига и до отдалечени места, а бетонът се полага равномерно.
• С колички или самосвалче (дъмпер): при малки обеми, например основи за ограда. По-бавно е и изисква повече хора.

Прави и стъпаловидни основи

На равен парцел дъното на основите е на една кота. На склон дъното се прави на стъпала. Височината и дължината на стъпалата се определят от проекта. Бетонира се от най-ниската точка нагоре, като се внимава бетонът в стъпалата да не се смесва с пръст.

Редът на работа е сходен при повечето обекти. Опитният екип го знае наизуст, но всяка стъпка има своята причина.

1. Проверка на изкопа: размери, кота на дъното, чистота, застояла вода и паднала пръст.
2. Оглед на дъното от конструктора или техническия ръководител, ако проектът го предвижда, и кратък писмен запис.
3. Проверка на позицията на заземителната лента, защитните тръби и армировката и снимки на всичко.
4. Маркиране на горния ръб на основата, например с колчета с нивелирана кота или с летви, за да е ясно докъде се бетонира.
5. Преглед на товарителницата на първия бетоновоз: клас на бетона, консистенция и час на производство.
6. Полагане на бетона на пластове, обикновено с дебелина до 0,3 до 0,5 м, без да се изсипва от голяма височина на едно място.
7. Уплътняване на всеки пласт с иглен вибратор, докато от бетона спрат да излизат въздушни мехурчета.
8. Непрекъснато продължаване, така че новият пласт да легне върху все още пресния предишен, без да се получи нежелана работна фуга.
9. Изравняване на горната повърхност по маркировката, изтегляне с мастар и загладяване с маламашка.
10. Поставяне на свързващи пръти в пресния бетон по проект, ако върху основата ще се зида директно или ще се редят кофражни блокове.
11. Покриване и грижа за бетона според времето.

Най-важна е непрекъснатостта. Ако бетонирането спре за няколко часа, долният пласт започва да се втвърдява и новият не се свързва добре с него. Ако прекъсване не може да се избегне, например при много дълги основи, работната фуга се прави там, където конструкторът допуска, а не случайно, когато е свършил бетонът.

Крайната цена на кубик зависи от условията на обекта. Добре е да ги познавате, за да разбирате офертите и да подготвите обекта предварително.

Улеснява

• Добър подход за бетоновоза чак до изкопа, без нужда от помпа.
• Свързана почва, която държи стените на канала прави.
• Сух изкоп без подпочвена вода.
• По-голям непрекъснат обем, бетониран наведнъж, без прекъсвания.
• Основи от неармиран бетон или с проста армировка.
• Умерено време, без студ и без силна жега.

Затруднява

• Тесен или неукрепен подход, който налага помпа или ръчно пренасяне.
• Рохкава почва, при която горната част трябва да се кофрира или стените да се почистват по време на работа.
• Вода в изкопа, която трябва да се изпомпва преди и по време на бетонирането.
• Склон и стъпаловидно дъно на основите.
• Гъста армировка, която забавя полагането и уплътняването.
• Малки обеми, разпределени на няколко места, например отделни основи за ограда и за пристройка.
• Бетониране през зимата, когато са нужни добавки, покриване и по-дълга грижа.

Имайте предвид, че се плаща реално положеният бетон. Ако багерът изкопае по-широк канал или стените се ронят, разходът расте спрямо изчисленото по чертежа.

Ивичните основи са в средата на верига от работи, които следват една след друга. Който ги координира, си спестява поправки и чакане.

• Геодезистът трасира сградата преди изкопа и може да провери котата на дъното и на горния ръб на основите.
• Изкопните работи е добре да приключат малко преди бетонирането. Изкоп, оставен няколко дни под дъжд или на студ, губи качеството на дъното си.
• Конструкторът или геологът оценява дъното, ако то се различава от очакваното.
• Електротехникът отговаря за заземителната лента и изводите ѝ.
• Водопроводчикът определя мястото и диаметъра на защитните тръби за канализация и вода.
• Зидарите след бетонирането изграждат цокълната стена, най-често от кофражни блокове, а след това подложния бетон.
• Изолаторът по-късно полага хидроизолацията, чието качество зависи и от равността и чистотата на основите.

Когато на обекта има технически ръководител, огледът на дъното и армировката се записва. При строителство със собствени сили си струва да имате поне снимки с ясно видими размери.

Грешките в основите не се поправят лесно. Повечето се показват чак след години, когато стените вече са измазани и подовете готови.

• Бетониране във вода и кал. Бетонът се смесва с пръстта, губи якост и на дъното се получава слаб пласт. По-късно това може да доведе до неравномерно слягане и пукнатини в зидарията.
• Паднала пръст на дъното. Разрохканата почва се свива под товара. Къщата „сяда“ повече на едно място, отколкото на друго.
• Недостатъчна дълбочина на фундиране. Основа над зоната на замръзване може да бъде повдигана от замръзващата почва. Типичен признак са косите пукнатини в ъглите на стените и около отворите.
• Армировка, положена на земята. Без бетонно покритие стоманата корозира и губи действието си.
• Долята вода в бетона. Излива се по-лесно, но е по-слаб и се свива повече.
• Неуплътнен бетон. В основата остават кухини и гнезда от чакъл, особено около армировката и до стените на канала.
• Забравени отвори и заземяване. Допълнителното ядково пробиване отслабва основата, а заземяването трябва да се решава по заобиколен начин.
• Неравна горна повърхност. Първият ред блокове после се изравнява с дебели пластове разтвор и цялата цокълна стена излиза крива.
• Липса на грижа за бетона. В жегата повърхността изсъхва, напуква се и остава прашна и мека.

Самото бетониране на основите за обикновена къща екипът обикновено завършва за един работен ден, при по-малки обекти дори за няколко часа. Подготовката на армировката, отворите и заземяването отнема обикновено от един до няколко дни, според обема.

Бетонът започва да свързва няколко часа след забъркването, в зависимост от температурата и състава. След доставката трябва да се положи възможно най-скоро. Ориентир са часът в товарителницата и препоръката на бетоновия възел.

По основите може внимателно да се стъпва обикновено на следващия ден. Зидането на първия ред блокове през лятото обикновено започва след няколко дни, в хладно време по-късно. Бетонът достига проектната си якост приблизително след 28 дни, но това обикновено не пречи на зидането, ако техническият ръководител или конструкторът са съгласни.

Как се полива и пази бетонът

Защо да поливате бетон, който вече е излят? Циментът се нуждае от вода, за да се втвърди. Ако горната повърхност изсъхне твърде бързо, остава слаба и се напуква. През лятото повърхността се покрива с фолио или геотекстил и няколко дни се полива, обикновено около седмица. При бетон в земята е по-лесно, защото страничните стени са във влажна почва.

При температури около +5 °C и по-ниски бетонът трябва да се пази от замръзване. Бетоновият възел доставя бетон с добавки за студено време, а пресната повърхност се покрива с изолационни постелки или с фолио и топлоизолация. В замръзнал изкоп или върху дъно, покрито със сняг, не се бетонира.

Безопасност в изкопа

Не влизайте в по-дълбоки канали с неустойчиви стени. Стените могат да се свлекат дори когато изглеждат здрави, особено след дъжд или до тежка машина. При работа с бетон помпа внимавайте за електропроводи над парцела. Никой не бива да стои под стрелата на помпата. При злополука звънете на 112.

Проверката си струва още по време на бетонирането, а не след него. Повечето грешки се виждат в същия ден, когато още могат да се поправят. При приемането поискайте документите и обходете целия периметър на основите.

• товарителници за всеки бетоновоз с правилен клас на бетона, консистенция и количество,
• общото доставено количество бетон, сравнено с изчисленото и с фактурирания обем,
• запис от огледа на дъното и армировката, ако е правен,
• снимки на изкопа, армировката, заземителната лента и защитните тръби преди бетонирането,
• изводи на заземителната лента на местата по проекта на електроинсталацията,
• защитни тръби за мрежите на правилните места, проходими и незапушени с бетон,
• горна повърхност на основите на проектната кота, равна, без големи неравности,
• ширина и трасе на основите по чертежа, ъгли и пресичания без стеснения,
• повърхност без гнезда от чакъл, дупки и открита армировка,
• никакви пукнатини и ронеща се, прашна повърхност след първите дни,
• информация как е полаган и пазен бетонът, особено в жега или в студено време,
• ясен срок, от който може да започне зидането на цокълната стена.