Монтаж на конзола за радиатор

Нова конзола трябва винаги, когато на стената още няма нищо. По-често обаче става дума за смяна. Новият радиатор почти винаги има други размери, друго тегло и други разстояния между точките на окачване. Затова старите конзоли обикновено не пасват на новия радиатор.

• монтаж на нов радиатор в апартамент или къща,
• смяна на стар чугунен или стоманен ребрист радиатор с панелен,
• разклатен радиатор, който се движи при допир или се отделя от стената,
• ръждясали или огънати конзоли в по-стари сгради,
• ремонт, при който радиаторът се премества на друго място.

Когато сменяте радиатора, има смисъл демонтажът, новите конзоли и вентилите да се направят наведнъж. Така стената се пробива само веднъж и мазилката също се поправя само веднъж. В жилищен блок с централно парно радиаторът не може да се свали, без водата да се спре и източи. Затова се свържете предварително с домоуправителя и с фирмата, която обслужва отоплението в сградата. Понякога трябва да се източи целият щранг. Това става в уговорен ден, най-удобно извън отоплителния сезон. Ако радиаторите в сградата имат индивидуални разпределители, след смяната уредът трябва да се монтира отново от фирмата за дялово разпределение.

Видът на конзолата се определя преди всичко от радиатора. Производителят обикновено я доставя в комплекта или я посочва точно в инструкцията.

Конзоли за панелни радиатори

Това е най-разпространеното решение днес. Конзолите са от ламарина с пластмасова вложка, в която влизат щифтовете на гърба на радиатора. Вложката поема разширяването при загряване. Тя позволява и радиаторът лесно да се сваля, например когато боядисвате.

Държачи за ребристи радиатори

Чугунените и по-старите стоманени ребристи радиатори висят на куки или щифтове, закрепени в стената. Чугуненият радиатор е много тежък. Затова му трябват повече точки на закрепване и здрава стена.

Подови стойки

Понякога стената не може да носи нищо тежко, например при слаба преградна стена или гипсокартон без подсилване. Тогава радиаторът се поставя на стойки, закрепени в пода. Към стената го държи само опора срещу преобръщане. Подът трябва да се подготви преди полагането на финалната настилка.

Държачи за лири за баня

Лирите имат собствени държачи, които определят разстоянието от стената. Тук точността е важна, защото лирата е на видно място и всяко изкривяване се забелязва.

Защо всичко зависи от стената? Защото радиаторът, пълен с вода, не дърпа дюбела само надолу, а и навън от стената. Всеки материал държи дюбела по различен начин.

Бетон

Бетонът е типичен за панелните блокове. Държи много добре, но се пробива по-трудно и в него може да има арматура. Използват се обикновени найлонови или метални дюбели с винтове с подходяща дължина.

Плътна и решетъчна тухла

В плътна тухла се закрепва лесно. Решетъчната тухла има кухини, в които обикновеният дюбел няма в какво да се разпъне. Затова се ползват по-дълги дюбели за кухи материали или химически анкер. Пробиването става без удар, за да не се натрошат вътрешните стенички на тухлата.

Газобетон

Газобетонът е мек и лек материал и в по-новите сгради се среща често. Обикновеният дюбел в него лесно се превърта. Трябват дюбели, предназначени за газобетон, или химически анкер.

Гипсокартон

Това е най-трудният случай. В самата плоскост радиатор не може да се закрепи. Има два начина. При изграждането на стената в конструкцията се поставя дървено или метално подсилване. Другият вариант е радиаторът да стъпи на подови стойки. Ако подсилване няма, а стената вече е готова, трябва или да се отвори, или да се изберат стойки.

Най-лесен е монтажът на равна, здрава стена, при който е ясно къде са връзките и старата конзола само се сменя с нова от същия тип. Работата става по-трудна и по-дълга, когато има:

• решетъчна тухла, газобетон или гипсокартон без подсилване,
• тежък чугунен радиатор или много дълъг радиатор с няколко конзоли,
• стари отвори точно там, където трябва да се пробие наново, така че дюбелът няма за какво да се захване,
• електрически кабели или водопровод в стената, които трябва да се заобиколят,
• връзки, които не съвпадат с новия радиатор и трябва да се преправят,
• труден достъп, например зад кухненски шкаф или под перваз с малко място.

Самото закрепване на конзоли към бетонна или тухлена стена е по силите на сръчен домашен майстор. Свалянето и свързването на радиатора към отоплението, източването и пълненето на инсталацията и преправянето на тръбите оставете на водопроводчик или отоплителен техник. Ако не сте сигурни какво има в стената, повикайте специалист преди да започнете да пробивате.

1. Проверете в инструкцията на производителя препоръчаната височина от пода, разстоянието от стената и разстоянията между конзолите.
2. Уточнете къде са подаващата и връщащата тръба, за да застане радиаторът точно на връзките след окачването.
3. Проверете с детектор дали на мястото на пробиване няма електрически кабели или тръби.
4. Начертайте хоризонтална линия с нивелир или лазер и маркирайте точките за конзолите.
5. Пробийте отворите със свредло, подходящо за материала на стената, при решетъчна тухла без удар.
6. Издухайте праха от отворите и поставете дюбелите или химическия анкер според инструкцията.
7. Завийте конзолите така, че да не се движат, но винтът да не се превърта.
8. Проверете с нивелир дали всички конзоли са на една линия и на еднакво разстояние от стената.
9. Натиснете конзолата с ръка и се уверете, че държи здраво.

Повечето проблеми не се виждат веднага, а след няколко седмици отопление. Радиаторът започва да се накланя, конзолата излиза от стената или се появява теч около вентилите. На практика често се случва някой да сметне теглото на празния радиатор и да забрави за водата. Друга честа грешка е универсален дюбел в стена, за която не е предназначен. Среща се и радиатор, монтиран твърде ниско или плътно под перваза. Тогава въздухът под него циркулира зле и стаята се затопля по-бавно.

При приемането на готовия монтаж проверете:

• конзолите са здрави и не помръдват при натиск,
• радиаторът е хоризонтален, а при някои модели е с лек наклон към обезвъздушителя според производителя,
• височината от пода и разстоянието до перваза отговарят на инструкцията,
• между радиатора и стената има пролука за движение на въздуха,
• връзките не са под напрежение и никъде не капе,
• около отворите няма пукнатини и мазилката е почистена,
• получили сте инструкцията на радиатора и информация какъв начин на закрепване е използван.