Заливане на тръбите за подово отопление със замазка

Самото заливане отнема малко време, повечето работа е в подготовката. Една добра бригада работи приблизително така:

1. Проверка на основата. Носещата плоча трябва да е равна, чиста и суха. Върху земя или над неотопляемо помещение е нужна работеща хидроизолация.
2. Топлоизолация. Под тръбите се полага подов експандиран полистирол (EPS), на по-влажни места екструдиран (XPS), или системни плоскости с издатини. Изолацията насочва топлината нагоре към стаята, а не надолу към основите.
3. Периметрова дилатационна лента. Залепва се по всички стени, около колони и каси на врати. Така замазката може свободно да се разширява при загряване и не се пука.
4. Полагане на тръбите. Тръбите, обикновено PE-RT или PEX с кислородна бариера, се нареждат на спирала или меандър през разстояние според проекта. Закрепват се със скоби или в издатините на плоскостите, за да не изплуват при заливането.
5. Проба под налягане. Преди заливането кръговете се пълнят под налягане и се проверява дали някъде няма теч. По време на заливането системата остава под налягане, така че ако тръбата бъде наранена с лопата или маркуч, това се вижда веднага.
6. Заливане със замазка. Циментовата замазка се разстила, уплътнява и се изтегля с мастар до равна повърхност. Течната анхидритна замазка се разлива и сама се самонивелира. Замазката не се вибрира като конструктивен бетон, достатъчно е да се разстеле добре и да се заглади.
7. Дилатационни фуги. По-големи площи, начупени помещения и преходите през врати се разделят с фуги. Фугата трябва да отделя отделните отоплителни кръгове и не бива да ги пресича повече, отколкото е неизбежно.

Защо толкова слоеве? Всеки има своя задача: изолацията задържа топлината, лентата позволява движение, а замазката натрупва и разпределя топлината. Ако един от тях липсва, подът топли по-слабо или с времето се поврежда.

За подово отопление се използват два основни вида замазка. И двата работят добре, ако се спазва указанието на производителя.

• Циментовата замазка понася влагата, подходяща е и за баня, и за партер. Над тръбата според БДС EN 1264 обикновено се оставят поне около 45 mm. В сместа се добавят фибри и добавка за подово отопление. Съхне по-бавно.
• Анхидритната (калциево-сулфатна) замазка е течна, обвива тръбите много добре и провежда добре топлината. Може да е по-тънка, точната дебелина посочва производителят. Чувствителна е към влага, затова в мокри помещения изисква старателна хидроизолация, а преди полагане на настилката повърхността ѝ обикновено се шлайфа.

Ако подовата конструкция трябва да е ниска или ви трябва по-бърз ход на работата, обикновено се обмисля анхидрит. Ако помещението е влажно или искате изпитано и издръжливо решение, по-често се избира циментова замазка. Изборът трябва да следва проекта на отоплението и вида на крайната настилка.

Обемът на работата, а оттам и цената, зависят най-вече от състоянието на основата и от достъпа до обекта.

• По-лесно е в нова сграда с равна плоча, големи открити площи и добър достъп за помпа или бъркалка.
• По-трудно е при саниране, когато старият под трябва да се разбие до носещия слой, а основата да се изравни.
• Много малки стаи, ниши и прагове означават повече дилатационни фуги и повече ръчна работа.
• Висок етаж без асансьор или тесен достъп затрудняват пренасянето на материала.
• По-дебелият слой замазка изисква повече материал и удължава съхненето.

В апартамент в етажна собственост помислете и за теглото на новата подова конструкция, и за ударния шум към съседите отдолу. Добре е предварително да уведомите домоуправителя за шумните работи и за доставката на материали.

• Заливане без проба под налягане. Неплътна връзка под замазката означава разбиване на пода.
• Липсваща или твърде рано отрязана периметрова лента. Тогава замазката опира в стените и се пука.
• Недостатъчно закрепени тръби. Изплуват към повърхността и над тях остава твърде тънък слой.
• Твърде тънко покритие. Подът топли на ивици, а замазката над тръбите лесно се поврежда.
• Бързо изсушаване. Пуснато на пълна мощност отопление веднага след заливането или течение през лятото водят до пукнатини.
• Настилка върху влажна замазка. Паркетът се изкривява, лепилото под теракота не държи.

След заливането замазката има нужда от покой. През първите дни я пазете от течение, пряко слънце и замръзване. Отоплението се пуска за първи път едва след срока, посочен от производителя на замазката. При циментова замазка това обикновено е около три седмици, при анхидритна по-рано, приблизително след седмица.

След това следва начално (пусково) загряване: температурата на водата се вдига постепенно, задържа се няколко дни и после бавно се сваля. Ходът се записва в протокол. Пълното изсъхване преди полагане на настилката отнема значително повече време, при дебела циментова замазка дори няколко седмици. Дали подът е готов, не решава календарът, а измерването на влагата, което трябва да направи майсторът на настилката преди полагане.

При приемането проверете дали имате:

• протокол от пробата под налягане преди заливането,
• схема на разположението на тръбите с размери или снимки преди заливането,
• периметрова лента по целия контур на помещенията и дилатационни фуги според проекта,
• равна повърхност без пукнатини, вдлъбнатини и кухи места при почукване,
• данни за вида и дебелината на замазката и за датата на заливане,
• протокол от началното загряване с температури и дати,
• запис от измерването на влагата преди полагане на настилката.