Подготовка за свързване на смарт термостат

Това не е монтаж на термостата. Подготвя се пътят до него. Обикновено се правят следните неща:

• избор на място за термостата в основното помещение, обикновено хола,
• монтаж на конзола (инсталационна кутия) в стената на правилната височина,
• полагане на гофрирана тръба от кутията до котела, термопомпата или таблото,
• изтегляне на управляващ кабел с достатъчно жила и резерв по дължина,
• подготовка на захранване за термостати, които се нуждаят от отделно захранване,
• при подово отопление и трасе за подовия датчик и за зоновото управление,
• маркиране на краищата на кабела и записване на трасето.

Гофрираната тръба има практичен смисъл. Ако кабелът някой ден се повреди или новият термостат иска друг кабел, старият се издърпва и се сменя, без да се къртят стени.

Защо мястото е толкова важно? Термостатът мери температурата само там, където е монтиран, и по нея управлява отоплението за целия апартамент или зона. Ако е на неподходящо място, отоплението спира твърде рано или твърде късно.

• вътрешна стена, а не външна, която през зимата е по-студена,
• височина обикновено около метър и половина над пода,
• далеч от радиатор, камина, печка, телевизор и пряко слънце,
• далеч от течение при врати и прозорци,
• място, което няма да се закрие от мебели или перде,
• при WiFi термостати място с добър сигнал от домашната мрежа.

На практика често се случва кутията да се монтира там, където е „останало място“. След обзавеждането на стаята се оказва, че термостатът е зад гардероба или точно до радиатора. Затова мястото си струва да се реши заедно с плана за мебелите.

1. Изясняване какъв е източникът на топлина и какво управление се планира: просто включване и изключване, комуникационна шина (например OpenTherm или eBUS според котела) или зоново управление.
2. Преглед на инструкциите на производителя на котела и на термостата, ако вече е избран: брой жила, вид кабел, нужда от захранване.
3. Маркиране на мястото на термостата и на трасето до котела или таблото.
4. Изрязване или фрезоване на канали, монтаж на кутията и полагане на гофрираната тръба.
5. Изтегляне на кабела с резерв в двата края и поне с едно или две свободни жила в повече.
6. При отделно захранване подготовка на линия от таблото с подходяща защита.
7. Изолиране и маркиране на краищата на кабела и затваряне на кутията с капак.
8. Записване на трасето и маркировката на жилата, по възможност и снимка преди измазване.

Намеса в електрическата инсталация, нова захранваща линия и работа в таблото трябва да прави само правоспособен електротехник. Свързването към клемите на котела обикновено го прави сервизният техник на котела, включително заради гаранцията. В газовата част на котела работи винаги само правоспособен газов техник. Ако усетите миризма на газ, излезте от помещението, не включвайте осветление и уреди и се обадете на 112 или на аварийния телефон на вашето газоразпределително дружество.

Кабелен термостат

Нужен е кабел чак до котела. При просто включване и изключване често стигат две жила. Термостатите, които комуникират с котела или искат захранване, обаче имат нужда от повече. Затова се полага многожилен кабел, дори днес да се свържат само две жила.

Безжичен термостат

Термостатът на стената работи с батерии, но при котела обикновено има приемник. Той също се нуждае от място, захранване и връзка с котела. Затова и тук подготовката не отпада напълно. Кабел до кутията пак си струва да се положи, в случай че по-късно минете на кабелен модел.

Зоново управление и подово отопление

Всяка зона има собствен термостат, а кабелът води до колектора или до шкафа с управляващия модул. Подовият датчик се полага в гофрирана тръба в пода още преди замазката, за да може да се смени при повреда. След изливането на замазката нищо не може да се добави.

Подготовката е най-лесна в груб строеж или при ремонт, когато стените са без мазилка и електротехникът прави и останалите инсталации. В готов апартамент е по-трудна и съответно по-скъпа. Там трябва да се къртят мазилка или фаянс, след което повърхността се възстановява от бояджия или фаянсаджия. Друг вариант е кабелът да мине в кабелен канал.

Обемът на работата зависи и от разстоянието между термостата и котела и от броя стени и тавани по трасето. Значение имат също броят на зоните, нуждата от отделно захранване и дали в таблото има свободно място. Ако апартаментът ви е в сграда в етажна собственост, свързана с топлофикация, предварително се информирайте какви възможности за управление изобщо имате. Попитайте домоуправителя и фирмата за дялово разпределение. В такива сгради отоплението обикновено се регулира с термостатни глави на радиаторите, а не с един стаен термостат. При собствен котел, термопомпа или котел на пелети в апартамента или къщата нещата са по-прости.

• термостат на външна стена или до източник на топлина,
• кабел с точно толкова жила, колкото трябват днес, без резерв,
• кабел, измазан направо в стената без гофрирана тръба,
• управляващ кабел, положен плътно успоредно на силовите кабели по дълго трасе, което може да смущава сигнала,
• немаркирани краища и никакъв запис на трасето,
• объркване на нисковолтовото и мрежовото свързване при включването,
• липсващ подов датчик, открит чак след изливането на замазката.

• кутията е на уговореното място и на правилната височина,
• кабелът е в гофрирана тръба и може да се движи в нея,
• в двата края има достатъчен резерв от кабел,
• броят на жилата отговаря на планирания термостат и остава резерв,
• краищата са изолирани и маркирани, а кутията е затворена,
• електротехникът е измерил кабела и е проверил, че не е прекъснат,
• при нова захранваща линия имате протокол от измерванията,
• имате снимки на трасето и писмен запис на свързването.