Монтаж на разширителен съд

Обикновеният разширителен съд за затворено отопление има стоманен корпус и гумена мембрана вътре. От едната страна на мембраната е водата от отоплението, от другата е газ, обикновено въздух или азот. Когато водата се загрее, тя притиска мембраната и газът се свива. Когато изстине, газът я връща обратно в инсталацията. Така налягането в отоплението се променя съвсем умерено.

В много къщи в България, особено с котел на дърва или камина с водна риза, още се среща отворен разширителен съд, поставен в най-високата точка на къщата, например на тавана. Той е свързан с въздуха, водата от него се изпарява и в инсталацията попада кислород, който ускорява корозията. При саниране или смяна на котела обикновено се преминава към затворена система с мембранен съд. При котел на твърдо гориво затворената система изисква защита от прегряване, например термичен предпазен вентил с охлаждащ топлообменник, според указанията на производителя на котела.

Самото отопление подсказва кога съдът трябва да се смени. Типичните признаци са:

• налягането на манометъра бързо се покачва при загряване и силно пада след изстиване,
• трябва многократно да доливате вода, макар че никъде не се вижда теч,
• предпазният клапан капе или изпуска вода, докато отоплението работи,
• от пълнещото вентилче на газовата страна на съда изтича вода при натискане, което означава спукана мембрана.

Защо не стига да смените само предпазния клапан? Клапанът просто реагира на твърде високо налягане. Ако съдът не работи, новият клапан ще изпуска вода точно като стария.

Редът зависи от това дали става дума за нова инсталация или за смяна. По принцип майсторът изпълнява следните стъпки:

1. Проверява обема на водата в системата, вида на отоплението и височината на сградата и според това избира размера на съда.
2. Оставя отоплението да изстине, изключва котела и сваля налягането в системата, при нужда източва част от водата.
3. Демонтира стария съд, ако се сменя.
4. Преди свързване настройва предварителното налягане на новия съд според височината на системата и указанията на производителя на котела.
5. Монтира съда на стената или на конзола и го свързва чрез сервизен спирателен кран, който не може да се затвори по невнимание.
6. Пълни системата с подготвена вода, обезвъздушава радиаторите и котела и настройва налягането на пълнене.
7. Пуска отоплението, следи налягането при загряване и проверява херметичността на връзките.

Съдът най-често се свързва към връщащата линия, тоест към по-хладната тръба, която се връща към котела. Там мембраната страда по-малко от топлината. Точното място обаче определят указанията на котела и схемата на инсталацията.

Как се настройва предварителното налягане? Ориентировъчно се изхожда от статичната височина на системата, тоест от височината между съда и най-високия радиатор. На всеки десет метра височина се смята грубо един бар, плюс малък резерв, обикновено около 0,2 до 0,3 бара. В обикновена еднофамилна къща това е приблизително 0,8 до 1,2 бара. Налягането на пълнене на водата се настройва малко над предварителното налягане на съда. Предварителното налягане се мери само когато върху съда не натиска вода.

При избора решават видът на отоплението и количеството вода в системата. Подовото отопление съдържа много повече вода от няколко радиатора, затова се нуждае от по-голям съд. Котел на твърдо гориво с буферен съд изисква още по-голям резерв.

• Вграден съд в котела: повечето стенни газови котли имат такъв. За по-малък апартамент може да стигне, но при разширяване на отоплението или при подово отопление често се добавя още един съд отвън.
• Самостоятелен съд за стена: обичайното решение за къщи, лесно достъпен при проверка.
• Стоящ съд на крачета: при големи обеми, например при буферни съдове.

Внимавайте да не ги объркате: съдовете за питейна топла вода, обикновено сини, и съдовете за соларни кръгове имат други свойства от отоплителните, които обикновено са червени. Не бива да се заменят един с друг. Обемът трябва да идва от изчисление, а не от преценка на око. Твърде малкият съд създава същите проблеми като повредения.

Ако котелът има вграден съд и се сменя точно той, това е намеса в котела. При газов котел тази работа е за оторизиран сервизен техник за съответната марка, иначе рискувате гаранцията и безопасността си. Ако някога усетите миризма на газ, спрете уреда, проветрете, излезте и се обадете на 112.

Най-лесна е смяната на същия съд на същото място, когато до него има сервизен кран. Майсторът го откача, без да източва цялата система, и работата приключва сравнително бързо.

По-трудни са следните ситуации:

• няма спирателен кран и трябва да се източи цялото отопление,
• съдът е труднодостъпен в котелното или е високо под тавана,
• трябва да се преработят тръби, да се добавят арматури, манометър или предпазен клапан,
• старата система е задръстена с утайка, която при източване вдига мръсотия,
• едновременно се монтира хидравличен разделител или се премахва стар отворен съд от тавана.

Хидравличният разделител отделя кръга на котела от отоплителните кръгове и помага, когато къщата има повече кръгове, например радиатори и подово отопление. Ако системата се преработва, има смисъл съдът и разделителят да се свържат наведнъж.

В жилищни блокове, свързани към топлофикация, отделният апартамент няма собствен разширителен съд, за това се грижи топлоснабдителното дружество в абонатната станция. В етажна собственост с общо котелно този въпрос също не е на отделния собственик. Ако налягането ви се колебае или отоплението не топли, обърнете се към домоуправителя.

На практика често проблемът не идва от повреден съд, а от лош монтаж. Най-често се повтарят тези грешки:

• предварителното налягане е останало фабрично и никой не го е съобразил с къщата,
• налягането е мерено, докато съдът е под налягане от водата, и резултатът е изкривен,
• съдът е отделен с обикновен сферичен кран, който някой затваря и системата остава без защита,
• съдът е свързан на неподходящо място, където му влияе помпата или висока температура,
• обемът е избран на око,
• пълнещото вентилче е обърнато към стената и налягането не може да се провери.

Според производителите и стандартите БДС EN за отоплителни инсталации системата трябва да остава защитена при всички обстоятелства. Затова съдът не бива да може да се изключи с обикновен кран без защита срещу затваряне.

При приемането помолете майстора да ви покаже как е свързан съдът и проверете следното:

• съдът е здраво закрепен и пълнещото вентилче е достъпно,
• връзката е чрез сервизен кран със защита срещу затваряне,
• майсторът ви е казал настроеното предварително налягане и налягането на пълнене на системата,
• връзките са сухи и след загряване на отоплението,
• налягането при загряване се покачва само леко и след изстиване се връща на първоначалната стойност,
• предпазният клапан не капе, докато отоплението работи,
• радиаторите са обезвъздушени и топлят по цялата си площ,
• получили сте документ за извършената работа и инструкцията за съда.