Машинна циментова замазка

На пръв поглед работата върви бързо. Опитен екип често се справя с партера на обикновена еднофамилна къща за един ден. Резултатът обаче зависи от подробности, които се правят още преди първата доза смес.

1. Проверка на основата и нивата. Екипът проверява изолацията, фолиото и периметърните ленти. От нивелачната линия на един метър, хоризонталната чертa по стените, или с лазер пренася височината на готовата замазка във всички помещения.
2. Поставяне на височинни точки. По пода се правят малки купчинки или ивици от смес, по които после се изтегля повърхността. При по-големи площи се правят водачи, тоест направляващи ивици в точната височина.
3. Бъркане на сместа. В мискокрета се дозират пясък, цимент, вода и според рецептата пластификатор и полипропиленови влакна. Сместа е влажна, по-скоро гъста, отколкото течна. Ако я стиснете в шепа, тя държи формата си и не изтича.
4. Транспорт и разстилане. Сместа минава по маркуча на десетки метри, спокойно и до горен етаж. На място се разстила с лопата и гребло и се изравнява грубо.
5. Уплътняване и изтегляне. Сместа се утъпква и с алуминиев мастар се изтегля по височинните точки. Уплътняването е особено важно по краищата и над тръбите на подовото отопление.
6. Машинно заглаждане. Когато сместа леко стегне, повърхността се минава с машина с въртящ се диск или перки, т.нар. хеликоптер. Получава се затворена, равна и сравнително гладка повърхност. Ъглите и местата около тръбите се доглаждат на ръка.
7. Дилатационни фуги. По предварително уговорен план се прорязват или вграждат фуги, най-вече във вратите и на големи площи.

В поредността на работите замазката идва сравнително късно. Всичко, което трябва да се вгради под нея или се прави „мокро“ над нея, е добре да е завършено предварително. Иначе подът по-късно се къртѝ или поврежда.

• Прозорците и външните врати са монтирани. Замазката се нуждае от защитена среда без течение и без студ.
• Вътрешните мазилки са готови. Мокри процеси по стените след замазката значат мръсотия, влага и риск за прясната повърхност.
• ВиК и електрическите трасета в пода са положени, закрепени и проверени. Канализационните отклонения и подовите сифони са на крайната си височина и запушени.
• Подовото отопление е положено и е минало изпитване под налягане. По време на полагането системата трябва да остане под налягане, за да се види веднага, ако някоя тръба бъде повредена.
• Топлинната и звуковата изолация лежи по цялата площ, без пролуки, и плочите не мърдат. Тръбите в изолацията са изравнени с допълнителен слой, за да не стъпва замазката „на мостове“.
• Фолиото и периметърните ленти са положени. Фолиото е с припокриване приблизително 10 см, залепено и вдигнато по стените. Лентата от пенообразен материал обикаля всички стени, колони, каси и преминавания на тръби.

Помислете и за логистиката. До къщата се изсипва пясък и се разтоварва цимент, затова ви трябва твърдо място близо до входа, до което може да стигне камион. Екипът се нуждае от вода и обикновено от ток. Някои мискокрети имат собствен дизелов двигател, други се включват в трифазен контакт. Ако на обекта още няма такова захранване, изграждането му е работа за електротехник. В блок в режим на етажна собственост се разберете предварително с домоуправителя и съседите за часовете на работа, защитата на стълбището и асансьора и за това откъде ще мине маркучът.

Плаваща замазка

Най-разпространеният вариант в жилищните сгради. Замазката лежи върху изолация, отделена с фолио, и никъде не докосва стените или конструкцията. Така поглъща ударния шум от стъпките и може свободно да се движи при смяна на температурата. Дебелината обикновено е около 45 до 60 мм. Над тръбите на подовото отопление по правило се изисква покритие от приблизително 45 мм, но точните стойности дават производителят на системата и проектантът.

Замазка върху разделителен слой

Лежи директно върху бетоновата плоча, отделена само с фолио. Използва се например в мазета, гаражи или работилници, където не е нужна изолация. Дебелината обикновено е от около 35 мм нагоре.

Свързана замазка

Тя е здраво свързана с основата чрез контактен грунд. Може да е по-тънка, обикновено около 25 до 40 мм, но основата трябва да е здрава, чиста и без прах. При саниране понякога се използва за изравняване на стар бетон. Едно мазно или прашно петно стига, за да се отлепи замазката на това място.

Циментова или анхидритна замазка

На много обекти изборът е между циментова и анхидритна, тоест течна замазка. Циментовата понася влага, подходяща е за бани, технически помещения и гаражи и издържа по-тежки условия по време на строежа. Обикновено е и по-достъпна. Съхне обаче по-бавно и се свива повече, затова изисква дилатационни фуги и внимателно отглеждане.

Анхидритната замазка е течна, разлива се сама и обикновено е по-равна. Над подово отопление може да е по-тънка и провежда по-добре топлината. Не понася обаче продължителна влага, преди настилката обикновено трябва да се шлайфа и не става за навън или за мокри помещения. Ако се колебаете, решете според това къде ще е подът и каква настилка планирате.

Якост, влакна и армировка

Замазките се означават според БДС EN 13813, например CT-C20-F4. CT означава циментова замазка, C е якостта на натиск, а F якостта на опън при огъване. За обикновени жилищни помещения се ползват по-ниски класове, за гараж или работилница по-високи. Полипропиленовите влакна в сместа ограничават дребните пукнатини от съсъхването. Заварена армировъчна мрежа се слага по-скоро при по-голямо натоварване, при подово отопление по изискване на производителя или когато го предвижда проектът. Мрежата трябва да е вътре в замазката, а не на дъното под нея, иначе е безполезна.

Замазката се остойностява на квадратен метър. Цената обаче винаги е за определена базова дебелина и всеки сантиметър отгоре значи повече материал и труд. Когато сравнявате оферти, вижте за каква дебелина се отнасят.

Работата се улеснява от:

• голяма непрекъсната площ без много малки помещения,
• равна и добре положена изолация и точни нива,
• кратък път за маркуча и добър достъп за камиона с пясък,
• вода и ток на самия обект,
• температура в помещенията над приблизително +5 °C и затворени отвори.

Работата се затруднява от:

• малка площ, при която докарването на машината и екипа се разпределя на няколко метра,
• много малки помещения, бани, коридорчета и ниши,
• подово отопление, при което се уплътнява внимателно и се следи покритието на тръбите,
• неравна основа, която води до променлива дебелина,
• горни етажи, дълго трасе на маркуча или апартамент в блок,
• наклони към подови сифони и душове без бордюр,
• работа през зимата, когато помещенията трябва да се затоплят.

Повечето проблеми със замазката не възникват при полагането, а в седмиците след него. Прясната циментова замазка се нуждае от влага през първите дни, за да втвърди правилно циментът. Течение, пряко слънце или отопление веднага след полагането карат повърхността да изсъхне преди долната част. Резултатът са пукнатини и повдигнати ръбове, като замазката се извива като купичка.

• Първите приблизително 2 до 3 дни дръжте помещенията затворени, без течение.
• При горещо време, а българското лято е такова, можете леко да навлажнявате повърхността или да я покриете с фолио, ако изпълнителят го препоръча.
• Внимателно ходене обикновено е възможно след 24 до 48 часа, пълно натоварване замазката понася след приблизително 28 дни.
• След първата седмица започнете постепенно да проветрявате, по-добре кратко и няколко пъти на ден.

Колко време съхне замазката? В практиката често се цитира грубото правило за около една седмица на сантиметър дебелина за първите четири сантиметра, след което съхненето чувствително се забавя. При 5 до 6 см смятайте с няколко седмици, а при студено и влажно време и с два месеца и повече. На усещане не може да се разчита. Преди полагане на настилката се мери влажността, най-често с карбидния метод (CM). Границите дава производителят на настилката. При дървени и винилови подове обикновено са около 2 % CM, а при подово отопление още по-ниски.

При подово отопление системата се пуска по протокол. При циментова замазка обикновено се започва най-рано след около 21 дни, а при смеси с ускорител според производителя и по-рано. Температурата се вдига постепенно с по няколко градуса на ден, задържа се известно време на максимума и после постепенно се сваля. Поискайте протокола от водопроводчика или специалиста по отопление. Майсторът на паркета или фаянсаджията често го изисква.

Замазката свързва грубия строеж с довършителните работи, затова е добре сроковете да се съгласуват предварително.

• Водопроводчикът и електротехникът завършват трасетата в пода и ги предават проверени. По-късно къртене в замазката я отслабва и поврежда фолиото и изолацията.
• Специалистът по отопление прави изпитване под налягане, оставя системата под налягане и след изсъхването извършва пускането на отоплението.
• Изолацията и фолиото полага строителният екип или самата бригада за замазки. Ако го прави бригадата, уговорете го в офертата.
• Фаянсаджията и майсторът на подови настилки трябва да знаят крайната височина на замазката, за да паснат преходите между помещенията, праговете и височината на вратите. Преди тяхната работа повърхността обикновено се шлайфа, за да се махне циментовото мляко. Това е тънък слаб слой отгоре, който влошава сцеплението на лепилото.
• Дърводелецът монтира обшивните каси и интериорните врати след замазката и настилката. Металните каси се слагат по-рано и при тях периметърната лента е още по-важна.

Дилатационните фуги в замазката трябва да продължат и в настилката. Ако фаянсаджията мине през фугата с плочки, по-късно ще се спукат плочките. Затова поискайте план на фугите в чертеж и го предайте на следващите майстори.

Липсваща или изрязана периметърна лента

Замазката докосва стена или каса и се получава звуков мост. Съседите чуват стъпките, а при смяна на температурата се появяват пукнатини до стените. Честа грешка: лентата се изрязва веднага след замазката и чак после се лепи перваз с лепило, което все пак създава мост. Лентата се изрязва едва след полагане на настилката.

Неуплътнено фолио

Циментовото мляко изтича между изолационните плочи и се втвърдява. Звуковата изолация губи смисъла си, а замазката на места е здраво свързана с плочата.

Твърде мокра смес

С нея се работи по-лесно, но се свива повече, съхне по-дълго и повърхността е слаба и прашна. При драскане с ключ се лющи и рони.

Недостатъчна дебелина

Над тръбите на отоплението, над инсталациите или при неравна изолация замазката на места е по-тънка. Точно там се появяват пукнатини, а при натоварване може и да се пречупи.

Липсващи фуги

На големи площи, в Г-образни помещения или във вратите замазката сама си прави пукнатина, и то там, където не искате. Като ориентир се посочват полета приблизително до 30 до 40 м² със съотношение на страните около 1:2. При подово отопление често са по-малки според производителя.

Настилка върху влажна замазка

Паркетът се издува, винилът се отлепя, под настилката може да се появи мухъл. Обикновено се случва, когато се бърза заради нанасянето и влажността не се измерва.

Твърде ранно отопление или изсушаване

Пълно отопление, горещ въздух или изсушител, пуснати веднага след полагането, водят до пукнатини и извиване на ръбовете. Изсушители да, но след първите дни и разумно.

Самото машинно полагане е работа за екип с машина и опит. Подготовката и грижата след полагането обаче можете да поемете сами и така да си спестите много проблеми. Свързването на мискокрета към електрическата мрежа оставете на електротехник.

1. Измете и изсмучете основата, отстранете остатъците от мазилка и строителни отпадъци.
2. Проверете дали изолационните плочи лежат по цялата площ и не мърдат, запълнете пролуките.
3. Проверете периметърната лента по всички стени, колони, каси и преминавания на тръби, допълнете липсващите места.
4. Проверете припокриването на фолиото и залепете снадките с лента.
5. Снимайте трасетата в пода с ролетка в кадъра, за да знаете по-късно къде минават.
6. Покрийте и защитете прозорци, подпрозоречни дъски, врати и стълбище от сместа.
7. Осигурете свободен достъп до вода и място за пясъка и цимента.
8. След полагането затворете прозорци и врати и през първите дни не допускайте течение.
9. При горещо време навлажнявайте повърхността или я покрийте с фолио според указанията на изпълнителя.
10. След около седмица започнете постепенно да проветрявате на кратки интервали и не ходете по замазката с тежки инструменти.
11. Преди полагане на настилка поръчайте измерване на влажността и запишете резултата.

Проверете замазката в деня на завършването и отново след няколко дни, когато по нея вече може да се ходи. За равнината си пригответе двуметров мастар. Допустимото отклонение зависи от уговорения клас на равнинност и от настилката. При едроформатни плочки и винил изискванията са по-строги, затова ги уговорете предварително.

• повърхността е равна, под двуметровия мастар няма по-големи пролуки от уговорения толеранс,
• височината на замазката съвпада с нивелачната линия и с планираната височина на настилката и праговете,
• повърхността е затворена, не се рони и не се лющи при драскане с ключ,
• няма видими пукнатини, особено до стените, във вратите и в ъглите,
• периметърните ленти са цели и замазката никъде не докосва стена или каса,
• дилатационните фуги са по плана, във вратите и на големите площи,
• подовите сифони и преминаванията са на правилната височина, а наклоните водят към сифоните,
• при свързана замазка почукването не звучи кухо,
• при подово отопление системата е останала под налягане и то не е спаднало,
• имате от изпълнителя данни за дебелината, класа на сместа и плана на фугите,
• уговорили сте грижата след полагането и срока за измерване на влажността.