Нарязване на резба на тръби

Преди да започне рязането, в инсталацията не бива да има налягане. При отоплението това означава да се източи поне засегнатият клон. При водата се спира подаването и се отваря най-ниско разположеният кран. След това водопроводчикът работи горе-долу така:

1. Отрязва тръбата перпендикулярно, по възможност с тръборез, за да е краят равен.
2. Почиства грапавините отвътре и отвън и сваля ръждата и старата боя от повърхността.
3. Поставя резбонарезна глава с подходящия размер и намазва тръбата с масло за рязане.
4. Нарязва резбата с равномерно движение. При ръчна клупа прави кратко завъртане назад, за да се освободят стружките.
5. Почиства резбата, проверява дължината и повърхността ѝ и пробно завива фитинга.
6. Уплътнява резбата с кълчища и паста, с уплътнителен конец или с тефлонова лента и затяга връзката.

Защо толкова внимание към маслото и правилното поставяне на главата? Ако тя тръгне накриво, резбата се получава крива, фитингът застава под ъгъл и връзката започва да капе. Без масло резбата се къса и повърхността остава грапава, а такава резба се уплътнява трудно.

В инсталациите за вода, отопление и газ в България се използват тръбни резби в цолови размери, често наричани общо BSP. На практика е важно да различавате тези означения:

• R: външна конусна резба, която се нарязва директно върху тръбата. При затягане тя се стеснява и уплътнява в самата резба заедно с уплътнителния материал. Това е обичайната резба при стоманените тръби за трите вида инсталации,
• Rp: вътрешна цилиндрична резба във фитингите, в която се завива конусната резба R,
• G: цилиндрична резба, която сама по себе си не уплътнява. Използва се там, където уплътнява плоска гарнитура или о-пръстен, например при холендъри, радиаторни кранове и помпи.

Вътрешните резби почти винаги идват готови от завода във фитингите и арматурата. На обекта вътрешна резба се реже рядко. Важното е видът и размерът на резбата на тръбата и на фитинга да си съответстват. Ако не сте сигурни, погледнете техническия лист на производителя.

Черните стоманени тръби са класиката при по-старите отоплителни инсталации. Резбата се нарязва лесно ръчно и с машина и дава здрава връзка, която може да се разглоби.

Поцинкованите тръби се срещат често във водопроводите на панелни блокове и по-стари къщи. При нарязването цинковият слой на мястото на резбата неизбежно се маха. Затова е важно доброто уплътнение, което пази резбата от влага. Поцинкованите тръби не се заваряват и не се нагряват, така че резбата е естественият избор при тях.

Тръбите от неръждаема стомана са по-твърди и износват инструмента повече. Нужни са остри глави, предназначени за неръждаема стомана, и обикновено машинно рязане.

Резба не се нарязва на пластмасови и многослойни тръби, на медни тръби и на тънкостенни стоманени системи за пресоване. При тях се използват пресови, затегателни или запоени връзки, а при нужда преходни фитинги с резба. Неподходяща е и силно корозиралата тръба, защото след нарязването стената остава твърде тънка.

Ръчна клупа с тресчотка е достатъчна за по-малки диаметри и няколко резби, например при ремонт в банята или при свързване на радиатор. Предимството ѝ е, че се събира и на тясно място, където машина няма как да се постави.

Електрическа клупа или резбонарезна машина се използва при по-големи диаметри, по-твърди материали и много резби. Резбите се получават по-равномерни, работата върви по-бързо, а тръбата и стената, на която е закрепена, се натоварват по-малко. Ако участъкът може да се демонтира, майсторът понякога предпочита да го изреже, да направи резбата на машина и да върне готовото парче обратно.

Колко трудна е работата, а оттам и колко ще струва, зависи най-вече от:

• диаметъра на тръбата и броя на резбите,
• материала, тъй като неръждаемата стомана и старите твърди тръби се режат по-трудно,
• достъпа до мястото, например тръба плътно до стената, в ъгъл или зад котела,
• състоянието на тръбата, защото корозирал или задръстен край трябва да се скъси до здрав материал,
• нуждата отоплението да се източи и напълни отново или водата да се спре за цялата сграда,
• вида на инсталацията, понеже при газта изискванията за проверка са по-строги.

На практика често най-много време отнема не самата резба, а разхлабването на старата ръждясала връзка и подготовката на мястото.

При питейната вода се използват само уплътнители, предназначени за питейна вода, тоест пасти и конци със съответната маркировка. Резбата трябва да е чиста, без остатъци от масло и стружки, които да попаднат в тръбите.

При отоплението връзката е натоварена от температурата и от постоянното загряване и охлаждане. Уплътнението трябва да е подходящо за отоплителни системи, а резбата не бива да се презатяга, за да не се спука фитингът. Ако тръбите после се вграждат в стена или под, всяка скрита връзка трябва да мине изпитване за плътност, преди да се положи мазилка или замазка.

При газта резби се нарязват и връзки се монтират само от правоспособен специалист. След намесата задължително се прави изпитване на налягане и проверка за плътност. Ако усетите миризма на газ, не включвайте и не изключвайте електрически уреди, проветрете, напуснете помещението и се обадете на аварийния телефон на газоразпределителното дружество или на 112.

В сграда в режим на етажна собственост щрангове и общи инсталации не се източват и не се променят, без да сте се уговорили с домоуправителя.

При приемането на работата обърнете внимание на следното:

• резбата е гладка, без скъсани зъби и грапавини,
• фитингът или кранът стои право, а не под ъгъл,
• от фитинга не стърчи твърде много резба или уплътнител,
• при водата инсталацията е била под налягане и връзката е останала суха,
• при отоплението системата е напълнена, обезвъздушена и налягането на манометъра не е падало по време на изпитването,
• при газта има протокол от изпитването на налягане и проверката за плътност,
• около мястото е почистено от масло и стружки.