Полагане на тръби за подово отопление

Самото нареждане на тръбите е само част от работата. Добрият резултат зависи от подготовката на основата, от правилния ред на слоевете и от внимателното изпитване, преди да се излее замазката.

Слоевете под тръбите

Върху равна и чиста основа първо се полага топлоизолация, обикновено експандиран пенополистирол (EPS) с якост, подходяща за подове. Над земя или над неотопляемо мазе изолацията е значително по-дебела, отколкото между два отопляеми етажа. Иначе част от топлината отива надолу и просто се губи. По периметъра на всяко помещение, около колони и при касите на вратите се залепва периферна дилатационна лента. Тя отделя замазката от стените и ѝ позволява да се разширява при загряване, без да се напуква.

Върху изолацията, според избраната система, се поставя фолио, системна плоча с издатини или релси, в които тръбата се закрепва.

Нареждане на кръговете

Тръбата се развива направо от руло, за предпочитане с макара за развиване, за да не се усуква и пречупва. Всеки кръг започва от колектора, минава през помещението по схемата и се връща обратно в колектора. Монтажникът спазва стъпката между тръбите, зададена в проекта, обикновено приблизително 10 до 20 cm. При външни стени с прозорци често се прави по-гъста гранична зона, защото там студът от стъклото се усеща най-силно.

Използват се два основни начина на полагане:

• спирала (охлюв), при която подаващата и връщащата линия вървят една до друга, затова температурата на пода е по-равномерна. В жилищните помещения днес това е най-често срещаното решение,
• меандър (змия), при който тръбата върви на успоредни ивици напред-назад. По-лесен е за тесни и малки площи, но в началото на кръга подът е по-топъл, отколкото в края.

Колектор, защитни шлаухи и обозначаване

Около колектора много тръби минават плътно една до друга. Там те обикновено се водят в защитни шлаухи или с изолационни ръкави, за да не прегрява подът точно пред колектора. Шлаух се слага и там, където тръбата пресича дилатационна фуга в замазката или прага между две помещения. Всеки кръг се обозначава на колектора, за да е ясно коя двойка тръби към кое помещение води.

Изпитване под налягане и изливане на замазката

Преди замазката цялата система се пълни с вода, обезвъздушава се и се подлага на налягане. Налягането и продължителността на изпитването се определят от производителя на системата и от проекта. Ако манометърът не показва спад, резултатът се записва в протокол. След това замазката се излива, докато тръбите са под налягане. Така, ако някоя тръба се повреди при изливането, това се вижда веднага, а не след като плочките вече са лепнати.

Изразът „подовото си е подово“ не е верен. Системата влияе на скоростта на работа, на височината на пода и на това колко добре тръбата стои на място при изливането.

Мокри системи в замазка

• Такер система: изолация с фолио, на което е отпечатана мрежа, а тръбата се закрепва с пластмасови скоби с помощта на такер. Работи се бързо и лесно се следват неправилни форми на стаите. При лошо закрепване обаче тръбата може да изплува в течна анхидритна замазка.
• Системна плоча с издатини (нопова плоча): тръбата се натиска между издатините и стои сама. Стъпката се спазва почти автоматично и тръбата не изплува. Плочата е по-твърда и при сложни планове има повече рязане.
• Релси: пластмасови релси с канали се закрепват върху изолацията и тръбата щраква в тях. Използват се по-скоро за големи и прости площи.

Сухи и ниски системи

При ремонт често няма достатъчно височина за класическата конструкция със замазка. Тогава идват на ред сухите системи: тръбата се полага в канали на изолационни или гипсофазерни плоchи с алуминиеви ламели, които разпределят топлината. Върху тях се редят сухи подови плоскости. Друг вариант са тънкослойните системи с тръби с по-малък диаметър или фрезоването на канали в съществуваща здрава замазка. Тези решения са по-леки и по-ниски, но изискват прецизна работа и реагират по-бързо на промени в температурата.

Циментова или анхидритна замазка

Циментовата замазка понася влагата и е подходяща и за бани. Над тръбата обикновено остават поне около 45 mm. Анхидритната (на гипсова основа) течна замазка обгръща тръбата плътно, провежда топлината по-добре и според производителя може да е по-тънка. Тя обаче е по-чувствителна към влага и преди лепене на плочки трябва внимателно да се провери остатъчната ѝ влажност. При анхидрит е особено важно тръбата да е здраво закрепена.

В пода се слагат само тръби, предназначени за подово отопление, с кислородна бариера. Без нея в водата прониква кислород, който постепенно води до корозия на металните части на котела, помпата или колектора и до образуване на утайка.

• PE-X (омрежен полиетилен): много разпространен, издържа на температура и налягане. Вариантите PE-Xa, PE-Xb и PE-Xc се различават по начина на производство. PE-Xa след пречупване според производителя често може да се възстанови със загряване с горещ въздух.
• PE-RT: по-гъвкав и по-лесно се огъва, предпочитан при нискотемпературни системи.
• многослойна тръба PE-RT/Al/PE-RT: алуминиевият слой задържа формата, така че след огъване тръбата не се връща назад. Подходяща е там, където има много завои, но е по-твърда за работа.

Най-често срещаните размери са 16 × 2 mm и 17 × 2 mm, при тънкослойните системи и по-малки. Дължината на един кръг има граница: при тръба 16 mm обикновено не се надвишават приблизително 100 m, но точната стойност дават производителят и проектът. Твърде дългият кръг има голямо съпротивление, водата тече слабо през него и помещението не се затопля.

Повечето проблеми се появяват, когато монтажниците пристигат на обект, който още не е подготвен. Преди началото трябва да е изпълнено следното:

• проект или поне изчисление: топлинни загуби на помещенията, стъпка на полагане, брой и дължини на кръговете. Без това полагането става „на око“ и после хидравличното балансиране е почти невъзможно,
• прозорците и мазилките са готови: вътрешните мазилки трябва да са направени, за да не се ходи по изолацията и тръбите със скеле и бъркалка,
• инсталациите в пода са положени: кабелите на електротехника, водата и канализацията на водопроводчика трябва да са готови и изравнени, най-добре в слой изравнителна насипка или в изолацията,
• равна и чиста основа: големите неравности на плочата или подложния бетон се изравняват предварително, иначе изолацията не ляга добре и замазката става с различна дебелина,
• монтирани шкаф и колектор: с ясна височина и позиция, за да се стигне до тях без кръстосване на тръбите,
• височини на пода: известна крайна кота на пода, дебелина на настилката и връзка с праговете и вратите,
• план на обзавеждането: къде ще бъдат кухнята, ваната, вградените гардероби. Под стационарни мебели тръби обикновено не се полагат.

В апартамент в блок с централно отопление от топлофикация има техническа особеност. Директното включване на подово отопление към общата инсталация влияе на балансирането на цялата сграда и на отчитането на топлината, а по-високата конструкция на пода натоварва допълнително плочата. Затова такова решение се обсъжда предварително със специалист по отопление. Домоуправителят обикновено знае как е изпълнена инсталацията в сградата и кой я обслужва, така че от него можете да получите полезна информация.

Трудността на полагането се различава много дори при еднаква площ. Затова две оферти за „една и съща“ къща могат да се разминават чувствително.

Улеснява

• големи открити пространства с проста форма, където кръговете се полагат без прекъсване,
• по-голяма стъпка в помещения с малки топлинни загуби,
• системна плоча с издатини, която ускорява спазването на стъпката,
• подготвена, равна и чиста основа и добър достъп до етажа,
• ясен проект със схема на кръговете, който не се налага да се измисля на място.

Усложнява

• много малки помещения, коридори, бани с ниши и скосени стени,
• гъсто полагане и гранични зони, които означават повече тръба и повече завои,
• ремонт с ниска конструкция, суха система или фрезоване в стара замазка,
• кръстосващи се инсталации на други специалисти в пода,
• работа на студено, когато тръбата се втвърдява и се огъва по-трудно,
• голямо разстояние между помещенията и колектора и дълги захранващи участъци.

Подовото отопление е отборна работа. Тръбите лежат между работата на строителите и на настилачите, и всяка грешка в координацията се отразява точно на тях.

• Електротехник: подготвя кабелите към стайните термостати и към управлението при колектора. Задвижките на вентилите и автоматиката се свързват към електрическата мрежа, затова тази част е работа за правоспособен електротехник. Забравен шлаух за кабела към термостата по-късно се решава с къртене.
• Изпълнителят на замазката: трябва да знае къде ще са дилатационните фуги. Те се предвиждат обикновено при по-големи площи, на вратите и при начупени форми и трябва да съвпадат с разделението на кръговете.
• Настилач и фаянсаджия: настилката трябва да е подходяща за подово отопление. Плочките провеждат топлината добре, дървените и винилните подове се избират според топлинното им съпротивление и препоръките на производителя, а дебелите килими силно спъват отоплението.
• Специалистът по източника на топлина: нискотемпературният кръг има нужда от смесване или от източник с ниска температура на водата, например термопомпа или кондензен котел. Ако работата засяга газов котел, свързването се прави само от правоспособен газов техник. При мирис на газ напуснете помещението и звънете на 112.

На практика много помага преди изливането на замазката да се снимат всички помещения с ролетка, опъната по пода. Когато по-късно се пробива за каса, стопер за врата или закрепване на тоалетна, по снимките се вижда къде минават тръбите.

• Пречупена или смачкана тръба: кръгът има слаб дебит и стаята остава хладна. Под замазката това се поправя трудно.
• Липсваща периферна лента: замазката при загряване опира в стената и се напуква, а освен това се предава ударен шум.
• Кръгове с много различна дължина без проект: късите прегряват, дългите не догряват. Балансирането на колектора компенсира това само отчасти.
• Тръби твърде близо до стената или под кухнята: отоплява се място, където никой не стои, и има риск от прегряване на храни или мебели.
• Изплувала тръба в анхидрит: лошо закрепената тръба излиза към повърхността, покритието над нея е тънко и подът може да се напука.
• Без изпитване или изливане без налягане: повреда от количка, лопата или стъпване се открива чак след завършване на пода.
• Липсващи шлаухи при дилатациите: движението на замазката натоварва тръбата и с времето може да я повреди.
• Необозначени кръгове: при настройка и сервиз се гадае кой кръг към коя стая води.
• Твърде бързо пускане на отоплението: пуснато на пълна мощност в млада замазка, то води до пукнатини и отлепени плочки.

Самото полагане на тръбите обикновено е най-бързата част от цялото подово отопление. Сработен екип се справя с обикновена къща за един до няколко дни, според площта, начупеността и системата. При сухите системи и при фрезоване работата върви по-бавно.

Много по-дълго трае онова, което идва след това. Замазката трябва да узрее и едва тогава отоплението се пуска постепенно, по протокол за загряване. При циментова замазка загряването обикновено започва приблизително след три седмици, при анхидритна по-рано, често след около седмица, но винаги според указанията на производителя на замазката. Температурата на водата се вдига на малки стъпки, а преди полагане на настилката се мери остатъчната влажност на замазката. Който иска плочки две седмици след изливането, рискува пукнатини и отлепени плочки.

Нареждането на тръбите в системна плоча е по силите на сръчен и търпелив човек, ако разполага с проект със схема на кръговете. Свързването към източника на топлина, електрическото свързване на автоматиката и балансирането обаче оставете на специалист. Ако източникът е газов котел, по него може да работи само правоспособен техник. Изпитването под налягане нека бъде потвърдено от специалист по отопление.

1. Проверете дали основата е равна, суха и чиста и дали инсталациите в пода са завършени.
2. Залепете периферната дилатационна лента по периметъра на помещенията, около колоните и касите.
3. Положете изолацията и системната плоча по указанията на производителя и щракнете добре връзките.
4. Начертайте върху плочата трасето на кръговете по проекта, включително граничните зони и местата без тръби.
5. Свържете началото на тръбата към подаващата линия на колектора и развивайте тръбата от макарата, без да я усуквате.
6. Натискайте тръбата между издатините, огъвайте плавно и спазвайте минималния радиус на огъване по производителя.
7. Водете тръбите при колектора и през дилатациите в защитни шлаухи.
8. Свържете края на кръга към връщащата линия, обозначете кръга и запишете дължината му по маркировката на тръбата.
9. Напълнете системата, обезвъздушете я и заедно със специалиста направете изпитване под налягане с протокол.
10. Снимайте всички помещения с ролетка и оставете тръбите под налягане по време на изливането.

Не снаждайте тръба в пода без нужда. Ако тръбата се повреди, попитайте специалиста дали за този тип тръба има пресов фитинг, одобрен от производителя за полагане в замазка.

Преди изливането на замазката е последният момент, в който всичко може да се провери и поправи без къртене. При приемането минете през тези точки:

• периферната лента е по целия периметър и при всички каси и колони,
• изолацията ляга плътно на основата, не се движи и няма фуги,
• стъпката и граничните зони отговарят на проекта,
• тръбите не са пречупени, смачкани или наранени и в пода няма излишни снадки,
• под кухнята и стационарните мебели няма тръби, ако проектът е предвидил така,
• при колектора и през дилатациите тръбите са в защитни шлаухи,
• кръговете са обозначени на колектора и имате списък на помещенията с дължините им,
• имате протокол от изпитването с налягане, продължителност и подпис,
• системата е под налягане по време на изливането на замазката,
• шлаухите за кабелите на термостатите и автоматиката са подготвени,
• имате снимки на всички помещения с видими размери,
• получили сте препоръчан режим за загряване на замазката от специалиста или от производителя на замазката.