Допълване на налягането и обезвъздушаване на радиатор

Въздухът е по-лек от водата и се събира в най-високите точки на системата: в горната част на радиаторите и на най-горния етаж. Типичните признаци са:

• радиаторът топли само отдолу или изобщо не се загрява, въпреки че котелът работи,
• клокочене и бълбукане в радиатора или в тръбите, особено след пускане на отоплението,
• ниско налягане на манометъра или съобщение за грешка заради ниско налягане на котела,
• в стаята е по-хладно, отколкото сте задали на термостата.

Защо всъщност пада налягането? При обезвъздушаване заедно с въздуха изтича и вода. Малки загуби има и по уплътненията и вентилите. Ако обаче трябва да добавяте вода често, например на всеки няколко седмици, някъде има теч или разширителният съд не работи. Тогава допълването не решава нищо и е време да повикате водопроводчик или техник по отопление.

Техникът или опитният домашен майстор работи на две стъпки: първо изпуска въздуха, едва след това допълва налягането. Обратният ред няма смисъл, защото след обезвъздушаването налягането отново би паднало.

Преди обезвъздушаване се спират отоплението и помпата и системата се оставя да постои. Така въздухът се издига нагоре, а водата малко изстива. При котел на дърва или пелети се изчаква огънят да угасне, защото горивото продължава да гори и след изключване. След това на всеки радиатор се отваря леко обезвъздушителят, малкият вентил, който обикновено е в горния ъгъл отстрани. Отваря се със специално ключе, при някои модели с плоска отвертка. Вентилът остава отворен, докато съска въздух, и се затваря, когато потече равна струя вода без мехурчета. В къща на няколко етажа се започва от най-долния етаж и се върви нагоре, защото най-горните радиатори събират най-много въздух.

Допълването на налягането означава да се добави вода през пълнещия кран. Той обикновено е в долната част на котела или на тръбата до него, понякога е гъвкав маркуч, свързан към студената вода. Водата се пуска бавно, като се следи манометърът. При обикновен котел в еднофамилна къща налягането в студена система обикновено е между 1 и 2 bar. Точната стойност е в инструкцията на производителя. В по-висока къща може да е нужно малко по-високо налягане, за да стигне водата и до най-горните радиатори. По-старите системи с отворен разширителен съд на тавана нямат манометър: там водата се добавя, докато нивото в съда стигне отбелязаната граница.

В къща или апартамент със собствен котел можете да се справите сами. Не разглобявате нищо по котела, а само отваряте вентилите, предвидени за потребителя. Ако живеете в блок с парно от топлофикация, налягането в системата не е ваша работа, за него отговаря абонатната станция. Попитайте домоуправителя как се обезвъздушават радиаторите във вашия блок, защото в някои сгради въздухът се изпуска само от най-горната точка на щранга.

1. Изключете отоплението и циркулационната помпа и изчакайте радиаторите да изстинат поне до хладки.
2. Погледнете манометъра на котела и запомнете какво налягане показва.
3. Подложете парцал под обезвъздушителя или задръжте малка купичка.
4. Завъртете бавно вентила с ключето с около четвърт до половин оборот, не повече.
5. Оставете въздуха да изсъска и изчакайте да потече вода без мехурчета.
6. Затворете вентила, само го дозатегнете, без сила.
7. Повторете при останалите радиатори, от долния етаж нагоре.
8. Проверете отново манометъра.
9. Ако налягането е под стойността на производителя, отворете бавно пълнещия кран и следете стрелката.
10. Затворете плътно пълнещия кран, когато налягането стигне препоръчаната стойност. Ако е маркуч, откачете го според инструкцията на котела.
11. Пуснете отоплението и след половин до един час проверете дали радиаторите топлят по цялата повърхност.
12. След загряване погледнете налягането още веднъж и при нужда повторете обезвъздушаването.

Ако усетите миризма на газ, не включвайте и не изключвайте нищо, проветрете, напуснете помещението и звъннете на 112. Всяка работа по самия газов котел, горелката или комина се извършва само от квалифициран сервизен техник.

Лесният случай е по-нова система с достъпни радиатори, изправни вентили и котел с пълнещ кран и ясен манометър. С такава работа се справя и човек без опит, и то бързо. Повече време и опит изискват тези ситуации:

• много радиатори и няколко етажа, при които трябва да се обиколи цялата къща, понякога по няколко пъти,
• залепнали или ръждясали обезвъздушители, които не се отварят или след отваряне протичат и трябва да се сменят,
• радиатори зад мебели или под декоративни решетки, до които се стига трудно,
• стара система с наслоявания, при която от вентила излиза тъмна вода, а радиаторът пак не топли,
• повтарящ се спад на налягането, зад който стои теч или повреден разширителен съд,
• комбинация с подово отопление, където кръговете се обезвъздушават през колектора и редът е по-сложен.

В тези случаи не става дума само за обезвъздушаване, а за търсене на причината. Техникът проверява разширителния съд, помпата и термостатичните вентили и преценява дали системата не се нуждае от промиване.

• обезвъздушаване при работещо отопление: водата е гореща, а помпата разнася въздуха из системата и не успявате да го изпуснете целия,
• прекалено отворен вентил: малкият вентил може да се развие докрай и водата пръска по стената и пода,
• затваряне твърде рано: вентилът се затваря чак когато тече чиста вода без мехурчета, не след първата пръска,
• забравено налягане: след обезвъздушаване налягането остава ниско и котелът скоро спира,
• прекалено високо налягане: то отваря предпазния клапан, който при обикновените котли реагира обикновено около 3 bar, и водата започва да капе,
• недозатворен пълнещ кран: водата бавно продължава да влиза и налягането се покачва само,
• често допълване без търсене на причината: всяка нова вода носи кислород и минерали, които водят до ръжда и наслоявания.

След обезвъздушаване и допълване оставете системата да загрее и минете през тези точки:

• всички радиатори топлят равномерно по цялата повърхност, включително отгоре,
• в радиаторите и тръбите нищо не клокочи и не бълбука,
• налягането в студена система е в границите, дадени от производителя на котела,
• след загряване налягането леко се покачва, но не стига до границата на предпазния клапан,
• обезвъздушителите са сухи и не капят,
• пълнещият кран е затворен, а маркучът е откачен, ако инструкцията го изисква,
• котелът не показва грешка,
• след няколко дни работа налягането не е спаднало осезаемо.